Европейската комисия смята, че България трябва да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит. Това стана ясно на днешния брифинг на ЕК в рамките на пролетния семестър. Същинското решение предстои - то се взима от Икономическия и финансов съвет на ЕС. България ще бъде зорко наблюдавана в идните месеци за състоянието на приходите и разходите и мерките, които взима правителството.

България вече не изпълнява критерия за бюджетен дефицит до 3% от БВП, обясни еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис. За 2026 г. се очаква дефицитът в обществения сектор да достигне 4,1%, а през 2027 г. - 4,3%. Според ЕК основите причини за влошаването на бюджетните дисбаланси са: нездравото увеличение на заплатите в публичния сектор, включително в отбраната и сигурността, големият ръст на социалните разходи, автоматичното индексиране на пенсиите и други разходи, както и наливането на значителни суми в Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Днес ЕК отправи следните препоръки към българското правителство:

• Увеличаване на разходите и готовността за отбрана, като  се осигури ефективност на разходите и постепенно адаптиране на  бюджета към структурно по-високите отбранителни разходи.
• Всички мерки, предприети за смекчаване на високите цени на енергията, да са временни и добре прицелени - да са насочени към уязвимите домакинства или за подкрепа на енергоемките предприятия, при запазване на мерките за пестене на енергия.
• Предприемане на мерки за справяне със "сивата" икономика и за подобряване на справедливостта на данъчната система (неплащането на данъци ощетява и хазната, и коректните данъкоплатци). 
• България трябва да повиши събираемостта на данъците, включително чрез подобряване на събирането на просрочени задължения, с подкрепа за спазване на данъчното законодателство и разширяване на приходната база.
• Осигуряване на непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост.
• Засилване на усилията за изпълнение на програмите за сближаване.

Въпросните препоръки са добре познати. Очаква се междувременно правителството да направи смели реформи и да постави под контрол бюджетните разходи. Ако се окаже, че големият дефицит не се смъква, тогава София ще получи предписания от ЕК за конкретни мерки. А при неизпълнение ще последват и санкции - глоби и рязане на еврофинансиране. 

Ето и повече детайли от препоръките:

•  Подобряване на функционирането на публичната администрация, особено на местно ниво - чрез опростяване и подобряване на регулациите и дигитализиране на работните процеси и услуги, повишаване на оперативната съвместимост между различните нива на управление; и по-нататъшно развитие на уменията на държавните служители.
• Подобряване на ефективността на антикорупционните мерки, по-специално в случаи на корупция по високите етажи на властта, включително чрез укрепване на независимостта и ефективното функциониране на Висшия съдебен съвет. Подобряване на качеството и ефективността на процедурите за обществени поръчки и укрепване на независимостта и функционирането на регулаторните органи. 
• По-нататъшна декарбонизация на електроенергийната система и намаляване на зависимостта от производство, основано на изкопаеми горива, включително чрез насърчаване на разгръщането на сухоземно и офшорно (във водни басейни) производство на вятърна енергия, улесняване на гъвкавостта на предлагането и търсенето, модернизиране на електропреносната мрежова инфраструктура на ниво разпределение и реформиране на корпоративното управление на държавните компании в енергийния сектор с цел подобряване на прозрачността. Насърчаване на модернизацията на системите за централно отопление (топлофикациите) чрез постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива. Справяне с енергийната бедност чрез целеви мерки. Насърчаване на декарбонизацията на индустрията. Насърчаване на разгръщането на чист градски, обществен и железопътен транспорт, включително чрез ускоряване на инвестициите в развитието на необходимата инфраструктура и свързаността в северния регион. Подобряване на устойчивостта към изменението на климата и управлението на водите, както и управлението на отпадъците.
•  По-нататъшно подобряване на качеството на преподаване чрез обучение на учители, съобразено с нуждите. Подобряване на качеството, приложимостта спрямо пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението. Повишаване на заетостта сред слабо представените групи. Засилване на придобиването на умения, включително чрез обучение за възрастни, за повишаване на конкурентоспособността. Насочване на усилията към социалното включване чрез подобряване на достъпа до по-добре интегрирани услуги за заетост и социални услуги, дългосрочни грижи в общността и по-ефективна подкрепа за минимален доход. Укрепване на ефективността и достъпността на здравната система, включително чрез преразпределяне на ресурси от болнична към извънболнична помощ, намаляване на директните плащания от страна на пациентите (доплащанията) и справяне с недостига и неравномерното разпределение на медицински специалисти в цялата страна.