Медия без
политическа реклама

НАЙ

Учителят Симеон Ангелов възпитава с музика и доброта

С личния си пример зам.-директорът на 119-о СУ учи възпитаниците си да не се страхуват да опитват нови неща, да правят всичко с любов и да са добри хора

Симеон Ангелов
В часовете по музика Симеон Ангелов представя различни инструменти на учениците, за да чуят те естествения им тембър на звучене.

Помощник-диригент на църковен хор, рок музикант, изкусен кулинар, почти футболист, поет и... учител. Всичко това, а вероятно и още много други неща е зам.-директорът на 119-о СУ "Акад. Михаил Арнаудов" в София Симеон Ангелов. Интересите му не се побират в определени граници - експериментаторският му дух е толкова силен, че успява да разчупи дори консервативна система, каквато е българското училище, увличайки след себе си своите ученици.

Неслучайно повечето от тях го имат за свой приятел. Няма и как да е иначе, след като, вместо да назидава, с личен пример той им преподава най-важния урок - да не се страхуват да опитват нови неща, да правят всичко с любов и да са добри хора. "Да участваш в изграждането на един човек и да видиш израстването му е изключително трудно, но усещането е неописуемо", казва той.

 

От православния храм до класната стая

41-годишният Симеон Ангелов е роден в София, но израства в Белово, обл. Пазарджик. Баща му е бил пожарникар, майка му - помощник-възпитател в детска градина. "Възможно е от нея да съм наследил желанието да се занимавам с деца, да преподавам и да участвам в изграждането им", предполага той.

Ангелов завършва средното си образование в Пловдивската духовна семинария. Силен фактор се оказала баба му, която е участвала в църковния хор в Белово. От нея той научил кратки църковни песни, постепенно насочвайки го по този начин към духовното образование. "Много обичам да експериментирам, да изпробвам всичко, което е ново, предизвикателно. Реших, че обучението много ми допада, можех да се разгърна в различни посоки", разказва той.

В семинарията той изучава между 17 и 21 предмета - освен общообразователните за всички ученици той се посвещава още в латинския, старогръцкия език, църковната история и др., учи включително и в събота. Особено интересно му било да разбере до каква степен християнството е повлияло на световната история.

"Тогава нямаше интернет. Когато трябваше да пиша нещо, ровех дори в извори от IV век, от VIII век. Чел съм текстове в оригинал, беше много вълнуващо", казва той. Намира за особен късмет това, че му е преподавал лично уредникът на Възрожденския музей в Пловдив.

Съдбата обаче си знае работата, отклонявайки го деликатно от пътя на историята. "Кандидатствах с история в Софийския университет, но не ме приеха. Тогава имаше много двойки заради сериозното сито, с което отсяваха бъдещите юристи", спомня си Симеон.

Така съвсем естествено пътят му продължава в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", където завършва бакалавърска степен. След като взема диплома, става учител по православно вероучение - първо в неделното училище към храм "Света Троица" в кв. "Редута" в София, после в 119-о училище, в 138-о училище, както и в Националната гимназия по полиграфия и фотография.

Логично се оформя и следващата му стъпка - да завърши магистратура по начална педагогика. Така открива за себе си професията учител, която се оказало, че му приляга изключително. От 2005 г. досега минава през учител в занималня, класен ръководител на ученици от I до IV клас, директор на 119-о СУ, а от 2017 г. и зам.-директор с ресор "начално образование".

 

Деца като цветя

"Досегът с деца е нещо изключително красиво, но и безкрайно отговорно", споделя Ангелов, давайки пример със своята жълта роза в градината. "Тя цъфти безобразно бързо. Всяка седмица я подрязвам, като прецъфти - премахвам изсъхналите части. Голяма играчка е - поливане, рязане, подрязване, убождане. Но красотата е невероятна. Същото е и с децата. И те са като цветята. Как да им се скараш? Толкова мили и нежни души са", казва той, убеден, че никое дете не прави глупости нарочно.

"За да има израстване, трябва да има развитие в правилната посока. Всичко, което е излишно, трябва да се премахне внимателно", казва той. Учителят си спомня как наскоро е поканил своя бивша ученичка, вече студентка по химия, да замества временно отсъстващите преподаватели по химия в училище. "Тя беше премерено строга. С изненада видях у нея някои неща, които е взела от мен преди 12 г. Няма как да не се чувствам щастлив от това", споделя той. По думите му да участваш в изграждането на един човек и да го видиш как се реализира е невероятно усещане.

