За пръв път от много години в България започва подготовка за нов кодекс, при това в ключова област – социалната подкрепа. Първата публична дискусия по темата събра на едно място някои от най-известните фигури и организации в социалната сфера, а политическите изказвания подчертано липсваха с изключение на няколко странни за времето приветствени адреса и общи поощрителни обръщения.
За кодекс, който да обедини десетките закони, наредби и правилници, из които сега е пръсната социалната подкрепа, се говори от години. За последно парламентът задължи министерството на труда да го изработи през 2020 г., но проект така и не се видя. Изработването на такъв кодекс не е част от управленската програма на правителството, но от днешните изказвания се разбра, че социалното министерство е поръчало редица анализи на различни институти, и е възложило на Икономическия и социален съвет да проведе обществен дебат за предизвикателствата и рисковете пред подобна задача.
Обединяването на десетките видове помощи в един кодекс няма да бъде инструмент за ограничаване на права, каза в началото на дискусията социалният министър Наталия Ефремова. Като цяло, всички изказвания бяха в посока еволюция от сегашното раздаване на помощи към подкрепа, която е ясна, достъпна, отговаря на конкретни потребности и гарантира, че човек ще промени ситуацията, в която се намира.
Много интересен анализ на предизвикателствата пред подобно кодифициране направи Лидия Шулева. Трябва да се уеднаквят понятията за семейство и домакинство, но това не бива да означава еднакви материални критерии за достъп до права. Ако се подчини всичко на един доходен критерий, общата оценка ще се превърне в една единствена бариера и така всяка грешка ще оказва огромно влияние, обясни тя. Според нея един вариант е да има кратка обща оценка, която да идентифицира рисковете и правата, и специфични модули за лична помощ, конкретна услуга и др. Процентът на увреждане не показва как човек се справя с ежедневието – достъпност, трудова дейност, социална интеграция, каза още бившият социален министър, която е и член на ИСС.
Едни и същи обстоятелства не бива да се доказват пред различни органи, препоръча Шулева. Тя очерта като риск и помощите да останат неадекватни, не просто като размер, а и като достъпност, своевременност и предвидимост. Ключов въпрос е и дали системата е готова да прилага комплексна социална оценка, защото тя увеличава отговорността на социалния работник, а той по принцип отказва да поема такава отговорност. Сега, според нея, в голяма степен липсват и квалификация, практическо обучение за работа по случаи, професионална супервизия и контрол на качеството. Шулева препоръча промените да се въведат поетапно, с пилотно прилагане и оценка на резултатите. Поетапно следва да се извърши и преоценката на заварените права.
Още един бивш министър на труда и жива история на социалната политика – Хасан Адемов, се включи в дискусията, като той обърна внимание на по-голямата картина. За последните години имаме близо два пъти увеличение на финансовия ресурс, близо два пъти увеличение на линията на бедност, но срещу това нямаме кореспондиращо намаление на хората в риск от бедност и неравенството. При тези огромни увеличения на разходите, хората в риск от бедност са намалели от 35,6% през 2020 г. на 29% през 2025 г., а коефициентът на Джини, който измерва неравенството в доходите, е намалял от 40 на 37,7%. Увеличаването на финансовия ресурс в никакъв случай не води до по-голяма удовлетвореност на бенефициентите, отбеляза Адемов.
Два института също имат изключително интересни анализи по темата. Според проучване на Балканския институт по труда и социалната политика над 85% от личните асистенти са членове на семейството, поради което това на практика е формализиране на семейната грижа. За над половината асистенти асистентското заплащане е единствен доход. Почти всички се грижат за един човек. От института, чийто основател Иван Нейков приживе беше сред първите хора, които заговориха за кодекс за социална подкрепа, препоръчаха да се разграничи семейната грижа от помощта за социално включване.
Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика посочи редица данни за дисбалансите в сегашната система за медицинска експертиза. Един процент определя всичко. ТЕЛК се дава за предотвратими заболявания. Един и същи процент дава много различни права. ТЕЛК трябва да е въпрос на заетост и работоспособност, а много ТЕЛК-ове са за хора в активна възраст. Решенията на НЕЛК растат три пъти по-бързо от тези на ТЕЛК, социалната подкрепа расте много бързо. Много тясна корелация има между безработицата и броя на хората с увреждания на областно и общинско ниво. И един абсурд – националната програма за заетост и обучение на хората с увреждания не е провела нито едно обучение.
СТАТИСТИКА
Социалният министър изнесе справка за главоломното нарастване на някои видове социална подкрепа през последните години. През 2020 г. социални помощи са получавали 340 000 семейства, а в края на 2025 г. броят им е вече 427 000. Финансовият ресурс нараства с 87%. Финансовата подкрепа по закона за хората с увреждания през 2020 г. обхваща 665 000 души, а в края на 2025 г. – 733 000 души, кто ресурсът и тук нараства с 86% – от 472 на 879 млн. лв. Най-голямата разлика е при личните асистенти. През 2020 г. те са 26 000 души, а през 2025 г. достигат 76 000, а днес са вече над 88 000. Финансирането набъбва от 202 млн. лв. на 1,2 млрд. лв. (заплащането на личните асистенти е обвързано с минималната заплата).
По закона за семейните помощи за деца през 2020 г. са предоставени 550 млн. лв. и са обхванати 688 000 деца и семейства. В края на 2025 г. ресурсът е 660 млн. лв., а подкрепените са над 771 хил. деца и семейства. Увеличението на ресурса е с 30%.
