След дълго закъснение Министерството на финансите днес най-сетне е изпратило официално към Европейската комисия искане за първо плащане  по Плана за възстановяване и устойчивост в размер 1 368 912 911 евро. България пропусна възможността да получи аванс по плана още през 2021 г., но пък сега сумата, която очаква, е с натрупване и е по-голяма от първоначално заложеното. 

„Това е важна крачка за изпълнението на Плана. Надявам се общите усилия на българските институции да доведат до успешната му реализация, за да може тези средства да подпомогнат икономиката ни и цялото общество да види резултатите от тях“, коментира министърът на финансите Росица Велкова.

Преди дни Велкова заяви, че обикновено оценката от страна на Европейската комисия  е в рамките на два месеца, така че можем да получим средства в началото на ноември. Мнозина наблюдатели коментират, че това е важна глътка въздух за бюджета, тъй като месеците ноември и декември са с най-големи по размер разходи. 

Вицепремиерът Атанас Пеканов обаче подчерта днес, че с парите от плана за възстановяване няма да се кърпят дупки в бюджета и да се покрива дефицити, а ще бъдат насочвани към конкретни проекти. "Вече има отворена схема за "Технологична модернизация" на предприятията към Министерство на иновациите за 260 млн. лв., има процедури в транспортното министерство, предстои през септември-октовмри да се отвори програмата за саниране на жилищни и нежилищни сгради, която е с много голям ресурс от 2 млрд. лв.", коментира Пеканов. 

Както "Сега" писа, подаването на първото плащане по плана е плод на усилията на няколко правителства. За да поиска парите, България трябваше да изпълни 23 мерки с реформи в отделни сектори. По тях започна да се работи още миналата година. Самото изпращане на плана се забави много заради няколко редакции, включително и след внасянето му от служебния кабинет. „

Страната ни успя да навакса закъснението, като неизпълнено остана само едно условие  - сключен договор за надграждане на системата ТЕТРА на МВР. Както "Сега" писа, на обществената поръчка не се яви нито една фирма върпреки солидния финансов ресурс, затова дейностите спешно са били възложени на държавното дружество "Информационно обслужване", което изпълнява ролята на системен интегратор за много министерства.

България трябва да изпълни много по-амбициозен списък от реформи за второто плащане догодина, особено в енергийния сектор. За да не се рискува нарушаване на сроковете - законодателните промени трябва да бъдат факт до юни, 2023, служебният вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов обяви, че министерствата ударно ще работят по законопроектите. Така ще може да има готови текстове, по които да може да работи ново Народно събрание. Второто искане за плащане по плана, което Бългрия следва да подаде през 2023 г., е за 724 млн. евро. 

Закон за приемане на еврото

Служебното правителство работи по проект на закон за приемане на еврото, който да остави на избраното Народно събрание, съобщи още Пеканов. Той посочи, че няма фиксиран ясен срок кога този закон да бъде приет, но според него е добре това стане в началото на 2023 г.

Днес служебният кабинет е приел промени по Координационния съвет за подготовка на България за членство в еврозоната. Сформирани са 7 работни групи, чиято цел е гладкото преминаване от лев към евро. Има работни групи, свързани с промените във финансовите институции, в икономиката, защитата на потребителите и др. В близките седмици ще е готова комуникационната стратегия за приемане на еврото, която е насочена към всички групи от обществото и разсейването на всякакви страхове, посочи Пеканов.

Служебният кабинет категорично смята, че присъединяването към еврозоната ще донесе ползи на България, ще работим за постигане на целта това да стане от 1 януари 2024 г., допълни Атанас Пеканов. Той споделя опасенията на служебния финансов министър, че без затягане на разходите страната ни може да се окаже в свръхдефицит и това да попречи на влизането ни в еврозоната. Трябва да се направят важни стъпки към по-рестриктивна парична и фискална политика, заяви Пеканов.