И двамата имат един и същи прякор: Ниския. Салваторе Риина, босът на сицилианската „Коза Ностра“ от края на 70-те години на ХХ век до смъртта си в затвора през 2017 г., е известен като Totò ‘u Curtu на местен диалект. Хоакин Гусман Лоера, който миналата седмица бе признат от американски съд за най-големия нарокобарон в света и лидер на най-могъщия престъпен картел – мексиканския „Синалоа“ – става известен с прякора си „Ел Чапо“. Риина е наричан и Звяра по очевидни причини, а Гусман – Бързия заради бързината, с която доставя колумбийски кокаин през Мексико до САЩ и Европа.
Следях делата и срещу двамата преди четвърт век при заключителната фаза на мафиотския т.нар. „максипроцес“ през 1992 г., когато Риина беше осъден задочно; след това на процеса срещу него самия през 1993 г.; и началото на делото срещу Гусман през ноември м.г. Две епохи, разделяни от две полукълба; същият бизнес, същият прякор. Как този бизнес модел се променя, но същeвременно в много основни аспекти си остава същият?
Януари 1992 г. Последни обжалвания по т.нар. „максипроцес“ от 1985-87 г., по който са осъдени 360 мафиоти, благодарение на усилията на две феноменални личности в историята на борбата с мафията: разследващите прокурори Джовани Фалконе и Паоло Борселино. Много от присъдите, произнесени на базата на събраните от тях доказателства, бяха отменени от съдията Корадо Карневале – по-късно и той беше осъден за връзки с мафията. В съда на 30 януари мустакатият Фалконе се яви с купища хартия, очите му бяха като на прериен сокол. Съдията Антонио Валенте нанесе съкрушителния удар, като отхвърли жалбите и върна в сила произнесените вече присъди: доживотен затвор за Риина, който беше издирван за убийство. Фалконе и Борселино обаче платиха с живота си – през лятото бяха взривени. Месец преди Фалконе да бъде убит пътувах от Италия до същата съдебна зала, в която Гусман беше признат за виновен - Cadman Plaza East в Бруклин. Там амбициозният окръжен прокурор Руди Джулиани, в сътрудничество с Фалконе, представи доказателства за осъждането на Джон Готи и това беше смъртоносният удар за неговия клан Гамбино. Взривяването на сицилианските прокурори
се възприемаше като знак за силата на мафията,
но беше вярно и обратното: „Коза Ностра“ като международна сила отвъд океана се разпадаше.
Октомври 1993 г., отново в Палермо: заловен бе човекът, наредил убийствата на прокурорите. Тото „Ниския“ най-накрая е арестуван. По време на делото е със сако от туид, груб и злобен, зад боядисани решетки, жестикулира, като че ли притежава залата – той допусна грешка и отново беше осъден на доживотен затвор, но този път присъстваше при произнасянето на наказанието.
Колко различно беше в Ню Йорк през есента! Нямаше килия за Гусман, а той беше седнал сред адвокатите си и чрез езика на тялото общуваше със съпругата си Ема Коронел. През повечето време беше с каменно лице, но се забавляваше на странните шеги на останалите – обикновено закачки между защитниците му. Хуморът липсваше на делата в Сицилия. За разлика от съдиите в Палермо, американският магистрат Браян Коугън беше се държаше професионално. Фалконе имаше харизма, а методичните американски прокурори знаеха всяка точка и запетайка по обвинението и играеха вид юридически шах, а не предприеха италианския морален поход; американците едва ли ще платят с живота си – да се надяваме, че Господ ще ги пази. Адвокатите на Риина бяха скучни и безмилостни, а защитниците на Гусман разчитаха на шоу в залата или да направят пробив (неуспешно) в показанията на свидетелите „доносници“, които се явиха в съда в замяна на по-леки присъди. Фалконе имаше двама разкаяли се предатели, най-вече Томазо Бускета, на чиято „теорема“ се основаваше делото. Андреа Голдбарг и колегите й прокурори в САЩ имаха 16; мексиканци, които
изглежда не отдават значение на омертата – клетвата за мълчание
Как тези Риина и Ел Чапо стигнат до своя възход, а след това и до падението си? Как са правили бизнес? И какво става, след като попадат в затвора? И двамата се занимават със стоки, без които американското и европейското общество очевидно не могат да функционират; в случая на Риина основно хероин, а при Гусман – главно кокаин и метамфетамини. И двамата имат търговски нюх и се радват на системна корупция в обществата, където действат. Очевидната разлика: Риина беше съден от свои сънародници, а Гусман – от чужденци. Италия има САЩ за съюзник във „войната с наркотиците“, но не й е съсед и господар.
