"Позволете ми да си организирам бита, както намеря за добре... Ако исках, можех да премълча".
Така финансовият министър коментира факта, че живее без пари в приказен разкош, предоставен щедро от кръстника му Иван Сариев, който се оказа също масон, писател, преподавател в УНИБИТ, член на обществения съвет на Националната библиотека, бивш член на управата на "Информационно обслужване", фондационер, схематик...
Сюжетът, меко казано, носи на развитие, засега ще се ограничим да го представим чрез собствените му излияния в интервю от преди 3 години по случай масонско събитие.
Интервюто е автентично, в пълен обем може да се прочете тук.
***
Дни след тържествената церемония в ритуал на първа степен по присъединяване на ложите и приемането на братята от ВЛССПЗБ на 20 юни 2015 г. в зала „Експо” на хотел „Маринела” в София, главният редактор на Бюлетин на ОВЛБ – У брат Любчо Иванов разговаря за историческото събитие с Великия майстор на ОВЛБ – НУ брат Иван Сариев.
Брат Любчо: Като какъв ден ще остане 20 юни в твоя живот, най-уважаеми братко Иване?
Брат Иван: Очевидно няма да остане като всеки ден от живота ми. Ще остане като един действителен празник на българското масонство. Защото българските масони показаха, че не са си губили времето през годините, в които са упражнявали Занаята, и заедно направиха един празник, който очевидно се оценява по достойнство. А и гостите изразиха своето отношение към това, което направихме, казвайки наистина доста силни думи. Благодаря на всички братя, които положиха усилия за толкова успешното приключване на този процес, който започна преди 9 месеца и който доведе до това, че ОВЛБ достигна до ново ниво в своята зрялост. (...)
Тук ще спомена едно виждане, което винаги съм казвал и ще продължавам да повтарям: Регулярното масонство не сме просто една неправителствена организация. Да, ние сме регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, защото сме легитимна организация, която трябва да работи по законите на държавата. Но, масонството е нищо повече и нищо по-малко от просто една магия. И на тази магия, за да може да живее в нас, е необходимо едно-единствено нещо – да има вдъхновение в нашите сърца и души. И каквато и организационна структура да бъде направена, голяма или малка, тя трябва да има една-единствена цел – да поддържа вдъхновението в сърцата на нашите братя. В противен случай бихме изпаднали до нивото на една административно-командна организация, която според мен рано или късно би се сгромолясала. Имаме своите правила, репери и задължения, в рамките на които имаме свобода за действие. И ако всички изповядваме установените принципи, може спокойно да се отдадем на вдъхновението, за да творим добро. (...)
Всеки един от нас трябва да надскочи нивото на собствения си комфорт. Всеки трябва да се чувства като част от общото. Това се отнася за всеки един брат, за всяка една ложа и за Великата ложа като цяло. Съграждането на Храма предполага и изисква от нас и лични дела в полза на обществото. Нека никога не забравяме, че смисълът на масонството е личностното усъвършенстване – всеки един от нас да стане по-добър човек. Стане ли по-добър човек, и обществото става по-добро. Великата ложа и отделните ложи като организационни единици не могат да бъдат използвани за предприемане на една или друга инициатива, която към настоящия момент ни се струва, че е много благородна за развитието на обществото. Всяка благородна към днешна дата инициатива след известен период от време може да бъде разгледана като грешно осъществена дейност. Ние не можем да подлагаме на риск името на Великата ни ложа за бъднините, не можем да подлагаме на риск името на Великата ни ложа да бъде замесено в действия, от които потенциално биха се срамували нашите деца.
Бог да пази България!
Бюлетин на ОВЛБ, юни 2015 г.