Според него учителството трябва да е призвание за всеки, който посяга към тази професия. "За съжаление, като зам.-директор имам малка преподавателска заетост и ми липсва целодневният контакт с ученици. Но опитвам да дам максимума на учениците, на които преподавам. В часовете по музика представям различни инструменти, които могат да видят на живо и да чуят естествения им тембър на звучене", казва той.

А главното, на което иска да научи децата, е да се разгърнат, да не се страхуват да опитват нови неща, да правят всичко с любов и отношение и да са добри хора. Понякога, макар и рядко, има и неуспехи, признава той. Няколко пъти му се е случвало да не се справи с някое дете. "Много е неприятно, още ги мисля, макар че е минало доста време", казва той, припомняйки думите на Майка Тереза: "Ти ще ги учиш да летят, но те няма да поемат твоя полет... Ще ги учиш да мечтаят, но те няма да имат твоята мечта... Ще ги учиш да живеят, но те няма да имат твоя живот... Но във всеки полет, всяка мечта и през целия им живот, ще остане дирята от твоето присъствие."

Ангелов неведнъж е отнасял забележки заради приятелския начин, по който се държи със своите ученици. "Доста близко стоя до възпитаниците си, но знам и границите - учителят трябва да е учител, това не бива да се забравя, иначе се губи авторитетът на преподавателя", казва той. А балансираният му подход в съчетание с експериментаторството му носи успехи в редица извънкласни дейности, които са най-интересни за учениците и ги мотивират най-силно да не изостават в учението.

Една от интересните дейности, които се организират в 119-о, са футболни турнири за учениците от гимназиалния етап. В края на годината отборът шампион на учениците се изправя срещу отбора на учителите. "Тази година, за съжаление, за първи път учителите паднахме. Беше много свирепа игра, един колега още е на рехабилитация, аз се разминах с лека контузия, но типично като учители много внимавахме да не контузим някой ученик", разказва той.

Творческите му дирения нямат край, а и той е от хората, които трудно се задържат на едно място без работа. Под ръководството на две учителки от 119-о например съвсем наскоро ученици изнесоха театрално представление. То беше съвсем различен прочит на "Ромео и Жулиета". Спектакълът се състоя на 1 юли в столичния Малък градски театър зад канала. Това го вдъхновява да посегне към една позабравена мечта - да направи мюзикъл с учениците. "Имам подкрепа от доста учители и ученици, работата сигурно ще отнеме почти година, но със сигурност ще си заслужава", смята учителят.

 

Плейлист от църковни песни и рок парчета

Музиката определено е лайтмотивът в живота на Ангелов. Самият той пее от 5-6 г. - "доста сериозно", както се изразява. Свири на пиано, пее в детски вокални групи, има доста солови изяви, участва в различни музикални фестивали, на които печели не една и две награди. Първата от тях е през 1987 г., когато заедно с вокална група печели бронзов медал от международен фестивал. От общината пък ги награждават с пътуване до цирка в София.

Учителят познава и западното пеене по ноти, и източното църковно пеене, което по думите му е много древно и по-освободено. Талантът му е оценен лично от патриарх Неофит - един от малкото у нас, които са се учили в Московската патриаршия и които са получили златен камертон за заслуги в областта на църковното пеене - той го е викал да пее още по времето, когато е бил русенски митрополит.

Ангелов е пял и на откриването на известния храм в Пампорово - "Успение на Пресвета Богородица", за изграждането на който събира средства и известният журналист Иван Гарелов. На него се озовал на една маса с тогавашния президент Петър Стоянов, с премиера Иван Костов, с председателя на Националния дарителски фонд "13 века България" и др.

Певческите му умения го отвеждат на много турнета из Европа и Казахстан, които той посещава предимно с хорови състави. Наскоро Ангелов бе в Швейцария на фестивал за мъжки хорове, на който се допуска участие на 8-9 хора от различни страни. "Участието на хор от България само по себе си е голям успех", казва учителят, който е и пом.-диригент на църковния хор към храм "Света Троица" в кв. "Редута", където всяка неделя и по празници участва в литургиите.

Като тийнейджър Симеон посяга и към китарата. Сам се учи как да я настройва - поради липса на интернет, ютуб и т.н. "По душа съм си рокаджия", казва преподавателят, признавайки, че спецификата на гласа му не е точно за рок - по време на църковното пеене той се е омекотил малко. "За някои може би звучи странно в плейлиста ми да се редуват църковните песни с рок и метъл парчета. Но не бих казал, че не може да се комбинират - и двете ми носят спокойствие. С музиката усещам подредбата на всичко, кое откъде води, накъде отива. Тя ти дава енергия, вдъхновява те, нахъсва те, мозъкът ти работи на друго ниво", казва той.

