Проблемът на окованата в пранги Иванчева е проблем на всеки заключеник, към когото има особено отношение. 

Затворените, към които няма особено отношение, могат да си умрат или да избягат, без на никого да му направи впечатление. 

Но затворници като Иванчева изпълняват и функцията на предупреждение към останалите - не правете като нея, защото ще бъдете разхождани с пранги на краката и халка на носа. Разберете - казват ни стражите на статуквото - ако не сте Митьо Очите и не носите със себе си бледния ужас, ще бъдете мачкани и унижавани публично. Който не играе с нас, ще бъде оклеветен, разтерзан, окован, насилен и Антон Тодоров ще разказва за него полубивалици. "Бледният ужас" е поетически образ от Омир - среща се в "Илиада" и "Одисея" - не че подозираме статуквениците във влечение към Омир, но изразяваме и техните позиции със свои думи. 

Така специално е било например отношението към Георги Димитров по време на Лайпцигския процес - по време на предварителното следствие Димитров бил окован с белезници в продължение на 5 месеца. Нямал пранги като Иванчева, но ръцете му били оковани денонощно. Биографите му изтъкват неудобството да се чете и пише с вързани ръце, можем да си представим и как се изпълняват други дейности като ядене, лична хигиена, лицеви опори... 

С извинение към запознатите читатели - Лайпцигският процес срещу комунистическия функционер Георги Димитров се опитва да докаже, че комунистическата партия и той лично са подпалили Райхстага. Процесът се проваля с гръм и трясък, Димитров не просто спасява кожата, а както гласеше популярното клише - "от обвиняем се превръща в обвинител". 

Каквото и да ни е отношението към Димитров и болшевиките, да не забравяме, че това е човекът, който е надприказвал Гьоринг и Гьобелс - в пряк диспут и неравностойно положение Димитров еднолично успява за защити себе си и партията си и да наложи своите пропагандни тези, които поради огромния интерес към процеса мигновено стават световно достояние. Процесът в Лайпциг по замисъл трябва да обслужи националсоциалистическата пропаганда и да развърже ръцете на нацистите за репресии. Колкото за репресиите - те бездруго не са били много вързани в ръцете по тоя въпрос, обаче Димитров, така да се каже, пее в лицето на Гьобелс: "Запомни едно: пропагандата МИ е много по-добра от пропагандата ТИ".

Една от постоянните реплики към Димитров по време на процеса е да не води комунистическа пропаганда, на което в един момент той доволен отговаря: "Възможно е моята защита пред съда да е имала известно пропагандистко въздействие... Но не това беше целта на моята защита... Ако се говори за пропаганда, то много от изказванията тук носеха такъв характер. Речите на Гьобелс и Гьоринг също оказаха косвено пропагандистко въздействие в полза на комунизма, но никой не може да ги държи отговорни за това, че техните речи имаха такова пропагандистко въздействие."

Иванчева не е толкова силна фигура като Димитров, но сега днес е в неговото положение на панаирджийска мечка в "борбата срещу корупцията", както я разбират коНпирите на статуквото. На нея сега са й нужни смелост и характер. 

"На мене лично, естествено, не ми е лесно - пише по онова време Димитров. - Често се чувствам като вързана птица, която има крила, но не може да ги използва. Често си спомням остроумните стихове на Байрон... И когато ми е особено тежко, напявам тихо знаменитото стихотворение на Гьоте: "Страхливи мисли, плаха колебливост, женска боязливост и малодушен хленч не избавят от беда, не ти носят свобода. Не отстъпвай пред насилието, никога не се прекланяй, бъди винаги твърд - тогава и боговете ще те закрилят." И особено ме утешава превъзходният афоризъм на Гьоте: "Загубиш ли имот - малко си загубил. Загубиш ли чест - много си загубил. Загубиш ли смелост - всичко си загубил!" Да, така е - смелост, смелост и винаги смелост! И с пълна пара напред - въпреки всичко!"