Седях си вкъщи и бездействах като професионалист, когато на вратата някой напористо започна да звъни. Принципно аз съм от хората, на които, колкото повече им звъниш, толкова повече не ти отварят, но когато натрапникът започна и да блъска по вратата, реших да отворя само и само да му видя наглата муцуна. 
- Кво бе, тапир? - викнах обичайното, докато отварях, след което обаче светкавично замръзнах. 
- Привет, другарю! - поздрави ме с ей такава почти истинска усмивка Корнелия Нинова! 
Първата ми реакция беше незабавно да се среша, но тъй като нямах гребен наблизо, с разперени пръсти минах през косата си, за да изглеждам поне малко като от реклама на скъп шампоан... Корнелия не се трогна или поне не се издаде, но те тия от парламента го могат. 
- Да? - в крайна сметка реших да го играя готин аз, все едно всеки ден някой от Народното събрание ми блъска по вратата. - Има ли нещо? 
- Има, другарю, как да няма! - с патос на възрожденец или поне на превъзбуден домоуправител заяви Корнелия. - Опитват се да ме замесят в един скандал, мен и любимата партия, казаха ми недей да се занимаваш, Корни, дистанцирай се, това няма общо с теб, ала аз съм с ей такава душа, честна, чиста, праведна... Затова пуснах и статус във фейсбук - за да видят хората, че не ме е страх, че съм борбена другарка! 
Бяха ми спрели интернета, но въпреки това имах представа за какво говори Корнелия, нямах представа обаче какво общо имам аз с тоя случай, затова реших да попитам: 
- Предполагам, говорите за новината, че вашият общински съветник от БСП Бенчо Бенчев беше задържан заедно с Митьо Очите, или бъркам? 
- Ма, той не е наш бе, другарю! - повиши тон Корнелия. - Как ще е наш! Ето заради такива обърквания реших да изляза от социалните мрежи и да тръгна от врата на врата, за да обясня на хората, че този задържаният Бенчо може и да е общински съветник от БСП, но няма нищо общо с партията, разбирате ли? Плюс това ние не знаехме нищо! Честен кръст! Да бяхме на Бузлуджа, да го изкрещя в микрофона, пък после да играем хоро и да викаме "Оставка", но уви, скандалът се пръкна след националния ни събор, затова днес съм във вашия квартал, утре в съседния, работя усилено, че идват избори за Европарламента - през всеки блок ще мина, на всеки апартамент ще звънна само и само да няма неразбрали, че ние не знаехме и че БСП няма нищо общо с общинския си съветник... от БСП. 
По принцип след топлия таратор най-много мразя някой да ме прави на идиот, затова просто попитах, ей така, да не е без хич: 
- Говорим за общинския съветник от Бургас Бенчо Бенчев, който кара "Ролсройс"? Цяла България знае за него, само вие не, така ли? 
- Ма, честен кръст! - театрално се прекръсти Нинова. - Повярвайте ми, погледнете ме в ей тия Очи и кажете, че лъжа! 
Погледнах дълбоко в Очите на Корнелия, но, честно казано, не видях нищо, което да ме интересува. По-скоро ми стана мъчно и за пореден път се замислих не трябва ли България просто да се закрие. После обаче се сетих, че ако стане това, те ще победят, а в крайна сметка ние сме много повече. Затова чисто по нашенски теглих една майна и треснах вратата под носа на Корнелия - поне това можех да направя! После се подадох през прозореца, за да я изчакам да се появи пред кооперацията и да й изкрещя още нещо обидно, в смисъла на "Защо ще ме правят на идиот те мене бе, Велко?", но преди да викна каквото и да е, отпред пред входа видях паркиран огромния "Ролсройс" на Бенчо, който чакаше Корнелия да слезе по стълбите.