Село след село, град след град Ивайло Шопски ни среща с героите от славното ни минало. Вече пета година той не се уморява да събира парченца история, да припомня отдавнашни традиции и да опазва историите на предците ни, за да останат те за поколенията. Четници и воеводи с пушки и саби, манекени с носии и униформи, карта със забележителности у нас, етнографски кът с народни носии, фотоизложба, чекрък, чепкало, експонати, документи, книги, филми - всичко това може да се види в уникалните експозиции на неговото, първо по рода си у нас, пътуващо читалище "Бащино огнище". Събитията, които е организирал с него, вече надминават 190 - все уроци по родолюбие за стотици български деца.

Корените

Ивайло Шопски идва от род, който се преселва от Трънско в средата на 19-и век. Легендата разказва за двама братя, убили сина на турски първенец, който опитал да вземе насила сестра им за жена. Тримата побягват от село Бусинци, известно с керамиката си, към село Дрен. "Когато някой се изсели от Трънско в други краища на Шоплука, му казват Шопа. Затова нарекли рода ми Шоповите, а впоследствие - Шопски", разказва Ивайло. Той много се гордее с прадядо си Благой, който бил със силен характер - властен, но справедлив и особено предприемчив. От него е наследил уникална сабя от Кирасирската конница, подарена от благодарен царски офицер, когото прадядото укрил от новата власт след Втората световна война. Неговият син Иван (дядото на Ивайло) се жени за учителката Митра Копринкова, която идва от прочут род от Македония, от който е и воеводата Георги Хазнатарски. Той често се допитвал до първата си братовчедка преподобна Стойна, която баба Ванга наричала "истинската пророчица". "Тя му е казала, че няма да могат да освободят Македония, но че турчинът ще си отиде. Че няма те да успеят, но други ще дойдат и турчинът ще си отиде, а тези другите, гърците, Бог ще накаже и Бяло море ще опре в сегашните ни граници и ще залее всички откраднати от тях наши земи", разказва Ивайло. 

Доброволчество и офроуд

Още от славните си предци Ивайло усеща какво е да правиш добро. "И при двамата ми дядовци водещо беше какво ще кажат хората и моралът, който ги задължаваше да държат на името си", разказва той. Майка му пък от малък го взема със себе си, когато посещава Дома за сираци в Дрен, за да носи лакомства за децата. "Аз, така да се каже, поех щафетата", казва Шопски, който след като завършва електротехникум в Радомир, идва в София и започва да посвещава все по-голяма част от времето си на благотворителни акции - чисти язовири и екопътеки, поправя покриви, помага с ремонти в манастири, възстановява войнишки паметници, гради параклиси.

По време на преходите из гори и планини той се среща с активни хора, с които по-късно успява да осъществи замислите си. Като част от форума на БМВ през 2006 г. например организира заедно с приятели първия голям автомобилен събор в с. Калояново - с реклама, спонсори, охрана, пожарни, линейки и т.н. Колкото повече социални контакти натрупва обаче, толкова по-недостатъчни започват да му се струват неговите занимания. "Отивам един ден в дом за сираци, подарявам каквото мога, но на следващия ден те пак имат нужда от помощ. Отивам в планината, почиствам дерето, но то пак се замърсява. Всичко това не променяше кой знае колко много света около мен, на мен не ми стигаше", казва Ивайло, който иска да промени мисленето на хората. Как? Като се вгледа в уроците на миналото.

Още от 5-6-и клас е запален по историята - чете и разучава истории за героични битки и смели бойци. "Ти си роб, ако мисълта ти е робска. И ятаган да тегне над главата ти, ако мисълта ти е свободна, и ти си свободен", смята той. Затова и в ума му назрява мисълта да възкреси читалището като средище на свободния дух. "Какво е днешното читалище - статична сграда, без нищо кой знае какво вътре, с хора, които си пазят хляба, и неудобно работно време. Днес информацията е на една ръка разстояние и човек няма нужда да ходи до читалището", разсъждава Ивайло.  

История на колела

Той обаче решава да го съживи. Читалището става подвижно. Самото то отива при хората - пред мола, пред училището, на събор, на село... Как? На колела! "Виждах го тоз автобус на 5D. Виждах в ума си всичко още преди то да се случи - кои експонати как са подредени, къде какво стои", казва Ивайло. През 2015 г. за първи път споделя идеята си, познатите му кимат снизходително. Година по-късно той е почти обсебен от нея. Отива в Германия да търси автобус. Хубавите возила там обаче струват скъпо, затова той се връща с празни ръце. Но не и без план Б. Автобус успява да купи от ДАП - Перник с помощта и на спестени от майка му пари. Обажда се на най-лудите си приятели - Атанас Величков и Станко Вълчанов. "Ти си ненормален!", възкликнали те. Веднага след това обаче попитали: "Кога почваме?". Така започва приключението "Бащино огнище", както Шопски нарича своето пътуващо читалище.

