Медия без
политическа реклама

Правителството има най-голямо одобрение от 2009 г. насам

Президентът Радев все още е най-харесваният политик, а българите са втвърдили позицията си спрямо Северна Македония

25 Яну. 2022
За първи път от над 12 години правителството има положителен рейтинг
Народно събрание
За първи път от над 12 години правителството има положителен рейтинг

Президентът Румен Радев започва втория си мандат си с традиционно високо доверие от 58,5% и с недоверие от 32,1% и остава най-харесваната фигура в политическия живот у нас – с най-висок положителен рейтинг (доверие минус недоверие).

Доверието в правителството се повишава до 44,9% и е по-високо от недоверието (39%), което се случва за първи път от началото на първия мандат на Бойко Борисов през 2009 г.

Съществува закономерен за начало на мандат ръст и в доверието към народното събрание и то достига 31,9%, при намаляващо недоверие (56,9%).

Високи са икономическите страхове сред хората – 86,4% очакват ръст на цените. А позицията на обществото ни по отношение на Северна Македония се втвърдява и 15,3% не искат тя да започне преговори за влизане в ЕС при никакви условия

Това са накратко данните от представителното за пълнолетното население на страната проучване от независимата ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“  „лице в лице“. Проведено е сред 805 пълнолетни българи между 6 и 14 януари.

 

Високо доверие към президента

Румен Радев встъпва във втори мандат с декларирано доверие от 58,5% от българите и неодобрение от 32,1%. Това прави рейтинг (одобрение минус неодобрение) +26,4. Институцията е една от малкото в страната с положителен рейтинг (наред с армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-висок рейтинг сред останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близко до институционалното.

Останалите с положителен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нововстъпващ премиер и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с нарастващо доверие) и Илияна Йотова.

 

Правителството за пръв път от 2009 г. е с положителен рейтинг

След първия месец работа на правителството на Кирил Петков за пръв път рейтингът е положителен - +5,9. За последно така бе през 2009 г. в при встъпването в длъжност на първото правителство на Бойко Борисов. Сега 44.9% от запитаните изразяват доверие в новото правителство, а 39% – не. Останалите не могат да преценят.

През последните години доверието в правителството се запази на трайни нива от около 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „Борисов 3“, последван от покачване на положителните оценки по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.

 

Начални положителни сигнали за парламента

Народното събрание традиционно е институцията с най-ниско доверие у нас. Преобладаващо доверие над недоверието към парламента в последните 30 години е имало само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на НДСВ през 2001 г. 

В последните години доверието в парламента се запази около и над 20%, а от средата на 2020 г., заедно с протестите, делът на положителните оценки спадна и до под 1/5.

От началото на работа на новото 47-то Народно събрание е регистриран ръст в дела на одобрение. През януари 2022 г. 31,9% от запитаните изразяват доверие в парламента, а 56,9% - недоверие. Останалите не могат да преценят. Това е свиване на „ножицата“ между позитивни и негативни оценки в позитивна посока.

 

Песимизъм за нарастващите цени

През януари 86,4% от запитаните, и близо 90% в предишното премерване преди три месеца, очакват цените на основните стоки да нарастват. Този показател за последно е достигал подобни нива в края на 2012 и началото на 2013 г. Тогава голямата тревога от цените премина в протести, довели и до оставката на първото правителство на Борисов.

През отминалото десетилетие показателят обикновено бе между 60 и 70%. Плавен ръст започна със ситуацията около коронавируса през 2020 г. и продължи заради протестите през 2020 г. и политическата криза от 2021 г. 

Минимални остават дяловете на онези, които очакват спад в цените или поне те да останат същите.

 

Въпросът със Северна Македония

60,8% от българите са на мнение, че страната ни трябва да подкрепи членството на Северна Македония в ЕС, но само при условие, че най-близката ни съседка бързо изпълнява договора, който има с България. 15,3% обаче са на мнение, че при никакви условия не трябва да подкрепяме Северна Македония за ЕС, а 7,6% избират България да изрази подкрепи без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да дадат отговор.

Тези данни показват високи нива на принципна подкрепа в обществото ни за приемането на Северна Македония в Европейския съюз, но при категорично условие за сговорчивост от страна на съседката ни преди това. Позицията по този въпрос е видимо втвърдена в спрямо края на 2020 г. Тогава само 6,1% от българите смятаха, че страната ни не трябва да подкрепя Северна Македония при никакви условия.

Още по темата