Поручик Христо Топракчиев е един от многото герои на българската авиация, човекът, който прави голям пробив във въздухоплаването и оставя следа в историята ни. Той е първата жертва, която българските военновъздушни сили дават в историята си - в битката за Одрин през 1912 г.

Топракчиев е роден преди 135 години в Бургас - на 16 декември 1887-а, но прекарва детските си години в Сливен, откъдето са родителите му. Бащата - Андрей Топракчиев, е чиновник в митницата, а майката е домакиня. Христо има един брат - Добри, и три сестри – Невена, Радка и Веска.

Младежът завършва прогимназия в Сливен и постъпва кадет във Военното на Негово Княжеско височество училище. За разпространяване на социалистически идеи обаче е изключен и изпратен да завърши задължителната си военна служба в 7-и пехотен Преславски полк в Шумен. През 1907 г. бащата на Топракчиев, подпомогнат от зет си - полковник Георги Тебев, издейства завръщането му във Военното училище, което той завършва на 2 август 1908 г. и получава званието „подпоручик“.

Христо е изпратен да служи в Първа пионерна дружина в София. Проявява голям интерес към самолетното дело след проведените на 15 ноември 1910 г. показни полети на руския пилот Борис Маслинков, който идва със своя биплан „Фарман“ и демонстрира някои начини за военно използване на самолетите.

Топракчиев се явява на конкурсен изпит за набиране на военни летци на 17 януари 1912 г. От кандидатствалите 21 офицери 12 издържат изпита. Топракчиев попада сред определените да учат във Франция, в пилотската школа на френския летец Луи Блерио (първият човек, прелетял през Ламанша - 1909 г.) в Етан, до Париж.

На 14 юли 1912 г. тримата българи от първата група - поручиците Симеон Петров, Никифор Богданов и Христо Топракчиев, се явяват на изпит пред комисия от Парижкия аероклуб. И тримата се представят достойно и завършват успешно обучението си, като получават документ за правоспособност.

В школата Топракчиев и Петров първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател. Тя влиза в програмата на Блерио за обучение на пилоти, а във Франция е издадена пощенска картичка, изобразяваща самолет „Блерио XXI“, а в горния ляв ъгъл – медальон с образите на двамата български офицери.

След завръщането си тримата летци поставят началото на военната ни авиация. Към техническия парк на Железопътната дружина е оформено аеропланно отделение, което по-късно, заедно с балонната рота, образува въздухоплавателния парк към Железопътната дружина. В отделението в началото се числят закупените в края на 1911 г. няколко аероплана: от Франция – един моноплан „Блерио“, един биплан „Воазер“ и един биплан „Сомер“. От Германия един биплан „Райт“ и от Англия един моноплан „Бристол“. 

За първи командир на аеропланното отделение е назначен Христо Топракчиев. Между 5 и 10 септември 1912 г. се провеждат Шуменските крепостни маневри, в които участва отделението на поручик Топракчиев. Именно на тези маневри летецът дава идеята самолетът да се използва не само за разузнаване, но и за бомбардиране на противникови обекти. Той прави предложение и за изработване на аеропланна бомба, образец „Христо Топракчиев“.

Събитията се развиват главоломно бързо. На 5 октомври 1912 г. България обявява война на Турция. Поручик Топракчиев иска разрешение от началника на въздухоплавателния парк за преместване на военното летище в района на Свиленград, по-близо до фронтовата линия, за да може да се правят бойни полети. Такова се оформя под негово ръководство в местността Малка поляна край града.

В първите дни на войната започват да пристигат поръчаните от чужбина самолети, чийто брой до края на военните действия достига 27. Завръщат се и всички офицери, изпратени на обучение в чужбина и на Малка поляна се събират общо 13 летци. Започва усилена работа по сглобяването, подготовката и разработването на самолетите. За командир на аеропланното отделение вече е назначен завърналият се от обучение в Германия подпоручик Радул Милков.

На 16 октомври 1912 г. Милков и Продан Таракчиев, със самолет „Албатрос“, се издигат и прелитат на 500 м височина над Одрин с разузнавателна цел. Това е първият боен полет и е рождена дата на българската военна авиация. Чуждите наблюдатели и кореспонденти съобщават на света за българското нововъведение – използването на самолета като бойно средство. В България пристигат 120 военни наблюдатели и кореспонденти от Франция, Англия, Русия, Италия, Швейцария, Румъния и др.

На същия 16 октомври и поручик Топракчиев прелита със своя самолет „Блерио“ за кратко над Одрин. На другия ден прави същото, заедно с руския пилот Тимофей Евтимов, със самолет „Блерио“ - двамата разузнават позициите на противника и хвърля позиви, а Топракчиев пуска и една бомба „Одринка“. Първоначално турците са обхванати от паника, но скоро откриват стрелба по самолета. При завръщането му на летището се оказва, че крилата са пронизани на 11 места. Този полет е описан от френския кореспондент Ришар във в. „Матен“, който разнася славата на Топракчиев по света: „Красив, храбър офицер, смел до безразсъдство, до лудост. Той беше военен разузнавач и авиатор“.

Идва обаче злополучният 19 октомври. Топракчиев излита в 15:00 ч. за нова разузнавателна мисия над противниковите позиции. Отново взима позиви, гласящи "Съпротивата е безсмислена", но и кошче с бомби „Гелер“, което прикрепя към самолета. Лети много ниско над турските позиции и ги хвърля в паника. След около 50 минути, изпълнил задачата, се появява на хоризонта откъм Одрин. Минути преди да се приземи обаче, самолетът рязко се накланя, насочва се към земята и се разбива на 300 метра западно от летището.

Присъстващите се втурват към мястото, но не са в състояние да помогнат на горящия летец. Остават само безпомощни наблюдатели на героичната му гибел. „Невъзможно беше да се гаси бензин и масло с вода“, пише един от тях - летецът Продан Таракчиев, който успява да вземе все още работещия часовник на Топракчиев.

Радул Милков заявява: "Днес, 19 октомври 1912 г., е първата скръбна страница в историята на българската военна авиация. Това е нейният най-траурен ден. Такава участ на авиатор-герой никога не бих могъл да си помисля...".

25-годишният Топракчиев дълго време е считан у нас за първата жертва на световната военна авиация, но всъщност е първият български летец, загинал във война. Първата жертва на военната авиация е италианецът Пиетро Манзини, който загива 4 месеца по-рано (12 август 1912 г.) по време на Триполитанската война срещу Турция в Северна Африка.

За смъртта на Топракчиев вината често е хвърляна върху некачествените руски самолети, доставени за армията. Но поручикът лично е заменил част от стабилизатора на своя „Блерио“ предния ден. Радул Милков дава най-точното определение на тогавашните аероплани: „Тогава летяхме на неусъвършенствувани и несигурни апарати, които бяха като летящи ковчези, защото никой не можеше да каже, че като излети, ще се върне жив и здрав на земята".

Поручик Христо Топракчиев е погребан в Свиленград с почести и посмъртно награден с орден за храброст и произведен в чин капитан. На негово име през 2005 г. бе кръстена улица в софийския район Искър. В градския парк на Свиленград има негов паметник, такъв е поставен и в Сливен, а училището в Божурище носи неговото име.