Рано започналата кариера на Риина е белязана от лукавство и хитрост - накара съюзниците си да дадат предимство на неговия клан от Корлеоне пред другите фамилии от Палермо. Той обаче спря с извратените кодекси на „честта“, които „Коза Ностра“ възприема сериозно: никакви жени и деца жертви, минимални допълнителни жертви. Той
обяви открита война не само на противниците си във „втората мафиотска война“,
но и на държава, която e изложена на влиянието на мафията. Риина нареди убийствата на известни личности: комунистическия лидер Пио ла Торе; ген. Карло Алберто Дала Киеза; Пиерсанти Матарела – лидер на Сицилия, чийто брат Серджо в момента е президент на Италия. На по-ниско ниво нареди позорния случай, при който 13-годишно момче беше отвлечено, обесено и хвърлено в киселина – като предупреждение към останалите. Той водеше и война срещу обществото: взрива на влака на Коледа през 1984 г. и осем години по-късно в галерията „Уфици“. Хроникьорът ветеран на „Коза Ностра“ и доверено лице на Фалконе, Франсеско ла Ликата, написа за Риина: „Този, който не приемаше неговите правила, умираше. Смята се, че е свързан с над 100 убийства; той имаше безмилостна стратегия за ликвидиране на предатели и на роднините им „до 20-о коляно“.
Риина водеше ненужна саморазрушителна война. Никой не знаеше предисторията на съобщенията за преговори между него и държавата, или за „целувката на честта“, която се твърди, че си е разменил с тогавашния италиански премиер Джулио Андреоти. Когато Риина умря през 2017 г., авторът на книги за мафията Клеър Лонгриг написа, че Риина „почти разруши Коза Ностра“.
Гусман имаше ментор какъвто Риина нямаше: Феликс Гаярдо – кръстник и основател на първия истински наркокартел „Гуадалахара“ през 80-те години на ХХ век. Подобно на Риина, Гусман направи своя картел, като първоначално прави съюзи – той дори се казва Федерацията. Ел Чапо води войни, но никога срещу държавата по същество. Той не се нуждае от това; Гусман предпочита да си общува с властта. От процеса му мексиканците разбраха това, което вече знаеха за него, и това, което северноамериканците подозират: държавният апарат е корумпиран от върха към по-ниските ешалони – купувани са президенти, генерали от армията, както и полицейски шефове са на заплата към картела и защитават контрабандните канали, дори и самите те пренасят дрога, осигуряват полицейски ескорт на пратки кокаин.
„Може и да не съм президент на Мексико, но в Мексико аз съм шефът“,
заявява Гусман, дори и докато е зад решетките.
Но и властта се нуждае от Гусман, а италианската държава, където са отчетени ниски нива на насилие, не се нуждае от мафията. Пирамидална наркоструктура в Мексико, в която всеки знае мястото си, включително правораздавателните органи, може да бъде гарант за т.нар Pax Mafiosa – пирамидата и държавата обединяват сили срещу по-неуправляемите и неподчиняващи се кланове. Войните, които води Гусман, са различни, и по различен начин саморазрушителни от тези на Риина.
Гусман не може да приеме разделението на районите за наркотрафик по границата със САЩ, направени от Гаярдо за наследниците на стария картел „Гуадалахара", предявява претенции към цялата граница. Засегнатите – картелът „Ареяно Феликс“ от Тихуана, „Хуарес“ и дори този на братята Белтран Лейва, с които Гусман заедно израства – се превръщат във врагове и това води до голямо ескалиране на напрежението. То стига до нива, надминаващи и най-лошите кошмари в Сицилия. При Риина едно момче изчезва в киселина, а Сантяго Меса Лопес, който бяга от братята Ареяно при Гусман, е унищожил с киселина стотици хора.
„Коза Ностра“ и картелът „Синалоа“ стават мултинационални, глобални конгломерати чрез съюзи, франчайз и груба сила. Като такива те използват услугите на известни американски и британски банки, които изпират огромните им приходи безнаказано – прекалено са големи, за да бъдат съдени, дори и когато са разкрити. Както Риина, така и Гусман
размиват линията между престъпление и капитализъм,
те познават търговията си толкова добре, колкото и завършилите в Харвард. Както Риина казва: „Стигнах до пети клас в основното училище. За кариера в „Коза Ностра“ не е необходима отлична диплома“. Гусман изчислява, че маржът на печалбата е най-висок накрая на веригата, при търговията на дребно, и измества колумбийските канали за разпространение в САЩ – които пък, по ирония на съдбата, са изместили сицилианските след делото срещу Готи през 1992 г.
Силата на големия мащаб се превръща в слабост за контрола. И двамата могат да твърдят, че ръководят последните истински пирамидални картели, но никой от тях реално не е контролирал самостоятелно съответните синдикати, независимо от твърденията по време на процесите. Върховете на пирамидата както при „Коза Ностра“, така и при „Синалоа“, не могат да се сближат. Никой не знае на кого да вярва: Риина вероятно е предаден от интересуващия се повече от бизнес и не толкова войнствено настроен Бернардо Провенцано. Картелът „Синалоа“ на Ел Чапо се разпокъса на фракции и той вероятно щеше да премине при съоснователя Исмаел Самбада Гарси - Ел Майо, с когото Гусман имаше разногласия относно наследяването и стратегията. Различията проличаха по време на провала на дебатите относно предложението за снимките на биографичен филм с участието на Шон Пен.
