Малко ненадейно и доста стихийно, дебатът за нова пенсионна реформа у нас започна. В последната седмица върху ушите на публиката валят какви ли не мнения, предизвикани от проект на парламентарно решение за възлагане на пътна карта за промени в пенсионната система. В проекта се посочват две потенциални посоки за промени - преразглеждане на параметрите на осигурителните вноски и възрастта за пенсиониране, приписани на няколкото анализа на системата от 2024 г. Откакто изпуснаха духа от бутилката, политиците от сутрин до вечер обясняват, че нищо не е решено, но темата е благодатна за бомбастика и превантивно даже се появи като акцент на първомайския протест на КТ "Подкрепа". Убеждението, че се готви нещо лошо, бе допълнително подсилено от иначе жизнеутвърждаващ доклад на МВФ, че днешните 70-годишни са здрави и способни като едновремешните 53-годишни и мястото им в икономиката трябва да се преосмисли.
На този етап дори парламентарното решение да се търси решение още не е прието - парламентарната социална комисия ще го обсъжда тази седмица. Проблемите, които ще трябва да се сложат на дневен ред, обаче са добре известни. Дори сега, преди да достигнем по-апокалиптични демографски времена, пенсионната система на практика държи бюджета за заложник, защото в последните години пенсиите растат, но осигуровките, които уж трябва ги плащат - не. В следващите години хората в активна възраст ще стават все по-малко, а хората в пенсионна - все повече.
В същото време, както пише в доклада на МВФ, продължителността на живота се увеличава (глобално с 4 години и половина в последните 20 години), като се увеличават и годините в добро здраве, без хронични заболявания. Данни от 41 развити и развиващи се страни показват, че един човек на 70 г. през 2022 г. има същите когнитивни способности като 53-годишните през 2000 г.
"Седемдесетте са новите петдесет" и аз съм доказателство за това", заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева пред БТА като аргумент за увеличаване на пенсионната възраст. "Все повече хора в пенсионна възраст искат да работят", смята и Деница Сачева, която внася проекта за възлагане на пътна карта за пенсионна реформа със свои колеги от ГЕРБ, БСП и ИТН. Дали обаче наистина е така в България?
На средата на старата реформа - нова реформа
И в момента България увеличава пенсионната възраст, защото е в средата на пенсионна реформа, започнала на 1 януари 2017 г. Крайната цел е през 2037 г. възрастта да е 65 г. и за двата пола при 37 г. стаж за жените и 40 г. за мъжете. След 31 декември 2037 г. възрастта трябва да се обвърже с нарастването на средната продължителност на живота, пише в Кодекса за социално осигуряване.
Условия за пенсиониране в България (чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване)
Крайната цел на нашата реформа е отдавна постигната в редица европейски държави. Към 2023 г. само Австрия и Полша са имали по-ниска възраст за пенсиониране за жените от нашата - там е била 60 г., а у нас - 62 г. На нашето ниво са били Франция и Румъния. В 12 европейски държави възрастта за пенсиониране на жените е била над 62 г. още през 2012 г. При мъжете пенсионната възраст през 2023 г. у нас беше 64 г. и 6 месеца, докато в 17 държави по това време е била 65 и повече години, показват данни на Евростат.
Продължителност на живота
Както се вижда и от самия Кодекс за социално осигуряване, пенсионната възраст не може да се увеличава отвъд 65 г., без да се обвързва с продължителността на живота. У нас обаче продължителността на живота е сред най-ниските в ЕС. Три от петте статистически района с най-ниска очаквана продължителност на живота в ЕС са български - Северозападен (73,9 години), Северен централен (75,2) и Югоизточен (75,1), показват данни на Евростат за 2023 г. За сравнение в Мадрид очакваната продължителност на живота е 86,1 г., в италианската автономна провинция Тренто - 85,1, а в Оланд, Финландия - 85,1 г.
Очаквана продължителност на живота по статистически райони в ЕС
Средната продължителност на живота в ЕС е 81,4 години, а у нас е 75,8 г. По-ниска е само в Латвия (75,6 г.). Логично е с напредъка на медицината, диагностиката и т.н. средната продължителност да се увеличава, но пандемията върна нещата назад, особено в България. В крайна сметка, от 1980 г. насам Белгия е добавила над 9 г., докато България - по-малко от 5 г.
В статистиката има и още един ключов показател - очаквана продължителност на живота на 65 г. В ЕС след този възрастов праг очакваната продължителност е 20,2 г., докато в България е 16,9 г. Само в Унгария е по-ниска - 16,8 г., в Латвия е 17,4 г., в Румъния е 17,3 г. и навсякъде другаде е 18 и повече г. Увеличението спрямо 1980 г. е с 3,3 г., докато в Белгия например е с над пет.
Все повече хора се пенсионират предсрочно
Благодарение на увеличаващата се възраст, у нас средната възраст на новите пенсионери леко се покачва, но все повече хора търсят начин да се пенсионират предсрочно.
Средната възраст на пенсиониралите се през 2024 г. с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (включително ранно пенсиониращите се в сектор "Сигурност" и тежките категории) е 64,22 години, докато през 2023 г. е била 64,08 години. Увеличението, според анализ на НОИ, се дължи на нарастването на възрастта по КСО. В същото време обаче делът на пенсиониращите се под възрастта за масовата трета категория (чл. 68, ал. 1 на КСО) се увеличава и през 2024 г. е бил 32,6% при 28,6% през 2023 г. Според НОИ, това се дължи на възможността за пенсиониране до 1 г. предсрочно при изпълнени условия за стаж (чл. 68а на КСО) и на тежките категории труд (чл. 69б на КСО, където обаче попадат и хора от сектор "Сигурност"). Първата група заслужава специално внимание от анализаторите - това са хора, готови да получават цял живот пенсия с намален размер само и само да се пенсионират една година по-рано.
