В условията на глобална борба срещу климатичните промени газодобивните компании се сблъскват с растящия натиск за намаляване на емисиите на метан – един от най-мощните парникови газове. Технологичните иновации като Интернет на нещата (IoT) и анализа на големи данни (Big Data) предоставят уникални възможности за решаване на този проблем, пише Rosstip.ru.  

Метанът, който съставлява основната част от природния газ, често изтича от тръбопроводи, компресорни станции, резервоари и оборудване - поради износване на съоръженията, повреди или човешки грешки. Даже неголеми течове водят до значителни икономически загуби и оказват вредно въздействие върху околната среда, тъй като метанът задържа топлината 25 пъти по-ефективно от въглеродния диоксид.
Доскоро мониторингът на изтичания на метан беше затруднен, тъй като традиционните методи за откриване често изискват ръчна проверка или използване на стационарни датчици (което не позволява оперативно да се реагира на
инциденти). Тук 

на помощ се притича Интернет на нещата (IoT),

който подволява деноношно наблюдение на обектите. Ето как:

1. Интелигентни датчици за изтичане на метан. В обектите за добив и пренос на газ се поставят устройства с висока чувствителност. Те автоматично фиксират и най-малките промени в концентрацията на метан във въздуха.
2. Дронове и мобилни платформи. Оборудвани с IoT сензори, дроновете могат да патрулират на големи територии, например трасета на  газопроводи, и да фиксират течове и на най-труднодостъпни места.
3. Облачни платформи. Данните от датчици и дронове в реално време се изпращат до облачни системи за анализ и визуализация, осигурявайки достъпност на информацията за всички заинтересовани страни.

Технологиите за Big Data

пък позволяват да се обработва огромно количество данни, събирани от IoT устройства, и да се откриват скрити закономерности. Например: 
1. Анализ на времеви данни. Съвременните алгоритми за машинно обучение  анализират динамиката на течовете и определят участъци с най-голям риск от възникването им. Това позволява своевременното провеждане на
профилактична поддръжка. 
2. Модели за прогнозиране. Въз основа на анализа на големи данни се правят прогнози за възможни аварии и вероятните последици от тях, което помага на компаниите, добиващи газ, да планират действията си предварително.
3. Интеграция със системи за геолокация. Течовете се привързват към координати на картите, което ускорява локализацията на повредите и позволява на ремонтните екипи да реагират бързо.
4. Намаляване на фалшивите задействания. Алгоритмите за Big Data изключват фалшиви тревоги, анализирайки данни от няколко датчика и климатични условия.
 

Предимствата на умните технологии
Внедряването на IoT и Big Data предоставя значителни ползи за газодобивния отрасъл:

 Екологична устойчивост: Бързото откриване и отстраняване на течове намалява емисиите на метан в атмосферата.
 Икономическа ефективност: Намаляването на загубите на газ подобрява финансовите показатели на компаниите.
 Съответствие с нормативните изисквания: Технологиите помагат да се спазват строги стандарти за емисии, като се избягват глоби.
 Прозрачност: Информация за емисиите е достъпна за мониторинг и публична отчетност.

Добри примери 
Shell и BP активно използват IoT системи за мониторинг на състоянието на инфраструктурата в реално време и така успяха да намалят течовете с 20–30% за последните три години.
Проектът MethaneSAT е сателитна система за проследяване на емисиите на метан в атмосферата. Тя допълва данните от IoT и помага на компанията да оценява ефективността на работата си в глобален мащаб.

Очевидно е, че IoT и Big Data играят ключова роля в трансформирането на газодобивния отрасъл, като помагат не само да се минимизират изтичанията на метан, но и да се повишава устойчивостта на компаниите към екологичните предизвикателства