Дежурното оправдание за всички сфери, включително в образованието, е, че няма пари. Затова и изглежда противоречив начинът, по който посрещнахме новината за задаващи се 126 млн. евро за дигитализация в училищата. Всеобщото съ/мнение е: "30 млн. лв. вече изтекоха в кофата, сега ще изтекат още 126 млн. евро". В случая скептицизмът си има биография - държавата похарчи огромни пари за т.нар. "Дигиталната раница", която трябваше да облекчи учениците с електронни учебници и куп други ресурси. Реално ползващите я обаче се издирват под дърво и камък.
За какво са 126-те млн. евро?
Огромната сума пари идва по новия мащабен проект на МОН "Дигитална трансформация на училищното образование", стартирал наскоро по европейската програма "Образование". Той ще се изпълнява в следващите 4 г. и включва няколко дейности - надграждане на Дигиталната раница, въвеждане на изкуствен интелект и нови софтуерни решения за проследяване на образователните резултати, както и подобряване на дигиталните умения на учители и ученици.
За прословутата Дигитална раница е планирано изграждането на каталог от учебни ресурси, упражнения и тестове, съобразени с учебните програми. Предвидено е още внедряване на функционалности, базирани на изкуствен интелект, които ще помагат за адаптиране на заданията спрямо нивото на ученика, за планиране на уроците от учителите, за ранно идентифициране на обучителни затруднения. Паралелно с технологичното надграждане се предвиждат и мащабни обучения за педагогическите специалисти - насочени към работа с платформата, създаване и използване на дигитално съдържание, прилагане на иновативни методи на преподаване, както и към теми като изкуствен интелект, киберсигурност, медийна грамотност и дигитално благополучие.
Толкова ли струва "един сайт с 20 функционалности"?
Масовото питане в случая е толкова ли струва да се направи "един сайт с 20 функционалности"? Да не би да става дума за "сигурност от типа на тая на Пентагона или Държавния резерв?, чуди се родител във фейсбук.
"МОН за толкова години така и не разбраха, че нямат нито експертизата, нито оперативния капацитет да създават и управляват подобни "фабрики". Затова изтекоха вече 2 млрд. лв. в кофата. Затова ще изтекат още 5 млрд. лв. Някой трябва вече да им каже СТОП! Защото резултатите трябва да са по-важни от "усвояването"", реагира той. Според него е безумно да се наливат толкова милиони в нещо, което изначално не работи. "Още четвърт милиард в кофата. МОН ще продължи да налива в бездънната каца, наречена "Дигитална раница", само и само да не си признае първоначалната грешка!", възмути се Мирослав Джоканов, създател на образователната платформа "Школо".
Дигиталната раница отдавна е скъсана
А че Дигиталната раница е провал, може да свидетелства почти всеки ученик, учител и родител. Достъпът до нея е безумно труден, а съдържанието й - семпло. "Така неефективна да е значи тая раница! 3 г. подред се мъчим да я ползваме, когато пътуваме - никога не се получава. Даже за най-елементарни домашни вкъщи не работи. Да не говорим за безумното изискване за ползване на edu.mon.bg имейлите, на които никой не си знае паролата никога", реагира родител в социалните мрежи. "Това е платформа, заради която моето дете предпочита да си носи тежката раница с учебници, само и само да не я ползва, защото децата ни са технологични и лесно усещат кой сайт в приятен за ползване", коментира и Яна Алексиева от Асоциация "Родители".
"Макар добра по замисъл, Дигиталната раница е напълно осакатена като изпълнение. Дали от липсата на какъвто и да е капацитет в администрацията, дали от корупционни практики (вероятно и двете), но е факт. В нея има закупени и буквално пльоснати образователни приложения на чужди платформи. МОН вероятно плаща милиони за лицензи, за да може тези приложения да присъстват в раницата. Някои от тях дори не са си направили труда да преведат и са на английски", коментира във фейсбук Петко Иванов, ръководител Prepodavame.bg, "Технологии и операции" в "Заедно в час". По думите му "създадените" ресурси от МОН са "200-тина урока и презентации, качени от учители, които никой не е прегледал, защото са пълни с фактологични и правописни грешки и на повечето пише 0 сваляния". "В нея липсват каквито и да е функционалности в полза на учителя или ученика, вместо това има е-учебници на едно от издателствата, които иначе са напълно достъпни от самото издателство, както и линкове към външни ресурси, до които всеки може да достъпи, когато си пожелае", казва той.