Разпределение на пенсионерите по възраст с отпуснати през 2023 г. и 2024 г. пенсии за осигурителен стаж и възраст
От графиката се вижда, че другата група, която става все по-голяма, са хората, които работят до 67 и повече години, защото нямат достатъчно стаж да се пенсионират. Тук влиза и въздействието на няколко промени в обхвата на действителния стаж, необходим за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 на КСО, направени, за да се уредят пенсии на изселниците ни в Турция. Едно сравнение къде сме спрямо другите в ЕС по средната възраст, на която се получава първа пенсия, се вижда от тази карта на Евростат с данни за 2023 г.:
Макар и с малко, реалната възраст, на която се пенсионират новите пенсионери, поне расте. При осигурителния стаж от известно време се наблюдава феноменът изискванията да се затягат, а реалният стаж на новите пенсионери да намалява. Средният осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, на пенсионираните с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст (вкл. сектор "Сигурност" и тежките категории) през 2024 г. е 34,5 години, при 34,6 години за 2023 г., пише в последния информационен бюлетин на НОИ.
Другият феномен са инвалидните пенсии, които се увеличават след отпушването на системата на ТЕЛК и промените в правилата за определяне на процентите. През 2024 г. броят на новоотпуснатите пенсии за инвалидност поради общо заболяване е с 30% по-висок, отколкото през 2023 г. 39 704 лица са получили лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване, още 4959 - социални пенсии за инвалидност и още 10 094 - наследствени инвалидни пенсии. За сравнение, личните пенсии за осигурителен стаж и възраст са 51 243.
Дял на инвалидните пенсии от новоотпуснатите и от всички лични пенсии по години
Промените в работата на ТЕЛК и в действителния стаж, довели до този бум, на практика неутрализираха ефекта на плавното повишаване на възрастта и стажа, поради което в последните години пенсионерите вече не намаляват, а се увеличават, макар и със съвсем малко. С други думи, преди да се тръгне към повишаване на пенсионната възраст за всички, трябва да се направи преглед на този феномен. Няма как да се гледа общата възраст и преди да се направи преглед на това кой се пенсионира в първа и втора категория труд и защо много държавни служители се озоваха в тях.
Кой работи след пенсия
Само 24,64% от пенсионерите с новоотпусната лична пенсия през 2023 г. са на 65 и повече години, показват данни от статистическия годишник "Пенсии" за 2023 г. на НОИ. 40,8% са на възраст 60-64 г., 12,1% са на възраст 55-59 г., 8,7% - на възраст 50-54 г., а 13,8% са от 49 г. надолу. Да се промени тази възрастова структура ще изисква много повече от шармантни лозунги като "70 са новите 50".
През 2024 г. НОИ е преизчислил служебно 350 718 пенсии на работещи пенсионери с допълнителен осигурителен стаж, а 79 589 пенсии са преизчислени по заявка на пенсионера, т.е. 430 307 работещи пенсионери са натрупали допълнително поне един ден осигурителен стаж през годината. При служебно преизчислените пенсии 115 745 са инвалидни. За една трета от служебно преизчислените пенсии (29,39%) обаче ефект върху получавана пенсия няма, защото действителният размер остава под минималната пенсия (в масовия случай) или над максималната (388 пенсии). 24,12% от пенсиите пък получават между 1 и 10 лв. увеличение, защото допълнителният стаж е твърде малък. При 33 156 пенсионери той е даже под един месец. Едва при 12,63% от служебно преизчислените пенсии увеличението на действителния размер на пенсията е над 20 лв.
Какво мотивира оставането на работа
В България оставането на работа след пенсиониране е въпрос на финансова принуда, докато в масовия случай в Европа основният фактор е удоволствието от работата и продуктивността. 36,3% от европейците казват, че продължават да работят, защото им харесва и искат да бъдат продуктивни, а 28,6% сочат финансови нужди. 11,2% работят за социална интеграция, 9,1% поради финансовите изгоди от работата, а 3,5% работят, защото партньорът им продължава да работи. В Дания 61% от работещите пенсионери казват, че ги мотивира удоволствието от работата. В Нидерландия този дял е 59,6%, а в Италия - 51,7%. У нас 53,6% казват, че работят по финансови причини, като само Кипър и Румъния са с по-висок дял - съответно 68,6% и 54,3%, показват данни на "Евростат" за 2023 г.
Няма публични данни колко българи отлагат пенсионирането си, т.е. имат условията, но не се пенсионират и продължават да работят. В КСО от години има стимули за отлагане на пенсионирането - една година стаж след отложено пенсиониране се равнява на три (тежестта й е 4 при 1,35 за обикновената). Явно обаче пенсия и заплата все пак са за предпочитане пред чакане за по-висока пенсия.
На този фон би било най-лесно възрастта за пенсия да се увеличи до над 65 г. или върху целокупното население да се стоварят по-високи осигуровки, вместо да се решават сложни проблеми като здравеопазване, сива икономика, събираемост, пазар на труда, активиране на неактивните. Това обаче няма да попречи на инвалидните пенсии да разширяват периметъра си, нито на ранното пенсиониране, а даже може да мотивира повече хора да заобикалят условията (справка - поразителното изследване на търпимостта към сивата икономика, представено в парламентарната социална комисия). На този етап - достатъчно далеч от тежките решения, политиците отлично съзнават това. Дано след шест месеца не сме се върнали към класиката - коректните да носят на гръб некоректните.
---
Бел. Всички таблици и графики в текста са от официални публикации на НОИ и Евростат.
