Десетки български професори, доценти, бивши министри, учени, общественици излязоха с протестно писмо по повод извършената между Гърция и България размяна на останките, намерени в базиликата "Св. Ахил" на Преспанското езеро, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил, цар Гаврил-Радомир и членове на царското семейство срещу 53 предмета (48 инвентарни номера) от фонда на Националния исторически музей (НИМ) — икони, църковна утвар, реликви и епископски трон.
Писмото е подписано от хора като Иван Илчев, Аксиния Джурова, Андрей Пантев, Сергей Игнатов, Велислав Минеков и много други. В голямата група има хора, които са изразявали различни и дори противоположни политически виждания, но са се обединили срещу сделката, извършена от управлението на "Прогресивна България". Цялото писмо и подписалите го досега може да бъдат видяни ТУК.
Според учените се налага "спешен и задълбочен преглед на правните и фактологическите основания за въпросната "сделка".
Писмото е адресирано до президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, министрите на културата и образованието, председателя на парламентарната комисия по култура, Светия синод на Българската православна църква и академичната общност.
Учените настояват да бъдат публикувани документите по споразумението, правните основания за размяната и експертизите на останките, за които се предполага, че принадлежат на цар Самуил и членове на семейството му.
Повод за недоволството е церемонията на 3 октомври в Музея на византийската култура в Солун, на която министрите на културата на България и Гърция подписаха приемо-предавателни протоколи за останките, открити в базиликата „Св. Ахил“ на Преспанското езеро. След церемонията те бяха пренесени в София и положени в мраморен саркофаг в базиликата „Св. София“.
Според авторите на писмото първоначално актът е бил представен като безвъзмезден жест на добра воля, но впоследствие е станало ясно, че той е свързан с предаването на 53 предмета от фонда на Националния исторически музей.
Подписалите писмото поставят под съмнение правните основания за размяната и твърдят, че тя може да противоречи на международни договори и на българското законодателство. Те се позовават на спогодбата „Моллов–Кафандарис“ от 1925 г., Парижкия мирен договор от 1947 г. и Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г., като настояват за публично изясняване на правния статут на предадените предмети.
В писмото се изразяват и съмнения относно произхода на част от артефактите. Като конкретен пример е посочена мощехранителница на св. Матрона Константинополска, за която авторите твърдят, че произхожда от църквата „Св. Климент“ в Охрид, а не от манастирите в Гърция, към които са отправени претенции. Според тях архивни документи и научни публикации подкрепят тази версия, но не са били взети предвид при избора на предметите за размяна.
Подписалите обръщат внимание и на историческия контекст, като посочват, че част от реликвите и ръкописите са били пренесени в България по време на Първата световна война от учени, натоварени със задачата да ги спасят от унищожение в зоните на бойните действия. Те настояват държавата да постави и въпроса за български културни ценности, които според тях са били изнесени от български територии и се съхраняват в гръцки музеи и църкви.
Авторите предупреждават и за възможни последващи претенции към други културни ценности и ръкописи, съхранявани в България. В тази връзка те поставят въпроса дали настоящата размяна може да се превърне в прецедент за бъдещи искания от гръцки институции, Вселенската патриаршия или други държави.
Сред основните искания в писмото са да бъдат оповестени имената на членовете на комисията, определила кои предмети да бъдат предадени, пълният списък на артефактите, протоколите за износ и всички клаузи на споразумението с Гърция. Подписалите настояват също да се изясни дали останките, представяни като принадлежащи на цар Самуил и семейството му, ще останат постоянно в България.
Те искат да бъдат публикувани в пълен текст лабораторните доклади от изследванията на костите, извършени в Гърция и Бон, както и заданията към лабораториите. Настоява се и за радиовъглеродно датиране на костния материал и химико-технологичен анализ на златовезаната тъкан, открита в гроба на остров „Св. Ахил“.
В същото време във Фейсбук журналистът Горан Благоев обвини, че се е оказало "как министърът на културата Е. Милошев и Директорката на НИМ са харизали на Гърция още една ценност от Охрид - освен мощехранителницата на Св. Матрона Константинополска от охридската църква "Св. Богородица Перивлепта" във Византийския музей на Солун е и мощехранителницата от манастира "Свети Наум" с изображение на Св. Климент и Св. Наум Охридски. Тази ценност също няма нищо общо, нито с Драма, нито със Сяр, нито с който и да било манастир или град в Гърция". Той настоява и за намеса на прокуратурата.
