Наскоро приключихме едно от най-големите досега проучвания върху перфекционизма. Знаем, че той е нараснал устойчиво за последните 25 години и засяга поравно мъжете и жените. Известно е и че перфекционистите стават по-невротични и по-малко съвестни с времето. 

Под перфекционизъм се разбира да се стремиш към безупречност и да изискваш съвършенство от себе си и околните. Крайно отрицателни реакции към грешки, сурова самокритика, постоянни съмнения за собствените възможности и силно чувство, че околните са критични и имат високи изисквания също спадат към характеристиките на стремежа към съвършенство.

Като клинични психолози в Университета Далуиз и лектори на Университета в Йорк Сейнт Джон имаме голям опит в разбирането, оценката, лечението и изучаването на перфекционизма. И сме изключително обезпокоени от това, което виждаме. Смятаме, че има спешна нужда от превенция, за да се ограничат суровите и контролиращи родителски методи и социокултурните влияния като

нереалистичните изображения в медиите,

които спомагат за стремежа към съвършенство. Необходима е, естествено, и помощ за стресираните от опитите да се справят безупречно хора. 

За да обогатим разбирането за перфекционизма, направихме анализи на 77 проучвания, в които са участвали близо 25 000 души. Около две трети от тях са жени, а много от тях са студенти от Кавказкия университет в Грузия, но от западни страни - Канада, САЩ и Великобритания. Възрастта им е от 15 до 49 години. Открихме, че днешните млади хора са много по-големи перфекционисти от всякога. Всъщност се оказва, че стремежът съм съвършенство е нараснал много от 1990 година насам. Това значи, че милениалите - родените между 80-те и 90-те години на миналия век, страдат от това състояние много повече от предишните поколения.

Причините за появата на перфекционизъм са комплексни. Ръстът пък - поне донякъде, се дължи на днешния свят, в който оцеляват само най-силните и където мястото в йерархията и представянето имат огромно значение, а стремежът към победата и обслужване на собствения интерес са висша ценност. Контролиращите, критични родители, майките орлици също насърчават развитието на перфекционизма. Положението става още по-лошо с постовете в социалните медии, които навират под носа ни нечий нереалистично съвършен живот и с рекламите, показващи непостижими стандарти на безупречност. Така милениалите са заобиколени от прекалено много високи летви, по които да мерят успехите и провалите си. И никога не е било толкова трудно да се мериш с успелите, колкото сега.

Тази епидемия от перфекционизъм в съвременните западни общества е сериозен, дори смъртоносен проблем. Перфекционизмът е свързан - според проучванията - с тревожност, стрес,

депресия, хранителни разстройства и самоубийства

Също така установихме, че с възрастта перфекционистите променят характера си - стават по-невротични, по-податливи на негативни емоции като вина, завист и тревожност и по-малко съвестни - по-неорганизирани, по-неефективни и недисциплинирани.

Така животът става още по-тежък за перфекциониста. В объркания, изискващ и несъвършен свят перфекционистите може да стигнат до прегаряне и да станат още по-нестабилни и неприлежни.

При анализите стигнахме и до извода, че нивото на перфекционизъм е сходно при мъжете и жените. Това предполага, че в западните общества няма свързан с пола по-специфичен натиск човек да е съвършен. Ролите и на мъжете, и на жените позволяват или дори насърчават стремежа към съвършенство. Предмет на бъдещи проучвания ще бъде доколко мъжете се стремят да са перфектни от мотиви за придобиване, т.е. в съревнованието за ресурси, а при жените стремежът към съвършенство да е от мотиви, свързани с връзките, т.е. да се харесат на останалите.

Перфекционизмът има големи епидемични размери в съвременните западни общества. Проблемът обаче не се разпознава, още повече че обикновено подложените на сериозен стрес перфекционисти крият несъвършенствата, т.е. проблема си, от тези, които биха могли да им помогнат - психолози, учители, лични лекари. Нужно е да реагираме на тази епидемия както на ниво семейство и родители, така и в културата си. Родителите трябва да са по-малко контролиращи, критични и свръхпокровителствени към децата си. Те трябва да учат децата си как да се учат от грешките си, вместо да им налагат усилен труд и дисциплина в преследване на недостижимото съвършенство. Безусловната любов - когато родителите показват, че обичат децата си независимо как се справят, какви оценки имат или как изглеждат - изглежда добра противоотрова.

Съвършенството е мит, а социалните медии са тези, които го разказват всеки ден. Трябва да се научим на малко здравословен скептицизъм към подозрително "перфектния" живот, който те ни показват. Когато свикнеш с мисълта, че нереалистично съвършените снимки са резултат от фотошоп, а не от това, че някой изглежда перфектно, те дори вече не изглеждат толкова добре.