Борислав Мудолов, далеч по-популярен като Боби Косатката, е един от най-актуалните рок вокалисти в момента. В началото набира популярност с групата си Der Hunds, гост-певец е на суперформацията Intelligent Music Project, а през 2018 г. е поканен от покойния вече Константин Марков да пее за рок легендите "Тангра". Малко известно е, че учи радио и телевизия в техникума "А.С.Попов", а след това се дипломира като машинен инженер в Минно-геоложкия университет. Прякора си Косатката получава заради дългата си коса. Женен, с две деца.

1. Концертът в Пловдив

Това беше първият ни концерт извън София с наша авторска музика. С Der Hunds точно бяхме издали дебютния си албум Blue animals. Беше делничен ден, мисля, че януари 2010 г. Натоварихме техниката и инструментите в моята кола, защото беше комби, и потеглихме четиримата тогава - Жоро Фидлер, Вили Попов, Миро Виденов и аз. Свирихме в "Петното на Роршарх" - едно място, в което винаги са ни посрещали много добре и по-късно свирихме още няколко пъти там. Публиката, макар и не толкова многобройна, беше страхотна. Ние се раздадохме максимално и мисля, че те го оцениха. Много ме изненада как един агент - Ванчо Барабанчо, с когото се запознах и станахме приятели, пееше наизуст всички песни, които точно бяха излезли. Имаше и две момичета - Мария и Весела, които бяха дошли с влак от София специално за концерта ни. И още, и още малки, но много окуражаващи знаци за една прохождаща банда като нас. За съжаление, трябваше да си тръгваме още същата нощ, понеже другите трима от бандата бяха на работа в София на следващата сутрин. Докато натоварим техниката в колата, минаваше 4 ч. Жоро, който по принцип не пие, караше, аз седях до него, за да не заспива, а другите двама заспаха на задната седалка още преди да се качим на магистралата. Валеше сняг, нямаше никакви коли. На Ихтиман Жоро изведнъж спря и каза: "Не мога повече. Трябва малко да поспя!" Облегна се назад и заспа буквално за 5 секунди. Аз си казах: "Леле, и той ни е возил така досега!". Седях, гледах го и се чудех какво да правя в продължение на около 15 минути и накрая казах: "Ако искаш, аз да карам?". Той се сепна, подскочи и каза, че е добре. Благополучно ни докара до нашата репетиционна в Балкантон, където, докато разтоварим техниката, стана към 7 ч. сутринта. Последният ми спомен е как останалите момчета отиват на работа в мразовитата утрин. Още един Rock’n”roll ден беше отминал.

2. Ветровейшън

През пролетта на 2011 г. с Der Hunds участвахме в конкурса за непопулярна българска група на Elevation festival Bulgaria, в който голямата награда беше участие на голямата сцена на фестивала преди звезди като Jamiroquai, 30 seconds to Mars, Stereo MC’s, Hurts и много други. Шансът да спечелим беше минимален, защото освен нас кандидатстваха още 312 групи. Затова не мога да опиша вълнението и чувствата, когато на финалното гласуване чух, че печелим ние. Мислех си: "Лека-полека нещата се случват. Излизаме на голяма сцена!".

Датата на нашето участие беше 25.06.2011 г. Пристигнах на обширната поляна до Разлог, където се провеждаше фестивалът. Сцената беше огромна и чудесна, но веднага усетих, че духа много силен вятър. Качихме се с момчетата и наредихме инструментите, но вятърът се усили и ни казаха да слезем от съображения за безопасност. По едно време ни раздадоха каски и ни разрешиха много бързо да си съберем инструментите. Така вятърът, който после разбрах, че е бил над 100 км/ч, провали втория ден на фестивала и нашето първо голямо свирене. После стоях във фоайето на хотела и гледах как на отсрещния диван интервюират една много яка американска банда - Dog Eat Dog, които също трябваше да свирят на този ден, и се чувствах като най-нещастния човек на земята. С момчетата после се шегувахме, че сме участвали на фестивала Ветровейшън.

Все пак следващата година успяхме да свирим на голямата сцена на второто издание на Elevation festival, а само месец след това и на стадион "Васил Левски" на фестивала Sofia rocks 2012. Получихме шанс да свирим преди големи изпълнители като Guns'n' Roses, Ugly Kid Joe, Kaiser Chiefs, Within Temptation, Cypress Hill, Fun Lovin Criminals, Ерика Баду и др. От днешна гледна точка си казвам, че спънки винаги ще има, но когато си отдаден на нещо, в нашия случай - на Rock’n’roll-а, то винаги накрая ти се отплаща.

