Въведена с гръмки заглавия през 2019 г., Зелената сделка днес изглежда все по-нереалистична. Тя бе с невъзможни цели и преди 6 години, но силната пропаганда и българската политика да се следва сляпо Брюксел създадоха впечатлението, че на хоризонта се задава нещо революционно.
От гледна точка на 2025 г. може да се очаква, че при промяна на съставите на Европейската комисия и на Европейския парламент би могло да се стигне до ускорено отказване от Зелената сделка. Все повече набиращите скорост десни партии – особено в Германия – няма да търпят социалистически експерименти в икономиката. Особено в тази ситуация на по-високи мита при износа към САЩ, от която най-силно засегната ще бъде именно Германия.
Урсула фон дер Лайен искаше да запише името си със златни букви в историята, но явно няма да е заради Зелената сделка. Основният въпрос дори не е в това дали поставените цели за декарбонизация и нулев въглероден отпечатък до 2050 г. са изпълними, основният въпрос е кой плаща цената.
Тръмп ще ускори нещата
След като Доналд Тръмп отново влезе в Белия дом, наблюдатели веднага видяха знаци, че играта на зелени политики няма да продължи дълго. Тръмп за втори път извади САЩ от Парижкото споразумение и незабавно, в първия си ден в офиса, обяви National Energy Emergency (национално извънредно положение в енергетиката), за да „отключи националното производство на енергия и да намали цените за всички американци“. В специално комюнике, публикувано от Белия дом в средата на юни, се подчертава: „Подходът на президента Тръмп от позициите на здравия разум към опазването на околната среда дава възможност на американския народ да се възползва максимално от огромните природни ресурси на нашата нация.“
И още нещо, което никъде в България не беше цитирано: „За разлика от предишната администрация, администрацията на Тръмп разбира, че политиките, които насърчават качеството на околната среда, и икономическия растеж не са взаимно изключващи се.“
На заден ход "по терлици"
Сега вече почти никой от българските политици не говори за Зелената сделка - вероятно защото и от Брюксел пропагандата в тази посока се спихна. Анализаторите пишат плахи коментари, сякаш вървят по тънко въже: уж ЕК не се отказва, но ще измени правилата в посока да се смекчи ударът от прехода.
Пълната електрификация е утопия, може би е възможна след 2100 г., но не и до 2050 г. В сферата на електрическата мобилност нещата не са розови – в България има общо 3,1 млн. леки автомобила, само 17 800 са електрически. Над 70% от всички леки коли у нас са по-стари от 15 години.
Самото навлизане на електромобили не става с „директиви“, а с набор от стимули – но такива в България не са въведени. В същото време, без свян, от Брюксел казват, че след 2035 г. ще забранят производството на коли с двигатели на бензин и дизел. Икономика, движена от забрани. Това напомня ли ви за едни други времена?
Полският пример
Впрочем не всички страни приемат безропотно решенията на бюрокрацията в Брюксел. Полският Конституционен съд обяви ключови части от европейската климатична политика за несъвместими с конституцията на страната, което представлява сериозно предизвикателство към „зеления курс“ на ЕС и схемите за търговия с въглеродни емисии. Решението бе произнесено на 10 юни тази година и поставя под въпрос правомощията на институциите на ЕС в сферата на енергийната политика. Полша, която в момента е във фаза на бърз икономически растеж с БВП за 2024 г. от 980 млрд. долара, има нужда от достъпна енергия. Неслучайно тя продължава търсенето на собствени нови природни ресурси.
През юли в Ceвepoзaпaднa Πoлшa oтĸpиxa нoвo нaxoдищe нa пeтpoл и пpиpoдeн гaз. Компанията oпepaтop гo определи като нaй-гoлямoтo в cтpaнaтa и eднo oт нaй-гoлeмитe в Eвpoпa. Находището се нaмиpa нa бaлтийcĸoтo ĸpaйбpeжиe близo дo гpaд Шчeчин. Oбщитe зaпacи oт пeтpoл се oцeнявaт нa oĸoлo 33 млрд. тoнa, a oбщитe зaпacи oт пpиpoдeн гaз – нa 27 млpд. ĸyбичecĸи мeтpa.
Сделката с митата
След срещата Тръмп – Фон дер Лайен медиите в САЩ акцентираха не само върху митата, а и върху факта, че ЕС се е съгласил да закупи енергийни продукти от Америка на стойност 750 млрд. долара за три години. Дори понастоящем около 50% от втечнения природен газ в Европа идва от Съединените щати. Америка умее да продава на добра цена това, което има, там, където се търси. Президентът Тръмп в присъщия си стил заяви, че това е най-голямата сделка, сключвана някога.
На този етап Европа не може да си осигури достатъчен собствен добив на нефт и газ, не може и да ги замени с „електрификация“ със скоростта, с която иска. Самата Зелена сделка може да се изпълни само донякъде и още преди 2050 г. да остане просто списък с красиви пожелания, ако бизнесът откаже да плати цената.