За да се види каква е ползата от Дигиталната раница, Иванов е задал въпроси на МОН по закона за достъп до информация. От тях става ясно, че за 2024/25 г. средно на месец в нея има 23 000 посещения от учители, около 67 000 от ученици и малко над 31 000 от родители. При около 90 хил. учители у нас това означава, че средно на месец продуктът се посещава от 1 на всеки 4 учители - и то веднъж, от 1 на 12 ученици и от 1 на 50 родители. "За последните 4 г. МОН е платило за дигиталната раница 30 млн. лв. Тя влиза в експлоатация през 2023 г., т.е. до момента има 30 месеца на експлоатация. Сметките показват, че МОН е изхарчило по 8 лв. за всяко посещение. Ще си кажете: "Е да, но това е първоначална инвестиция и дигиталната раница ще се ползва в бъдещето. Е да, ама НЕ. МОН планира да даде още 250 млн. лв., за следващите 4 г. 6 пъти повече за нещо, което не работи и никой не ползва", казва той.
И дава пример с работата на екипа му от Prepodavame.bg, с който той работи върху абсолютно същия продукт. "С екип от 10 човека и 10 пъти по-малко средства, за последните 4 г. създадохме сайт с ресурси за учители, който има 3 пъти повече посещения от Дигиталната раница. Разбирайте, че сме се справили 30 пъти по-добре и то без да имаме институционалната подкрепа на цяло министерство", споделя той, призовавайки новия образователен министър Сергей Игнатов "да спре това безумие". Той обаче защити големия европроект - пред БНТ заяви, че раницата не е достатъчно популяризирана сред ученици и родители и изрази увереност в успеха й.
Гаранции от МОН
От МОН обясняват, че проектът не е еднократен разход, а стратегическа инвестиция, освен това не се изчерпва с Дигиталната раница, а има за цел цялостна дигитална трансформация на училищното образование чрез внедряване на нови технологии, изкуствен интелект и софтуерни решения за проследяване на образователните резултати, вкл. повишаване на уменията на всички участници. Планирани са дигитални и клубове по интереси за 80 000 ученици, подкрепа за придобиване на базови дигитални умения от 120 000 ученици, вкл. и деца от уязвими групи, както и обучения за 4000 учители, като ще бъде проверено как обучението е променило практиката им, за да се гарантира, че придобитите знания се прилагат в реалната класна стая, а не остават на ниво сертификат.
За Дигиталната раница, в която по техни думи има 30 0000 безплатни е-ресурси, от министерството казват, че е предвиден балансиран подход - ще може както да се разработва съдържание от учители, така и да се интергира такова от външни доставчици на е-ресурси при ясно определени критерии за качество и с възможност за заплащане при ползване. Около 20% от бюджета на проекта ще се насочат към съдържание от различни източници. Ще се включат функционалности, правещи обучението по-структурирано и мотивиращо чрез игрови елементи и мисловни предизвикателства, както и такива, базирани на изкуствен интелект, които ще подпомагат адаптирането на заданията спрямо нивото на ученика, ще осигуряват автоматизирана обратна връзка и ще подпомагат учителите при планиране на уроци, анализ на резултатите и оценяване.
От МОН подчертават, че всички външни дейности ще се възлагат чрез открити процедури по закона за обществените поръчки.
"Очакваните резултати от проекта са ясно измерими и насочени към реална промяна в образователната среда. Успехът няма да се оценява по размера на вложените средства, а по конкретни ефекти - повишаване на дигиталните компетентности на учениците и учителите, по-сигурна и устойчива ИТ инфраструктура в училищата, по-широк достъп до качествено дигитално съдържание и възможност за системен анализ на образователните резултати чрез надеждни данни. Измерването ще се осъществява чрез индикатори като обхват на включените ученици и потребители, ниво на използване на платформите, резултати от обучения и анализ на данните за учебните постижения и управленските решения, базирани на тях", допълват още оттам и поемат ангажимент, че средствата ще се управляват прозрачно, ефективно и с фокус върху ученици и учители.