В студения февруари на 2016 г. тримата "нападат" автобуса - махат седалките, поставят инсталации, кабели, лед осветление, превръщайки стария бус в прекрасна изложбена зала. "Анастас изработи рекламния бранд, Станко се зае със светлината. Купихме манекени - само те бяха 2-3000 лева", спомня си Ивайло, който създава колекцията си изцяло с лични средства и помощ от приятели. Започва да качва снимки във Фейсбук, които се забелязват. И ето че Ивайло Иванов от сдружение "Единение" му се обажда с думите: "На 3 март си при нас". Дружината удвоява усилията, работейки почти 24 часа в денонощието последните 3 дни. От София тръгват без стъкла на витрините и ремонтирайки автобуса в движение. На националния празник Пътуващото читалище "Бащино огнище" прави своя прощъпалник във Видин, преминал при небивал интерес.

Първата изложба е посветена на българското войнство от Средновековието до Втората световна. В нея мога да се видят средновековен войн, хайдутин, четник, турски башибозук, опълченец, руски казак, манекени с женски облекла от различни етнографски области, пушки, саби, кадри от стари филми, битови предмети, артефакти, стари документи - все експонати, на които могат да завидят редица малки градски читалища. Всички те са събирани от Ивайло и приятелите му по най-различни начини, и то цял живот. "Имам много предмети, които съм си купувал от събори. Имам елек, ама си казвам: "Айде да взема и една пушка". После: "Ама ми трябват и цървули, и колан", "Не може и без шопска носия" и т.н.", разказва той. Първият човек, който му дава реквизит, е Райчо Гънчев от прабългарска школа за оцеляване "Багатур". Никола Григоров от "Сите българи заедно" му подарява женска македонска носия. От Ивайло Танчев от националното дружество "Традиция" пътуващото читалище получава първата си опълченска униформа. 

След Видин следват Стара Загора, Широка лъка, Ловеч, Елин Пелин, Копривщица, Силистра и т.н. - на колела, с нощувки в автобуса, стоплени с дебелите ямурлуци. Десетки уроци, патриотични беседи, възстановки на битки и въстания, разкази и игри. Една от тях е например играта "Познай моята България", която Анастас Величков и съмишленици измислят специално за учениците, за да запомнят уроците по история и география по-лесно. Понякога дават предварителни задачи на училищата, за да се подготвят и да организират своите отбори, които да премерят знания. Друг път просто им изнасят увлекателни беседи за страшни битки и юначни герои. 

Първата година играта е напълно безплатна, както и посещенията в 64 града, които пътуващото читалище успява да осъществи изцяло със собствени средства. От 2017 г. Ивайло решава да иска минимално финансиране от общините, които го канят, за да покрие поне разходите за гориво. 

От оркестър "Шевица" до тв предаване по "Евроком"

"Колкото повече - толкова повече." Ивайло Шопски е от хората, за които важи максимата на Мечо Пух, след като активностите му не могат да се изброят на пръстите на двете му ръце. 90% от текстовете на патриотичните песни, изпети от създадения от него оркестър "Шевица", са негови, сред които песента за капитан Симо Соколов, Серафимовата песен, Крал Милан, "Илинден-Великден" и т.н. 

Оркестър "Шевица" е популяризиран първо в едноименното фолклорното предаване, излъчвано 2 сезона по Българската свободна телевизия. Миналата година той издава и албум "Ние помним" - с 15 песни за забравени исторически личности, част от които могат да се чуят в YouTube канала "Пътуващо читалище Бащино огнище". Друго предаване "Фолклорна наздравица", чиито три издания са излъчвани по 10 регионални телевизии, е успяло да събере на една сцена млади таланти с утвърдени изпълнители - Володя Стоянов, Бинка Добрева, Райко Кирилов и др.

В момента Шопски води предаването "Пътуващо читалище" по тв "Евроком". Всяка събота от 17 ч. той показва обикновени хора, които "големите телевизии няма да покажат". "У нас има толкова кадърни и грамотни хора, те са навсякъде, но за незабележими - всички правят нещо - чистят градинки, засаждат дървета, строят параклис", казва той. Родолюбецът е много доволен и че е успял една година да излъчва напълно безплатно предаването си по телевизия "Цариброд" и по радио Цариброд в Сърбия.

Във визитката му са още редица филми, например за капитан Симо Соколов, както и за Стоян Мълчaнков - сниман цяла година, в 25 часа интервюта, над 2500 пропътувани километри. И още: три радиопредавания, сред които ежедневно по радио "Зорана", "Мисия продуцент", излъчвано по "България 24", "Разкази за България" по Агро ТВ, "Хубава си, татковино", поредица от концерти "Патриотичен рецитал" и т.н.

Ивайло Шопски е познат на зрителите и от "Фермата" по Би Ти Ви, където трета поредна година разказва на участниците истории за революционери в песни. Също и с акцията "Да върнем ученическите лагери на децата!" и създаването на патриотичния лагер "Бащино огнище" в почивна база "Шумнатица".

"Надали щях да мога да правя всичко това, ако някой ми плащаше. За кауза човек е способен да надскочи всякакви реалности. Всичко е и благодарение на приятелите, които ми помагат, иначе нямаше да успея", казва Шопски. За инициативите си той получава номинация Будител на годината 2017.