facebook
twitter

Вие сте тук

1 пост / 0 нови
Вестник СЕГА
Мъже от всички страни, съединявайте се

Режисьор Съби Събев

Участват: Силвия Петкова, Ивайло Захариев и други

 

Мъже, жертва на домашно насилие от страна на жени, са героите в постановката на режисьора Съби Събев „Кризисен  център“ от Михаил Казаков. Софийската премиера на спектакъла, който е част от афиша на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ - Шумен, се състоя наскоро в Театър „София“. Идеята за пиесата е на актьорите Ивайло Захариев и Иво Йончев, които гледаме и на сцената. Проектът е част от инициативата „Театър на бар-стола“ на Силвия Петкова (изпълнява единствената женска роля в спектакъла), която има за цел представяне и популяризиране на съвременна българска драматургия.

Впечатлява работата на Димитър Димитров, пресъздал в максимално автентичен вид обстановката, в която се развива действието, а именно - вътрешността на подводница. Въпросната е предоставена от собственика й Константин (Иво Йончев) на приятелите му, заедно с които членува в основаната от тях в подкрепа на онеправданите мъже организация „Кризисен  център“. Ако в първата част на спектакъла достояние на публиката стават жалбите на четиримата другари, тероризирани от съпруги и шефки, втората хвърля различна светлина върху ситуацията. Преломният момент е появата на една мистериозна жена, след намесата на която всеки от героите се оказва принуден да погледне истината в очите. Особено интересни са образите, които градят Юлиян Рачков и познатият ни от ситкома „Домашен арест“ Ники Станоев. Персонажът на първия е представител на интелигенцията - асистент по философия в университета, изкушен да облича мислите си в крилати фрази или цитати от дебелите книги. Другият пък е типичният неудачник, все неуспяващ да насочи правилно енергията, която иначе излиза на искри от него. В пиесата е направен опит да се уловят същностни характерологични особености ако не на човека въобще, то поне на българския мъж. На първо място това са склонността към самосъжаление, страхът от провал, самозаблудите относно собствената представа за благополучие. Героинята на Силвия Петкова възприемаме като алегоричен образ. Появата й в мъжкия свят провокира онзи момент на шок, когато човек отрезвява и осъзнавайки, че втори шанс няма да има, поема юздите на живота си. От друга страна, персонажите са представителна извадка на тази част от обществото, чиито членове са обзети от неутихващата никога страст да принадлежат към някаква организация или група за взаимопомощ. Все едно дали тя ще обединява хора, претендиращи, че са се срещнали с онази с косата, или жени, убедени, че са заченали непорочно.

 

 

 

Към статията във в. СЕГА
×