Насилието нарасна в териториите, овладени от мафията, когато пластовете се разместиха, възникнаха притеснения у ръководните кадри, когато кошерът се разжужа. Когато счупиш топка с живак, навсякъде се разхвърчават малки топчета. Това се случи, когато Фалконе атакува „Коза Ностра“ и когато президентът на Мексико Фелипе Калдерон започна последната война срещу наркотиците в страната през 2006 г. Както и това, което се случи в Мексико след ареста на Гусман, екстрадицията и делото.
И тук влезе в действие т.нар. „наркогенеалогия“. Десетилетието, в което се състоя т.нар. „максипроцес“ в Италия, беше и времето на възхода на неаполитанската "Камора" - в известна степен заради успешния съюз с колумбийските синдикати в момент на кокаинов бум, в известна степен и защото „Коза Ностра“ беше патрицианска организация, а "Камората" - опортюнистична и разбираше новите правила за свободен пазар. Тя беше по-нестабилна и по-ограничена, имаше хоризонтална, а не вертикална структура, нямаше "връх“ или централно командване. Картелът „Сетас“ имаше оптимизма на "Камората" и нейната структура без йерархия, разработи нови технологии и въведе насилието на своя територия. В окръг Синалоа и днес ще намерите хора, които хвалят Гусман, но в Тамаулипас, откъдето е „Сетас“, по-добре не споменавайте името им. Гусман никога не взе контрола на „Сетас“ над доходоносния Персийски бряг и маршрутите през Нуево Ларедо в Тексас – най-натоварения търговски коридор в света. Картелът „Синалоа“ си остава в сила. Наскоро направени проучвания в Нариньо (Колумбия) показаха, че той още държи контрола над тихоокеанската брегова линия в Тумако – пристанището, през което преминава една трета от целия колумбийски кокаин.
Сегашният лидер Самбада Ел Майо е болен, според съобщенията от рак на костите. Настъпва момент, в който и новодошлите остаряват. „Сетас“ увеличава влиянието си, но и вече не е толкова силен, така че тези живачни топчета приличат повече на ядрено делене, тъй като дори по-малки банди, групи, измамни полицейски сили и „подизпълнители“ си съперничат, за да запълнят вакуума на международните и вътрешни наркопазари. Така се появява бизнес модел от трето поколение, на непослушните внуци на босовете. В Италия „Ндрангета" от Калабрия е създадена в края на 90-те години, а в Мексико жестокият нов картел „Халиско Нуева генерасион“, сформиран от аутсайдери и терористи в миналото, днес е играч на международната престъпна сцена. Докато тези организации се борят да разширят територията си, наследниците на Гусман и присъдата му ще увеличават, а няма да намаляват насилието в Мексико, което достигна най-високите си нива след екстрадирането му в САЩ.
„Когато сме добре, никой не си спомня за нас. Когато сме зле, никой не ни забравя“,
казва Гусман.
Виктор Кларк Алфаро, който е експерт по мафиотските въпроси и от 80-те години идва в Тихуана, за да следи наркокартелите, казва, че за първи път от десетилетия не може да спомене имената на мафиотски босове. Защото наркотрафикът е система, не синдикат и определено не се ръководи само от един човек. Това е разстоянието, изминато от времето на Риина до сега, когато Гусман е в светлината на прожекторите. Измислицата е т.нар. стратегия на боса, заради която и двамата са осъдени: отстраняваш боса и решаваш проблема.
Грешка: колкото повече системата се променя, толкова повече си остава същата, но става по-жестока – ако търсенето продължава, парите намират сигурен пристан. С всичките промени и приемственост от Фалконе до Голдбарг двата стари картела и новите издънки не зачитат пазарните правила, към които така добре са се приспособили: увеличават доставките, за да отговорят на ненаситното търсене, без да страдат от спад на цената на дребно. За наркотиците рецесия няма.
След смъртта на Риина и ареста на Ел Чапо Ел Майо Самбада стана възрастният доайен, кръстник, който никога не е влизал зад решетките по време на 50-годишната си кариера в мафията. Той е и философ. По време на интервю, което даде през 2010 г. за издателя на сп. „Прокесо“ Хулио Шерер, каза: "В търговията с наркотици участват милиони хора. Как да ги ръководиш всичките? Дори босовете да бъдат зад решетките, да умрат или да бъдат екстрадирани, заместниците им вече са някъде сред нас. Подобна война е „изгубена война“. Защо е изгубена?", пита Шерер. „Защото наркотиците са вкоренени в обществото, точно както и корупцията“, е отговорът на Ел Майо.
----
*Eд Вълиами е автор на „Амексика: война по границата“. Той е бил кореспондент на „Гардиън“ в Италия в периода 1990-94 г., както и на „Обзървър“ в САЩ до 2003 г.
