Олимпийският шампион в десетобоя от Сеул `88 Кристиан Шенк призна, че съзнателно е употребявал допинг по време на състезателната си кариера. 53-годишният бивш атлет от ГДР стори това в автобиографията си, озаглавена "Разкъсване - моят живот между химна и ада" (Riss - Mein Leben zwischen Hymne und Hölle). Премиерата на книгата е на 3 септември, а първите откъси от нея бяха публикувани в сп. "Шпорт Билд".
"Аз се допингирах и знаех, че го правя. В началото отричах, че изобщо съм употребявал забранени медикаменти. По-късно започнах да използвам юридически по-смекчаващия отговор, че никога не съм го правил умишлено. И двете бяха лъжа", признава Шенк, който освен олимпийското злато за ГДР печели и две бронзови отличия за обединения отбор на Германия - на европейското първенство в Сплит `90 и на световното в Токио `91.
Роденият в Рощок през 1965 г. десетобоец споделя, че в началото не е осъзнавал, че се допингира, но бързо е схванал, че приема "лекарства, за които е по-добре да не се говори". По думите му той е започнал да използва анаболния стероид орал-туринабол, когато е бил 20-годишен. "Беше 1985-а и за мен това означаваше, че съм стигнал следващото ниво. Беше почти чест, защото да получаваш хапчетата означаваше, че вече си част от отбора. Само че никой не говореше с нас за рисковете. Нито треньорът, нито дори баща ми, който беше медицинско лице и беше положил Хипократовата клетва", спомня си Шенк.
В една от историите той открехва частично завесата пред разпространението на забранени вещества в България по време на комунистическия режим. Спомените му са от подготвителен лагер на националния отбор на ГДР във високопланинската база в Белмекен: "В столовата в Белмекен заедно с чиниите с обяда и вечерята ни поднасяха най-различни таблетки. Наричахме ги "умните" (б.а. - в оригинала на немски е използвана английската дума smarties). Дори не знам какво точно поглъщахме. Официално бяха витамини и минерали".
Шенк прекратява активната си кариера през 1994 г., а по-късно започват проблемите в личния му живот. Той страда от тежки физически и психически травми, а от 2009 г. се лекува от биполярно разстройство. "Постепенно депресиите започнаха да стават все по-силни и неведнъж съм мислил да сложа край на живота си", разкрива олимпийският шампион.
Най-тежкият му момент е в края на 2016 г., малко след терористичната атака на коледния базар на берлинския площад "Брайтшайдплац". На 19 декември тунизийският джихадист Анис Амри се вряза с камион в тълпата, убивайки 12 души и ранявайки други 56. "Мислех, че аз съм Анис Амри - разказва Шенк. - Това беше ужас за мен. Напълно се идентифицирах с него. Бях сигурен, че аз съм карал камиона и съм убил всички тези хора. Криех се от полицията. И до ден днешен нито моите лекари, нито аз самият имам някакво обяснение за това."
