Quantcast
"Дюкян Меломан" - последният пристан на хубавата музика | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

ФАМИЛИЯ

"Дюкян Меломан" - последният пристан на хубавата музика

Явор и Маргарита държат единствения оцелял над четвърт век музикален магазин у нас, организират концерти и произвеждат винилови плочи
697
 СНИМКА: Личен архив
Маргарита Борисова и Явор Ганчев - вече повече от четвърт век заедно на музикалния и семейния фронт.

Когато Маргарита Борисова и Явор Ганчев основават своя "Дюкян Меломан" през 1994 г., гладът за музика е огромен. Тогава тя се слушаше и продаваше на всеки ъгъл - къде със, къде без (основно без) авторски права. Понятия като MP3 и Spotify бяха някъде далеч в бъдещето. 26 години по-късно Дюкянът, оцелял от превратностите на времето, продължава да отваря гостоприемно вратите си за меломаните в познатия сутерен на ул. "Шести септември", до градинката на "Кристал". 

На това място "Дюкян Меломан" се помещава вече над две десетилетия - от 1999 г. - и именно там се доказа и запази като единствено по рода си сборище за изкушени и ценители, предлагащо нещо различно от комерсиалния поп и рок - предимно джаз и етномузика и свързаните с тях жанрове (но не само), а също приятни разговори, консултации за неориентираните меломани и дори собствено производство на плочи. И въпреки скептицизма на по-голямата част от новите поколения към такива архаични технологии, каквито са виниловата плоча, а и (вече) компактдискът, мястото и днес остава последен пристан за онези, които искат

 

да послушат хубава музика на тонколони,

 

а пък и да си я отнесат вкъщи.

Явор и Маргарита - семейство, както е прието да се казва, "на сцената и в живота" - се срещат в Софийския университет, където и двамата следват история. Но в трети курс, когато по програма трябвало да изучават Българското възраждане, и на двамата вече е опротивял начинът, по който то е представяно в учебните програми още от първи клас, та до академичните нива. И прекъсват (завършват история и културология по-късно). Първият им опит в музикалната търговия е на коледен базар през 1993-та в зала "Универсиада", когато зареждат сергията си с помощта на 100 долара, взети назаем. Като всички останали тогава, били пирати. "Идвала е Саня Армутлиева с микрофон и камера да ни изобличава", смеят се двамата днес.

"Продавахме касетки с джаз и класика в книжарници, малки щандове - разказват двамата за прощъпалника си в дистрибуцията на музика. - На сергиите се запознахме с Досьо Амуджев, който продаваше книги." Той става един от техните дългогодишни приятели и съратници.

Когато в края на 90-те у нас е приет Законът за авторско право и нещата започват да добиват по-европейски измерения, вече масово настъпва CD форматът. "Легалният пазар на касетки у нас беше много кратък", спомнят си те. Съвсем скоро от пазара изчезват и сергиите с пиратски дискове - интернет уби не музикалната индустрия, а пиратите, констатират Явор и Маргарита.

През 1999 г. започват да преговарят с различни европейски звукозаписни компании да ги представляват и разпространяват у нас. Едни отказвали, други приемали. И така, докато един от най-изявените лейбъли за джаз и класика, германският ECM (Edition of Contemporary Music, който издава Ян Гарбарек, Кийт Джарет и стотици други), приел да присъства в България чрез Дюкяна. Препоръчал ги тогавашният шеф на българската секция на RFI (Radio France International) Людмил Фотев. "После вече стана по-лесно - другите компании сами почнаха да ни търсят."

"Усилията ни оттогава са да предлагаме каталог с всичко, което е на световния музикален пазар. Като "Амазон". Последното, разбира се, е шега, но съвсем не на шега в каталога им

 

днес фигурират близо 1 милион заглавия,

 

които могат да се поръчат и доставят по желание на клиента. А и ще ти предложи ли "Амазон" уютно посрещане с ароматен чай и кафе и дълги разговори за музика в компанията на ленива сива котка?

Хората тук познават стоката, която предлагат, и са готови да те ориентират, ако не си съвсем сигурен какво търсиш. "По същия начин, както в добрите книжарници очакваш да ти препоръчат хубава книга. Има един немалък контингент от хора, които ни се доверяват и не са били излъгани. Ние сме пристан, на който меломаните могат да застанат и да намерят това, от което имат нужда."

Сутеренът на "Шести септември" впрочем не е първото такова място. Първата си петилетка като магазин и място за срещи и разговори между единомишленици "Дюкянът" преживява във

 

фоайето на отдавна несъществуващото кино "Левски"

 

до парка "Заимов" (днес там се помещава "Сити Марк Арт център"). Когато създават щанда там, около Явор и Маргарита се сформира група от меломани със свободно време: и младежи, и стара софийска бохема, и хора, които ценят плочите... Често те се отбиват просто на приказка и кафе, не непременно да купуват и продават. Сега нямат много клиенти музиканти, но през 90-те в "Дюкяна" редовни посетители са Петър Славов-младши, Мишо Йосифов, Вили Стоянов, Румен Бояджиев-син, покойните Васко Пармаков и Румен Тосков-Рупето...  "Днес хората нямат толкова време за разговори и слушане на музика", казва с лека тъга Маргарита. 

