Медия без
политическа реклама

Не е лесно

Будители и вещици

01 Ноем. 2019
Паисий за царя просветител Симеон: "А тоя беше учен, философ велик / и не се срамеше от своя език / и кога нямаше кого да надвива, / той пишеше книги, за да си почива." (Из "Епопея на забравените".)

Тази година усещаме известно отстъпление от вещерската истерия по Хелоуин и народните будители. 

Пак има някакви протести на кукери пред Народната библиотека, но като цяло - слаба работа. 

Социалните мрежи не се "взривиха буквално", обичайните истерици кротуват, все едно са оставали на гола вода. Предишни години хората си късаха ризите и воюваха не на шега - едните викат, че Хелоуин убива българщината, другите викат, че българщината е простотия. Това са крайните флангове, но и по-умерените не изглеждаха хептен нормални. 

Ако трябва да отсъдим логически - национално чувство, което може да се разклати от някакъв чужд празник, бутафорен и безобиден, не е никакво национално чувство, никаква българщина. 

А тези, които ненавиждат българщината по принцип и по инерция - те също печелят от истерията, защото тяхната кауза придобива фалшива значимост. Като оплюеш традициите и ритуалите на едно общество - ако обществото е сигурно в себе си и традициите си, няма да те чуе. Ако се чувства несигурно в идентичността си, ще се втурне да създава нови традиции, които да представи като вековни - като леденото хоро примерно.

Но тази година изборите ли укротиха тия страсти, народът ли се умори да истерясва - не знаем, но е налице някакво успокоение.

Така че тазгодишното издание на абсурдната и комплексарска битка между Вещиците и Будителите протича вяло и неангажиращо - и това е хубаво, показва известна зрялост. 

По случай будителството искаме да припомним великите думи на един от първите ни будители - тези думи и с цялото дело на Паисий започва нашето национално Възраждане. И тези думи освен правдиви са живописни - а ние тук обичаме живописното слово: 

О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?

Ето това е жалкото и глупавото, което се случва с някои наши сънародници - че се срамуват от своя език и култура и всякакви традиции като хора, шевици, тумба-лумба минават под графата "тъпотия националистическа". А тия неща не са тъпотии. Може да са смешни - и ще се смеем! Може да са анахронични - нека им изучим хрониките тогава! Може да са непонятни - ами да ги напрегнем тия мозъци и да се опитаме да разберем. 

И тези печални явления няма да ги преборим с кукери пред Библиотеката. Какво казват тия кукери на хората, разколебани в своята национална идентичност? 

Една езическа традиция срещу друга езическа традиция, хайде да си мерим езичествата! 

Но стига с тия начумерени размисли, ами да видим какво става с хелоуинския символ - голямата жълта тиква. 

Преди три години излезе някаква статистика, че България станала лидер в тиквопроизводството. Не че сме някакви аграрни експерти, но и не виждаме на всяка крачка бостани с тикви, та се зачудихме доста. Изглежда това тиквено лидерство е било повече статистика и субсидии, по-малко реален тиквен растеж, понеже на следващата година вече отстъпихме от лидерските позиции в тиквопроизводството. :(

И за финал припомняме парче от едно стааааро музикално произведение от времето, когато приключвахме със стария строй и се втурнахме да градим новия: 

***

НЕ Е ЛЕСНО ДА СИ ТИКВА

Сънувах странен сън - всички ние бяхме големи жълти тикви, които спокойно си растяха в задния двор на естрадната музика.

Един ден стопанинът дойде, огледа ни, откъсна ни, наряза ни на парчета, поръси ни хубаво със захар, изпече ни в една фурна, натовари ни на една талига и тръгна по белия свят да ни продава. Мене ме продаде на две момчета с кожени якета - те ме опитаха и ме изплюха - не обичали сладко.

В този миг аз се събудих и изкрещях:

Не е лесно, не е лесно да си тиква.