В жегата на първия ден във "Флашинг Медоус" единственото, което изстина, бе сезонът на Григор Димитров.
Осмият в света, вече с актив 22-16 през 2018-а, завърши разочароваща откъм "мейджъри" година със загуба 3:6, 2:6, 5:7 от Стан Вавринка, който за негово нещастие се изправи на пътя му в два поредни турнира от Големия шлем. И в двата мача Вавринка бе този, който изглеждаше като тенисист от Топ 10. На "Уимбълдън" спечели в 4 сета, а чудесният сезон 2017 на българина изглеждаше като далечен спомен.
Тазгодишните два мача между Димитров и Вавринка разкриха доста за тези двама мъже. За швейцареца те бяха доказателство, че той бързо преоткрива своята внушителна форма, след като пропусна половината 2017-а заради травма. Мощните му удари във втория им двубой бяха унищожителни, те правеха сервис геймовете му леки като бриз и му помогнаха да води с 6:3, 3:0 преди още трибуните на "Артър Аш" да се позапълнят.
"Всичко беше добре - коментира Вавринка. - Имаше някои проблеми с тялото ми (б.р. - в третия сет), не зная защо. Условията бяха тежки. Сега обаче в мен има много емоции. Велико е да победя отново на този корт."
Точно неговите физически проблеми позволиха на Димитров да направи единствения си пробив в мача и да поведе с 5:3 в третия сет. Но той веднага загуби следващите 4 гейма, предимно заради самия себе си.
За Димитров, ако не друго, тези мачове поне показаха разликата между двамата и какво трябва да подобри най-много. Отчитайки тежките удари на Вавринка, българинът просто бе преодолян. Добавянето на повече мускули към неговите иначе елегантни удари би направило голяма разлика. Пласирането му си бе на място, силата - не. Той просто трябваше да погледне от другата страна на мрежата, за да види друг играещ с една ръка тенисист, комуто да подражава. Разбира се, няма нищо грешно в техниката на бекхенда с една ръка на Димитров. Първият му такъв удар - бърз, с добра дълбочина, може да свърши работа. Но без постоянство, принуден да го прави отново и отново, Димитров в крайна сметка греши. За 2 часа и 42 минути срещу Вавринка той направи 42 непредизвикани грешки, почти поделени между форхенд и бекхенд.
И да не забравяме сервиса му. Той също понякога изглежда брилянтен, но редовно е разгадаван от съперниците. Минава много време, докато Димитров се разгъне, за да удари топката. И докато той изглежда способен да вкара много добри първи сервиси, второто му подаване е рисково - срещу Вавринка спечели едва 42% от точките при втори сервис. Лошите навици се преодоляват трудно, но се чудя колко ли по-добър би бил сервисът му, ако не си извиваше толкова много гърба.
Вавринка е невероятен герой за тенис феновете. В ерата на големите звезди този късметлия винаги успява да печели симпатиите. Кариерата на Вавринка може да донесе вдъхновение на Димитров, който тези дни изглежда повече от всякога като Федерер (носейки впечатляващ екип на "Найки", като този на Роджър, отпреди да подпише с "Уникло"). Пред българина все още има време да преодолее трудностите на мейджър турнирите, талантът му си е на място. Миналата година той достигна своя втори полуфинал в Шлема, спечели първия си "Мастърс" и завърши сезона с титла от финалите на АТР в Лондон - показа ни играча, който феновете искат да виждат.
Но за негово добро ще е и той, и Вавринка да бъдат сред поставените на Australian Open през януари догодина - това поне ще предотврати двубой между двамата в ранна фаза на турнира.