В онези години е и първият им опит като продуценти. През 1998-а записват в студиото на Георги Станев (по-късно станал известен с "Гравити Ко") албума на "Инфинити" Happy Man Blues. Той по нищо не отстъпваше на супер популярните по онова време чужди есид джаз и фюжън групи, допълва тя и предлага на читателите да се уверят сами - записа го има в платформата Spotify.

Пак тогава започва и дългогодишната им авантюра с виниловата плоча. Мнозина българи по това време разчистват и продават втора ръка домашните си колекции от соца - грамофонът изглежда безнадеждно остарял на фона на новите звукозаписващи и възпроизвеждащи технологии. Една от тези колекции, които попадат у Явор и Маргарита, е на Георги Минчев след смъртта му.

Ето така в "Дюкяна" започват да влизат и най-заклетите фенове на плочите у нас. Сред тях е едно дете от музикантско семейство (бащата е бил тромпетист), което идвало в кино "Левски" заедно с родителите си всяка събота, за да си купи плоча. Детето пораснало, продължило да пристига и на "Шести септември", вече само, но все още възприема тези ежеседмични посещения в "Дюкян Меломан" като празник. И си купува плочи. 

През 90-те това момче било един от

 

малцината ценители на винила

 

Тогава масовият клиент не можел да проумее защо Явор нарича плочата "книгата на музиката". А тя е носителят, който носи звука, най-близък до живото изпълнение, и аудиофилите все повече ценят това усещане. След 2000 г. виниловата плоча преживява ренесанс в световен мащаб. 

В последните години Ганчеви не само внасят плочи, произведени другаде, но и сами ги произвеждат на уникална машина, която наричат "резачка" или "струг". Неин създател е възрастен немски инженер, с когото се запознали на изложението WOMEX в Солун през 2012 г. Явор се влюбва в машината и месец по-късно отпътува за Германия. "Не може просто да платиш и да ти я прати. Трябва лично да те научи как да работиш с нея. И след като два дни те е обучавал по цял ден как се случва това, накрая те пита: "Още ли си сигурен, че искаш да я купиш?".

Машината, доколкото е известно, е единствената такава в Източна Европа, и изрязва грамофонни плочи директно върху винила, като процесът е изцяло механичен и изисква поредица от ръчни настройки. "Произвежда една плоча в реално време. Ако искаш 100 плочи, трябва да ги изслушаш в реално време", казва Явор Ганчев. За щастие, големите поръчки не са толкова много - за седем години са отпечатали около 1000 плочи, повечето в единични бройки. Поръчват им и чужди музиканти, които искат да издадат записа си на винил, без да се ангажират с големи тиражи. Например Рикардо Морено, китаристът в наградения с Latin Grammy запис на "Еструна", си поръчал петнайсетина бройки от своя последен солов албум.

От 2005 г. насам Явор и Маргарита

 

организират и концерти под шапката на фестивала Jazz+

 

Времената за бизнеса тогава са добри и те решават да предложат музиката, която продават, и на живо на българската публика. Повечето артисти стъпват за пръв път на българска сцена. До момента на Jazz + са гостували повече от 100 музиканти и групи, като най-успешната година е 2008-а - тогава почти всеки месец имат концерт, и то в НДК. У нас по тяхна покана пристигат Ди Ди Бриджуотър, Ян Гарбарек, Роберто Фонсека, Естрея Моренте, Мизия, Елиадес Очоа...

30-40% от концертите сме правили на загуба, казва семейният тандем. Но усещането от живата музика и приятелствата, които сме създали покрай тях, компенсират това. В днешните кризисни времена - които не са дошли заради коронавируса, а още преди две години - не могат да поддържат постоянен концертен екип. В момента живата музика изживява невиждана криза и Jazz + е неизменна част от това. Концертът на триото на Антонио Форчоне например се отменя вече два пъти - от 1 април за 1 декември тази година, а сега е пренасрочен за 1 април 2021-ва.

"Но въпреки трудностите е изключително щастие и привилегия да правиш това, което обичаш", признават Явор и Маргарита. "Дюкян Меломан" не е затварял дори през пролетния локдаун, като единствено месец април е бил много слаб откъм работа. "Постоянните клиенти никой не може да ги спре. А и намалените възможности да харчиш за бар или концерт оставят повече ресурс за плочи", смеят се те. 

През 2018 г. двамата постигнаха и най-големия си успех дотук като продуценти - на албума Al Este Del Cante, съвместен запис на фламенко певеца Арканхел и хор "Нови български гласове" под диригентството на доц. д-р Георги Петков. Албумът на проекта, наречен "Еструна" и започнал живота си на българска сцена през 2012-а, спечели престижната награда Latin Grammy и овации от публиката по света. 

Още

И България има депозит в световното семехранилище в Свалбард
От ступата на Плана до Антарктида
5 истории на писателката Силвия Томова