Станаха 100 години от рождението на френския актьор Жерар Филип, който с младежкия си и романтичен образ е една от иконите на френското кино. Той едва не умира при раждането си на 4 декември 1922 г. и е спасен по чудо от лекар в Кан. Но си отива от този свят едва 37-годишен от рак на черния дроб, без лекарите да му кажат от какво е болен.

Момчето расте бавно, закъснява да проходи и да проговори. По-късно се налага да прекъсне училище, защото се разболява от плеврит. След като се възстановява, се явява на изпит като частен ученик. Бащата Марсел Филип, бивш адвокат и собственик на хотели в Париж и на Лазурния бряг, иска синът му Жерар да учи право, но той настоява за актьорска кариера. Отношенията с баща му са обтегнати и по други причини. През войната Марсел Филип е сътрудник на нацистките окупатори, защото мисли преди всичко как да запази имотите си. Жерар симпатизира на Съпротивата. След войната Марсел Филип е осъден на смърт като колаборационист,  но дни преди екзекуцията успява да избяга във франкистка Испания и да се укрие в Барселона. Твърди се, че е получил помощ от сина си, който е използвал връзките си с комунистите. По-късно Жерар поддържа с него тайна кореспонденция и понякога му гостува в Барселона.

Младият актьор дебютира в театъра през 1945 г.,

след като завършва актьорско майсторство. Изпълнява ролята на Калигула в едноименната пиесата на Албер Камю, представена тогава за първи път. Радващата се на световна слава Марлене Дитрих, която посещава спектакъла в театър "Еберто", е възхитена от изпълнението му. Тя настоява Жерар Филип да се посвети на киното: "Къде другаде ще можеш с твоята младост, красота и талант да играеш романтична роля? Романтизмът в театъра е минало, а в киното - бъдеще. С вашите данни, Жерар, можете да направите чудеса на екрана".

От 1951 г. Жерар Филип е водещ актьор в Националния народен театър (ННП) на Жан Вилар, а пиесата "Сид" на Пиер Корней, поставена от Вилар през същата година, е знакова за театъра и за актьора, който играе главната роля. След премиерата на 15 юли 1951 г. Вилар пише на художника на "Сид" Леон Гишиа: "Можеш просто да се обесиш, старче. Каква победа спечелихме, а вие я пропуснахте. Жерар играеше ослепително... Създаде Родриго, който ме накара да настръхна. Той се показа като истински мъж, какъвто ние с вас се опитваме да бъдем."

През 1944 г. дебютира в киното с филма "Малките от кея на цветята". През 1946 година се снима в два филма: "Идиот", в който играе княз Мишкин, и "Дяволът в плътта" с ролята на Франсоа Жобер. По-силно е представянето му през 1948 г. в "Пармският манастир" като Фабрис дел Донго. През 1950 г. започва продължителното му сътрудничество с режисьора Рене Клер, като първо се снима като Мефистофел във филма "Хубостта на дявола". По-късно с него прави "Красавиците на нощта" (1952 г.) и "Големите маневри" (1955 г.). Но филмът, който по това време става негова емблема, е

"Фанфан Лалето"

на режисьора Кристиан-Жак, сниман през 1952 г. 

Работи и с други знаменити режисьори като Марсел Карне ("Жулиета или Ключът към сънищата" - 1950 г.), Виторио де Сика ("Вила Боргезе" - 1953 г.), Саша Гитри ("Ако ми бяха разказали за Версай" - 1954 г. и "Ако ми бяха разказали за Париж - 1955 г.), Рене Клеман ("Господин Рипоа" - 1954 г.), Клод Отан-Лара ("Червено и черно" - 1954 г. и "Картоиграчът" - 1958 г.), Роже Вадим ("Опасни връзки" - 1959 г.), Луис Бунюел ("Треска в Ел Пао" - 1959 г.) и др. През 1956 г. работи като режисьор заедно с Йорис Евенс и създава филма "Приключенията на Тил Уленшпигел" (копродукция между Франция и ГДР).
Най-известен е с ролята си на Фанфан Лалето.  Филмът постига безпрецедентен международен успех и е лидер в международния боксофис в продължение на няколко десетилетия. Режисьорът Кристиан-Жак казва след премиерата: "Именно в ролята на Фанфан Лалето Жерар се разкри пред мен като забавен, очарователен, ентусиазиран шегаджия, който понякога дори не знаеше границите на забраненото...".

Жерар Филип извършва огромна социална дейност в Съюза на актьорите, който оглавява до смъртта си, споделяйки левите идеи. Неговата обществена и филмова кариера свършва внезапно на 25 ноември 1959 г. - десетина дни преди да навърши 37 години. До последната минута той не знае, че умира. На смъртния си одър носи костюм на Родриго от първата си роля в театъра. Веднъж в Авиньон, играейки Сид (Родриго), Жерар казва на съпругата си Ан Фуркад: "Ако умра внезапно, погребете ме с този костюм...". Скромната гробница в имението му в Раматюел, Южна Франция, се е превърнала в място за поклонение.

От играта на Жерар Филип са се възхищавали

Жан Кокто, Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Жак Превер, Жорж Садул. Луи Арагон пише за него: "Жерар Филип остави след себе си образ на пролетта и младостта. Човек трябва горещо да му завижда". Роже Вадим казва, че не е срещал друг актьор, който да е толкова безусловно предан на професията си. Марлон Брандо признава, че любимият му актьор е Жерар Филип: "Друг такъв блестящ романтик, с благородна душа и сърце, не се е появявал във филмите. Дълбоко го ценя като актьор и човек. Той знаеше как да раздава добрини...".

В сянката на неговите филмови образи често се забравя, че в края на 50-те години Жерар Филип се интересува също от телевизията, която по това време е само на десет години във Франция. Той се интересува особено от „драмите“, които тогава са представлявали първите телевизионни филми. Като Жан Маре и Мишел Пиколи  предусеща зараждането на новото телевизионно изкуство, в което обаче не успява да влее своя огромен талант поради ранната си смърт.