Като учител в 119-о училище Ангелов използва възможностите на програма на МОН за извънкласни занимания по интереси и през 2016 г. сформира училищна музикална рок група Exchange от четири момчета и едно момиче. С нея са имали доста участия на живо, включително в столичния клуб "Рокенрола". Спечелват и наградата на Асоциацията на Кеймбридж училищата за песен на английски език.

"Имах някои авторски песни, по мой текст и музика, но аранжиментът им бе предимно от учениците, които преди 3 г. завършиха училище. Вече всеки пое по своя път, а и за свирене по клубове трябва много репетиране", казва Ангелов.

Работата му в Exchange го среща с рок група "Епизод" по време на концерт в градинката на КАТ в столичния кв. "Изток". Там свирят рамо до рамо с "Епизод", чийто басист Симеон Христов по-късно му предлага да направят рок театър, посветен на хан Аспарух. От идеята за спектакъла се ражда и тази за албума "Великите владетели".

Така през 2018 и 2019 г. учителят заминава на турне из България като гост-солист на група "Епизод", на което популяризират новите песни - за Симеон Велики, за хан Тервел, хан Крум, хан Омуртаг, цар Самуил, цар Калоян и др. "Заглавната песен "Авитохол" има 80 000 гледания, което за такъв тип музика си е постижение. Над 10 000 души са пели с нас по концертите", спомня си Ангелов.

 

За франзелите и френското сирене

Ако смятате, че само музиката поддържа духа на колоритния учител, то грешите. Кулинарията е друга негова страст, която предизвиква творческия му усет, макар и напоследък все по-рядко заради много ангажименти в училище. Още като малък Ангелов решава да постъпи в хранително-вкусовия техникум във Велинград. От приятели, учили 2-3 години там, обаче разбира, че той знае за кулинарията доста повече от тях, нищо че не е учил нищо за този занаят. Затова се отказал да учи там, но не и да продължава да се развива в тази необятна сфера.

"Имам някаква лична, вътрешна потребност и амбиция да готвя. Като малък правех много тестени сладки неща. Много добре ми се получаваха, въпреки че не обичам много такива храни", спомня си той. Както и при музиката, и в това изкуство той се самообучава - с гледане, питане, комуникация, срещи с хора и най-вече - чрез споделяне на храната.

Част от познанията му са предадени от негова вече покойна съседка, който му разкрила някои тайни на кухнята в Либия - тя прекарала в тази страна доста време заедно със съпруга си, който е работил там като лекар.

Фен е и на френската кухня - обожава техните сирена, от които по думите му се получават интересни сосове. "Бил съм дни наред на франзели и френско сирене", казва той за времето, когато е бил на турнета във Франция. "Веднъж бяхме в малко френско селце, спах на квартира, а не в хотел и въпреки че не знам френски, успях да готвя с една баба - с жестове и мимики сготвихме прекрасен петел", доказвайки максимата, че за изкуството няма граници.

Ангелов обича също много и българската кухня, като любимо му е готвенето на всичко, свързано с месо и по ловджийски. "Харесва ми идеята след преход в планината да сготвиш малко храна, от която да извлечеш максимум калории, да ти е вкусно, но и леко. Месото с различни видове гъби, ароматни подправки и малко люто е чудесно", казва той.

Наскоро е имал възможността отново да се развихри в кухнята с т. нар. експериментаторско готвене - в огромен чугунен казан, подарен му от приятели за рождения ден на 3 май. "Температурата му е невероятно висока, по-висока дори от професионалното готвене на газ. Този съд позволява рязко запечатване, фламбиране на месото, т. нар. натурално готвене, което коренно променя вкуса на ястието", обяснява той тънкостите.

Верен на себе си, учителят е готов за нови кулинарни хоризонти - би експериментирал с азиатската кухня, макар снабдяването с целия набор подправки да е сложно. Защо не и да опита кулинарен курс при някой шеф-готвач - защото "човек винаги има какво още да научи".

Зам.-директорът на 119-о училище има и мечта да издаде детска книга с приказки, поезия или разкази. "Пиша от 16-годишен, но все още не съм публикувал", казва той.

А как успява да съвместява толкова различни неща? "На първо място благодарение на прекрасната ми съпруга! Без нейното цялостно организиране на дома и безкрайната ѝ любов и търпение това нямаше да е възможно. Често като изляза сутрин, се прибирам след 22:00 ч., а съм имал и доста турнета с продължителност по три седмици. На второ място - на личната ми организираност", казва той.

Животът, смята Ангелов, трябва да е пълноценен. Със стойностни разнообразни активности. С музика и образование, които възпитават и водят към бъдещето.