След много терзания, след протести, подписки и бдения, след дълго лутане наляво и надясно, назад и встрани от пътя, у нас дойде на власт Първа сигнална система. Втора сигнална система отстъпи назад, седна на масата и стисна здраво дистанционното на телевизора, за да гледа отблизо живота в държавата.

Първа сигнална система – както добре е описано в медицината – не управляваше, а реагираше. Видеше ли пожар, Първа сигнална търчеше и даваше указания как да се гаси огъня. После нареждаше:

- Да се закупят най-модерните и най-скъпите техники, които да помагат при гасене. Всички трябва добре да научат противопожарните правила.

Имаше ли наводнение, Първа сигнална система първа заставаше до бедстващите.

- Трябва – казваше на висок глас – всички да отидем и да почистим коритата на реките, да преброим язовирите и да спрем течовете навсякъде.

Но тогава пък някъде падаше мост и колите задръстваха пътя. Първа сигнална система вадеше един омазнен тефтер и тръгваше да описва всички мостове по територията на страната. Тъкмо да ги преполови и опише добре – хоп! – ново дразнение излизаше на пътя. Недоволни хора вдигаха барикади и викаха на висок глас:

- Хляб, искаме, хляб!

Първа сигнална система веднага отиваше при тях.

- Правилно искате и съвсем правилно ще получите каквото трябва. Днеска точно пак ще режем от държавната баница и за вас ще делнем едно парченце, така да знаете.

Обикаляше Първа сигнална система държавата денонощно. Ръсеше захар срещу уроки, раздаваше съвети и направления на всички, които търпеливо я чакаха по площади и кръстовища. Търчеше по строежите в страната и даваше напътствия как да се строи бързо, но евтино. После маршируваше по новоизградена инфраструктура и си правеше снимки за спомен.

Обещаваше на всеки, че правдата го чака ей там – зад ъгъла, само малко още търпение, че и други неща са на главата на Първа сигнална система. И никога не забравяше да напомни, че лошите ще бъдат натирени, кривите ще бъдат наказани, а измамниците – направо оковани в тежки вериги.

Посрещаше чужди гости, целуваше ги звучно по бузите и челото, разказваше им със знаци как народът на него чака, а господ лично го направлява, пак ги целуваше и ги отпращаше по живо и по здраво. На всяка сватба беше булка, на всяко погребение – мъртвец. Само да се чуе някъде скърцане в държавата, Първа сигнална система търчеше и обилно смазваше всичко с обещания и сладки лакърдии за миналото и утрешното бъдеще.

Втора сигнална система натискаше хаотично копчетата на дистанционното на телевизора, отмяташе картина след картина и все по-често се кръстеше.

- Не може – викаше Втора сигнална система, – просто не може да бъде това! Така държава не се управлява.

- Трябва – казваше още, – преди да се обещава и дава, човек да седне, да помисли, да напише един читав план. Да се знае утре какво следва, другата седмица какво ще става, какво ще ни донесе следващата година. Така както я караме – от ден до пладне, с обещания и клетви – нищо няма да излезе!

Първа сигнална система искрено се смееше:

- Говориш глупости на търкалета. Никой никакъв план не иска. Ама ти това никога не можеш да го вденеш. Седиш, все мислиш, а накрая нищо не измисляш! Неслучайно все си стоиш на второ място от всички системи.

- Държава – казваше Втора сигнална – не се управлява така! Демокрацията е в опасност!

- Баба ти е в опасност – не се предаваше Първа сигнална. – Аз направих най-важното нещо. Турих край на хаоса и безредието. Сега у нас много точно се знае кой срещу кого е – ето това е то демокрацията. Никой друг не е постигнал това по-добре от мен!

После Първата отново хукваше из държавата, а Втората сигнална система гълташе хапчета с шепи и все по-усърдно се кръстеше.