3. Разруха с градивна цел

През 2012 г. с Der Hunds издадохме втори албум. През октомври организирахме записи на видеоклип към песента Waterfall от албума. Вили Попов, нашият китарист по това време ни беше свързал с екип от много готини и ентусиазирани млади хора от киноиндустрията. Мисля, че тогава работеха по сериала "Под прикритие" на БНТ. Те приеха на драго сърце и на доброволни начала се заеха да снимаме. Бяха избрали за локация един рудник край Перник. Понеже и първият ни клип беше сниман в открит рудник, момчетата от бандата започнаха да ме майтапят, че съм прекарал повече време в мините по време на снимки на клипове, отколкото по време на практиките ми в Минно-геоложкия университет. Снимките започваха преди изгрев и свършваха след залез един уикенд в края на октомври, за да хванем и двете природни събития. Така в събота преди изгрев потеглих с моята кола, натоварена с техника, спал само два часа, защото по това време работех в нощни барове. На бензиностанцията преди Перник заредих и при маневра дадох назад, но се разсеях от друга кола, която щеше да ме удари, и се блъснах със задницата в бензиновата колонка. Май уцелих пожарогасителя, а моят заден капак заедно със стъклото станаха на сол. Дори не знам дали служителите на бензиностанцията забелязаха. Заминахме с мръсна газ. Имахме да снимаме. Това обаче не беше единствената щета по време този уикенд. С момичетата и момчетата от екипа направихме два снимачни дни от по около 14 часа. Много обикаляхме из огромния рудник. Заривахме инструментите си в прахта, а после ги вадехме от нея. На втория ден решиха да ни снимат всеки поотделно от една кола, която прави бесни кръгове около нас. Аз бях последен и докато дойде моят ред, обективите, които струват по няколко хиляди лева, се бяха запълнили с прах и така и не разбрах ще успеят ли да ги почистят. Освен това грайферите на гумите на колата, която обикаляше около нас, заминаха тотално. А колата беше на едно от момчетата от екипа. Той само се засмя и каза: "Здраве да е!". На края на втория снимачен ден седяхме с изпочупени коли, замърсени обективи и много уморени. Отворихме поредната кутия с обикновени вафли (официалният кетъринг на продукцията) и бяхме адски доволни! Още сме много благодарни на момчетата и момичетата от екипа, които създадоха страхотен продукт, дето се вика на мускули, а видеото на Waterfall може да се види в YouTube. Имената им са накрая на клипа.

4. Грьонинген

През януари 2017 г. имахме шанса да участваме на един от най-големите европейски фестивали - "Евросоник", в нидерландския град Грьонинген. Кацнахме в най-южната част на Нидерландия - Айндховен, и трябваше да прекосим цялата страна с влак. Слязохме на гарата в Грьонинген и мениджърът, когото бяхме наели специално за това събитие, каза, че "отива за гъби". Върна се чак на следващата вечер малко преди началото на концерта. Пристигнали на мястото, където се настаняват всички над 300 групи и изпълнители, или в "олимпийското село", както ние го нарекохме, ни насочиха към нашия хотел. А именно речно корабче с каюти за спане. Разговарях около 10 мин. с момичето на рецепцията на английски и накрая, когато й подадох личните си документи, за да ме регистрира, тя възкликна на чист български: "А! Българска лична карта." Собствениците на точно това корабче се оказаха българи и веднага ни почерпиха кашон с вино и шампанско. Много мило!

На следващия ден бяхме втрещени от мащабите и организацията на това събитие. Над 300 групи, на над 40 сцени, в рамките на 4 дни. И всеки е "обгрижен", както трябва. Превоз, проби на звука, вечеря преди концерта и накрая самият концерт. Нашият беше в един много голям клуб в центъра на града и ми направи впечатление, че хората си бяха закупили билети и чинно се редяха на опашка отпред половин час по-рано. Влизаха, взимаха си питие от бара и заставаха, вперили поглед в сцената, да чакат лайфа ни. Направо те изпиват от внимание, все едно си на някакъв конкурс. Това ни докара такава сценична треска, че объркахме още първото или второто парче, което не ни се беше случвало преди това, но после се окопитихме и концертът мина страхотно. По едно време между песните казах на английски: "Следващата песен се казва..." и един агент от първия ред се провикна: Waterfall. А наистина следваше тя. Изненада ме много и после се запознах с него. Оказа се, че е гледал наши клипове в интернет и е дошъл специално от Ротердам, за да ни гледа. Говорихме си с много хора след концерта и бяхме на върха на щастието. Зарекохме се пак да се върнем там. И още не сме се отказали.

5. Крис Корнел

Сутринта на 19 май 2017 г. се събудих и като всеки "нормален" човек първо погледнах към телефона си, който беше с изключен звук, но на мига се смразих. Имах над 50 съобщения под най-различна форма и от най-различни хора. И всичките гласяха едно и също: "Разбра ли, че Крис Корнел е починал?!?". Какво означаваше тази информация за мен ли? Ако не ме познавате, ще е трудно да разберете. Той беше и все още е един от най-любимите ми певци на всички времена. Само година преди това го бях гледал на живо за пръв и, за съжаление, за последен път в Античния театър в Пловдив. Дори с Der Hunds бяхме подали свои видеа към неговия мениджмънт заедно с още няколко готини български банди, за да изберат някоя за подгряваща на концерта му тогава. Накрая той подходи нестандартно и избра ансамбъл "Тракия", но пък на концерта обяви, че ще се върне съвсем скоро в България с неговата група Soundgarden. Вътрешно в мен вярвах, че това ще се случи и че ние ще ги подгряваме на този концерт. Очевидно, това не се стана. Куриозно, но на 19 май 2017 г. вечерта бях планирал първата си изява като самостоятелен изпълнител в един столичен бар. Сам с акустична китара в ръка, подобно на самия Крис Корнел в Пловдив. Бях подготвил весели и танцувални песни и нито една на Крис. Но когато вечерта дойдоха десетки приятели и фенове, с които бяхме пели песните му през годините на най-различни сцени, се наложи да си припомня всичко, което знаех от неговото творчество, макар и с цената на някои грешки, на които никой не обърна внимание. Получи се един импровизиран трибют. Спомням си, че се прегръщахме, а много от хората дори плачеха. Атмосферата беше много особена, Настроението минорно, но солидарно. По едно време дори се появи Васил Върбанов - човекът, който беше организирал концерта на Крис в Пловдив. Каза ми: "Сетих се за теб! Нямаше как да не дойда!". Така първата ми самостоятелна изява от весела Rock’n’roll вечеринка се превърна в скръбен, но много прочувствен помен. След това с Der Hunds направихме трибют-концерт в памет на Крис Корнел и дори подехме кампания за борба с депресивните състояния.