Треска за вратари

Години наред вратарският пост бе най-подценяваният във футбола, поне от гледна точка на трансферните суми. Вратарите бяха най-евтините играчи, а изключенията се брояха на пръстите на едната ръка. През това лято обаче тенденцията рязко се промени. Рекордът за най-скъп вратар бе подобрен два пъти, а четирима от играчите в Топ 10 смениха клубовете си това лято.

Първият голям вратарски трансфер това лято бе Алисон. Бразилецът премина от „Рома“ в „Ливърпул“ за €75 млн. евро (66.8 млн. паунда) според английските медии (според специализирания сайт Transfermarkt цената е €62.5 млн.). Английският клуб отправи няколко оферти, които бяха отхвърлени, но от „Рома“ в крайна сметка склониха да го продадат. А и „Ливърпул“ бе готов да счупи рекорда в търсене на стабилен страж, който да замести Лорис Кариус.

Алисон обаче задържа рекорда по-малко от месец. На 8 август „Челси“ даде €80 млн. за Кепа Арисабалага от "Атлетик" (Б). 23-годишният испанец имаше само два сезона в Примера дивисион и е изиграл общо 54 мача, но това не притесни английския клуб да активира клаузата му за откупуване. „Челси“ действаше бързо и без притеснения за парите, защото титулярът Тибо Куртоа искаше да премине в „Реал“ (Мадрид). Белгиецът подписа с кралския клуб, който плати 35 млн. евро за него и така Куртоа стана петият най-скъп вратар в историята на футбола.

По-рано през лятото Бернд Лено също влезе в Топ 10 на най-скъпите вратари, защото „Арсенал“ даде 25 млн. евро на „Байер“ (Леверкузен) за 26-годишния германец.

А само допреди няколко месеца едва 11 вратари струваха по 15 или повече милиона евро, според статистиката на Transfermarkt. Рекордът се бе запазил 17 г. - на Джанлуиджи Буфон при преминаването му от „Парма“ в „Ювентус“ за €53 млн. през 2001 г. Тогава много специалисти критикуваха италианския тим за високата цена, но Буфон игра 17 сезона за "Юве" и е рекордьор по спечелени трофеи с 19. До това лято Буфон бе и единственият вратар в Топ 50 на най-скъпите футболисти с цена над €50 млн.

Дори в английската Висша лига, където клубовете обичайно плащат големи трансферни суми, години наред вратарите не бяха така скъпи. До 2010 г. средната им цена във Висшата лига бе 2.3 млн. паунда. Имаше и изключения. През 2000 г. „Манчестър Юн“ даде 10.5 млн. паунда за Фабиен Бартез, за да замени Петер Шмайхел. Това стимулира някои клубове също да дадат повече пари. „Ливърпул“ плати 14 млн. паунда за Йежи Дудек и Крис Къркланд, а „Арсенал“ - 8 млн. паунда на „Фулъм“ за Ричард Райт. Тази тенденция обаче не се задържа, а в следващите години вратари като Дейвид Джеймс, Анти Ниеми и Роб Грийн струваха по 3 млн. паунда.

През 2011-а отново „Манчестър Юн“ опита да промени пазара, давайки 19 млн. паунда за Давид де Хеа на „Атлетико“ (М) и това бе най-скъпият трансфер на вратар в английския футбол. Впоследствие ситуацията постепенно се промени. Още през 2017 г. също имаше големи трансфери на вратари. „Манчестър С“ плати 35 млн. паунда (€40 млн.) на „Бенфика“ за Едерсон и той още е 4-ият най-скъп вратар в историята. „Евертън“ пък даде €28.5 млн. за Джордан Пикфорд.

Пикът дойде това лято, а „Дейли телеграф“ изчисли, че Арисабалага, Алисон и Едерсон струват общо 175 млн. паунда - почти 1/4 от общата сума, която клубовете във Висшата лига въобще са похарчили за вратари. И още - 40% от общата сума за вратари в Англия са платени в последните 12 месеца.

Според сайта Sporting Intelligence съществува и друга тенденция – по-ниските заплати на вратарите, и то не само от нападателите, но и от защитниците и от халфовете. Статистиката само за английската Висша лига показва, че през сезон 2005/06 средното възнаграждение на вратарите е било 79% от общата средна заплата. През сезон 2016/17 средната заплата във Висшата лига е била 2.4 млн., а вратарите получават 69% от нея – средно 1.68 млн.