"Не смятам, че това ще ме промени. Поне се надявам, че няма. Времето ще покаже. Вярвам, че винаги ще си бъда същият. Сега нямам търпение да се прибера вкъщи и да празнувам с всички там. Но също искам да се върна към нормалното ежедневие. Да гледам телевизия, докато закусвам в леглото с кафе в ръка. Да хапнем няколко препечени филийки със Сара. Обикновени неща. Но после се сещам, че съм спечелил "Тур дьо Франс", и всичко става много шантаво."
Това бяха едни от първите думи на Герайнт Томас след историческата му победа в най-престижното колоездачно състезание миналата неделя. На 32 г. той стана първият уелсец и едва третият британец с жълтата фланелка на "Шан-з-Елизе" след сър Брадли Уигинс и Крис Фрум. Макар и вече завърнал се у дома при своята съпруга Сара, Герайнт бързо разбра, че животът му вече никога няма да е същият.
"Сякаш сърфирам на гребена на вълната – сподели Томас. – Всичко това не е нормално. Тези интервюта, лъскави хотели... Та ние се прибрахме с частен самолет от Париж в Лондон! Това е лудост. Аз съм голям фен на "Арсенал", а на летището ми се обади Арсен Венгер. Получих видеосъобщения от Дан Картър, Тиери Анри и Роб Брайдън. Всички тези хора съм ги гледал по телевизията като дете и още съм техен фен, а те ми пишат съобщения, че са вдъхновени от мен. Това е... леле!"
Роден на 25 май 1986 г. в Кардиф, Герайнт Томас се запалва по колоезденето още като хлапе, макар че използва първия си велосипед само за да стигне до парка, където играе футбол и ръгби с баща си и по-малкия си брат. Евтиният маунтинбайк бързо получава семейното прозвище "вълка" заради прикрепената към кормилото сирена, способна да вие в три различни режима – като патрулка, линейка и пожарна.
Когато получава първото си колоездачно трико, малкият Герайнт все още няма представа, че не трябва да носи бельо под него.
Когато излиза на първото си дълго каране – от своя дом в предградията на столицата до образователния център "Стори Армс" на 50 км от Кардиф, той се губи по пътя наобратно и когато все пак успява да се добере до вкъщи, е толкова изтощен, че натиска звънеца с чело.
Когато майка му разбира, че тази работа с колоезденето няма да приключи просто така, започва да захранва сина си с калории – най-вече свински ребърца и ориз с яйца от близкия китайски ресторант във вечерите преди шосейните приключения, както и сандвичи с конфитюр за из път.
С времето каранията стават все по-дълги, а успехите започват постепенно да идват. През 2008 г. Томас печели златен медал на олимпиадата в Пекин като част от квартета на Великобритания в преследването на писта.
По онова време "Тур дьо Франс" изглежда абсолютно невъзможна мисия за младежа. Когато дебютира в състезанието на 21-годишна възраст, дребничкият състезател на бездруго закъсалия отбор "Барлоуърлд" едва не се отказва по средата на триседмичната надпревара. В един от планинските етапи той изкачва трасето толкова бавно, че компютърът му се изключва, понеже мисли, че колелото е спряло. През тази 2007 г. Томас се нарежда на 140-о място от 141 състезатели в крайното класиране.
Трансформацията започва с преминаването му в отбора на "Скай" през 2010 г. Макар и все още съсредоточен основно върху състезанията на писта – през 2012 г. той дублира олимпийската си титла в отборното преследване на домашните игри в Лондон, Герайнт Томас лека-полека започва да гради имидж и на шосеен колоездач.
Дълго време изпълнява ключовата роля на "лейтенант" за Уигинс, а после и за Фрум, но това лято Томас недвусмислено показа, че е научил всички най-важни уроци от доскорошните асове на тима. А заслужил ли е той самият статут на лидер в най-успешния велоклуб в света през последното десетилетие? Може би, макар че засега не се знае дали победителят в "Тур дьо Франс" изобщо ще остане в "Скай", понеже договорът му изтича в края на сезона.
"Какъв късмет, че не преподписах преди "Тур"-а – пошегува се преди дни Герайнт Томас. – Все пак мисля, че с оглед на това как работи отборът няма по-добро място за мен. Но ще видим какво ще се случи в следващите седмици. Отворен съм за оферти."
Е, сега вече и офертата на "Скай" ще бъде друга.
