Quantcast
Живот след лихвата | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Сегашна стойност

Живот след лихвата

2 175
 Снимка: Архив

Миналата сряда от трибуната на конференцията „Бъдещето на финансите“, организирана от агенция Блумбърг във Франкфурт, Карл фон Роор, заместник-председател на управляващия съвет (Vorstand), който носи титлата „президент“ на Дойче Банк АГ, обстойно изброи опасностите от политиката на отрицателни лихви в еврозоната. Нищо, което да не сме чули и от шефа на банката Кристиан Севинг преди повече от месец. Но докато изброяваше поразиите, които отрицателните лихви причиняват, г-н Фон Роор изрече на глас опасението, над което си струва много сериозно да се замислим: изглежда, че в обозримо бъдеще

няма да видим положителни лихви

по банковите депозити и държавните ценни книжа и на трите основни финансови пазари - САЩ, еврозоната и Япония. Досега винаги политици, надзорници и банкери единогласно повтарят, че отрицателните лихви са само временно отклонение, краткосрочна мярка, която скоро ще свърши работа и лихвите ще се върнат назад към нормалните, познати нива, спестените пари отново ще носят доход, а натрупаното за пенсии ще нараства. Но „временното“ състояние продължава вече с години, в Япония - цели десетилетия. Учудвам се искрено откъде идва тази вяра, че натрупаните пари непременно трябва да нарастват, а спестителят да получава доход, без да носи риск, понеже спестяванията се надзирават и пряко се гарантират от държавата. Защо приемаме това състояние за нормално? Точно обратното показва човешката история:

хилядолетия наред спестителят е плащал

за съхранение на паричните му наличности така, както си плаща собственикът на всяка друга стока, дадена за пазене в чужд склад. Е, който си пази сам парите и стоките, не плаща за съхранение, но носи разходите и риска от съхранението. От юдаизма през християнството до исляма религията строго забранява лихвата. От осем хилядолетия археологически доказана банкова практика едва няколко века - от XVII век до началото на XXI век, банките плащат лихва за парите по сметки. И то не по всички. В САЩ дълго време законът е забранявал на банките да плащат лихва по текущи сметки (от които може да се извършват плащания с чекове, преводи и инкасо).

Няма теоретично доказателство

в икономическата наука, че плащането на доход върху натрупаните пари е необходимо условие, за да функционира кредитната система. Приетата теория, че лихвата е цената, която заемателят плаща на спестителя за отлагането на неговото собствено потребление и разходи, своеобразен наем за времето на ползване на чуждите пари, е работа на австрийския икономист Ойген фон Бьом-Баверк и е по-скоро находчиво обяснение, отколкото логично обоснован извод. Има обаче студии, най-популярни са работите на Ъруин Фишер и Силвио Гезел, посветени на нуждата и ползата от отрицателни лихви (такси върху ликвидността). Факт е, че финансовата система и в частност банките, съвсем нормално работят и когато трябва да събират от клиентите си такси за съхранение на пари. И днес се връщат обратно към тази практика, изоставена още преди свършека на феодализма. Основателни са предупрежденията, че

отрицателната лихва разбива капитализма,

защото унищожава капитал и забавя процеса на капиталово формиране. Затова завчера Дейвид Соломон, шефът на "Голдман Сакс", най-голямата в света инвестиционна банка, нарече днешната парична политика „опасен експеримент“. Същото казваха за Октомврийската революция и съветския режим. Светът на отрицателните лихви със сигурност не е капитализмът от учебниците и пазарната икономика, каквато я мислим. Със сигурност е връщане назад, регрес. Обаче можем да живеем без лихви и с такси върху паричните наличности (отрицателна лихва). Защото лихвата не е единственият начин на разпределение на доход от вложенията на пари. Ислямското банкиране е добре позната практика как се прави това. Тя далеч не е единствената. След Първата световна война в Западна Европа изобилстват финансови продукти, които позволяват спестяване, кредитиране и разплащане не само без да се прилага лихва, но дори и без да се използват пари. Става въпрос за различни от лихвата форми за разпределение на доход от производството и търговията. Обаче тогава

светът ще е по-рисков и по-скъп

Онзи, който иска да получава доход за натрупаните си пари, ще трябва да поеме риска на вложението, което е избрал. А който не иска да носи риска да загуби, ще трябва да плаща такса, за да държи парите си по сметка в банка. Има и такива, които още отсега си теглят парите от банките и си ги пазят сами. Те също поемат риск: пожар да ги изгори, мишка да ги изяде, бандит да ги обере.

Още

Дойче банк обяви 20 риска за пазарите през 2020 г.

13.11.2019

764
Анкара предлага невиждан оазис за бежанци, но в Сирия
Финансовият министър призна за още пробиви в търговията с горива