Медия без
политическа реклама

Ти, доброволецо! Покажи "Доместос"-а!

Българската администрация води бюрократична война срещу доброволците, които полагат грижи за украинските бежанци

Украински дом - Варна
1 година след началото на войната повечето подкрепа за бежанците идва от доброволците.

След върволица от министри на електронното управление, вицепремиери по административна реформа и буквално десетки законови промени българският административен апарат си остава една Вавилонска кула от хартии, правила и ограничения. Пред вездесъщия чиновник всеки гражданин е първо длъжник и виновник, а после всичко останало. Ако пък има допълнителното "провинение" да бяга от войната в Украйна, то тук ще го посрещнем с една цяла нова бюрократична война.

Преди няколко дни стана известно, че варненската дирекция на Главната инспекция по труда е наложила удивително строги наказания на Ваня Добрева - една от известните доброволци, на чиито усилия се крепят грижите към бежанците у нас. Заради това, че не е подала уведомления за наемане на чужденци от трети страни до ГИТ (излишна, според мнозина, хартия), Добрева е глобена с по 2000 лв. за шест жени от Украйна, или общо 12 000 лв. - астрономическа сума за поддържаната от Добрева база "Железничар", където подслон от държавното безхаберие са намерили около 70 души с тежки заболявания и увреждания. Глобата е откровено злобна, защото е крайно несъразмерна с нарушението. За разлика от обичайния случай на лица от трети държави, украинците имат права на европейски граждани и могат да работят свободно у нас по силата на европейска директива. Т.е. режимът за тях е уведомителен, а не разрешителен, докато за другите чужденци извън ЕС е обратното. Въпреки това местната дирекция на ГИТ е избрала не минималната глоба по закон (твърде висока сама по себе си - 1500 лв.), а по-висок размер. Това е специална степен на циничност -

 

държавата не просто не помага, а активно наказва помагащите и им пречи.

 

Ваня Добрева обжалва шестте глоби, но най-вероятно няма да убеди съда, че е права - по две от делата той вече е отсъдил, че глобите правилно са определени над минимума с оглед "завишената степен на обществена опасност". Няма спор, че бежанците са сред най-уязвимите и беззащитни групи, що се отнася до риск от трафик на хора, експлоатация, съвременно робство и др. В случая обаче липсват такива елементи и по всичко личи, че става дума просто за обичайното за нас съчетание на неясни правила, излишна бюрокрация и вероятно голяма доза лична неприязън.

По въпроса с наемането на украинци законът за трудовата миграция е много лаконичен, което оставя място за различни тълкувания. Според ГИТ за украинците трябва да се подават уведомления при започване на работа, според няколко неправителствени организации - не трябва. Лицата с временна закрила са изключени от някои по-строги режими в закона, но що се отнася до уведомлението в ГИТ специално уточнение липсва. То можеше да бъде допълнено в предишния парламент, когато набързо се изпълни със съдържание статутът на временна закрила, но депутатите пропуснаха да го направят, въпреки че сред тях имаше и доброволци от първа линия. Възможно е целта да е била все пак тези хора да бъдат защитени в максимална степен, но всъщност място за изключение има, защото основната цел на директивата за временната закрила е именно да се сведат до минимум формалностите поради спешността на ситуацията. Освен това можеше да се диференцират и глобите според степента на нарушение, вместо всичко да е приравнено към една тежка хипотеза.

Малко повече за различните тълкувания - за инспекцията по труда "няма спор", че украинците са чужденци от трети страни, поради което за тяхното наемане трябва да се подава уведомление. Само че целта на европейския статут на временна закрила е именно да стопи административните пречки пред тях и да ги приравни на европейски граждани. Затова редица организации смятат, че до този момент не е изрично изяснено, че за лицата със статут на временна закрила трябва да се подава уведомление пред ГИТ.

Спорен е въпросът и доколко това изискване е ясно посочено. Защитата на ГИТ е, че при тях има 8484 уведомления за действително започване на работа на 16 874 украински граждани, т.е. регламентът в масовия случай е известен и се спазва. В социалните мрежи обаче има и оплаквания, че тази информация липсва на обичайните места, освен това има и други глобени работодатели.

Проверка на "Сега" установи, че изискването за уведомление сякаш целенасочено липсва от основните рубрики на сайтовете на ГИТ и АЗ. На сайта на АЗ например има рубрика "Достъп до пазара на труда за граждани на Украйна", където са описани няколко частни случая и изискванията за тях, но не и необходимостта от подаване на уведомление до ГИТ, което е за масовия случай на хората с временна закрила. В процедурата за деклариране на заетост на граждани от трети държави са описани изисквания само за тези, които търсят международна закрила - различен статут от временната. Инспекцията по труда има много полезна брошура за трудовите права на украинците, но в нея също няма нищо за изискванията към техните работодатели. В друга рубрика на инспекцията има пълен опис на седемте вида документи, които самите украинци трябва да приготвят за започване на работа, но пак нито дума за изискванията към техните работодатели. Изискването за уведомление за хора с временна закрила се открива на едно единствено място - в дъното на рубриката "Достъп до пазара на труда за граждани на Украйна", където е включена информация за работодатели.

Шестте жени, заради които върху Ваня се стовари цялата строгост на закона,

 

не са невидими за администрацията.

 

Техните трудови договори са надлежно регистрирани в НАП. Едното гише обаче, както обикновено, не стига. ГИТ иска да знае точно къде работят чужденците и точно кога са започнали, за да може да опази техните трудови права.

Пътищата на българския документооборот са неведоми за простосмъртните, но в тях всичко е като в онази притча за слепците, които поискали да разберат що за животно е слонът - една институция държи хобота, друга - опашката, а трета - ухото. За превода между трите в много случаи отговорен е гражданинът/фирмата. Така например регистрацията на трудовите договори в НАП не включва атрибути, необходими на инспекцията по труда. Най-древното и най-лесно решение на този дефицит е инспекцията по труда също да поиска уведомление с цел да си набави тази допълнителна информация. Тук дори не включваме самата регистрация за временна закрила в МВР, където се подава трети набор от факти за чужденеца.

Аргументът, че стотици други работодатели са се справили с тази бумащина, само подчертава нежеланието за каквато и да е оптимизация и улеснение на хората.

Загрижеността на властите към правата на бежанците можеше да се приеме за чиста монета въпреки посочените по-горе проблеми, ако не бяха налице

 

някои доста необичайни обстоятелства около избрания на прицел случай.

 

Видяната от ГИТ и съда "завишена" степен на обществена опасност се отнася не до някаква потайна ниша от мигрантския поток (който, припомняме, в нелегалната си част често се движи по магистрала "Тракия"), а до едно от неговите най-видими звена. Ваня Добрева е част от малък кръг социално активни доброволци, чиято дейност е общодостъпна в социалните мрежи и извън тях, не на последно място защото държавата отдавна ги остави да се спасяват сами и те разчитат на сърцата на гражданите. Нещо повече - Ваня е активист на годината за 2022 г. - специален приз в традиционните награди "Човек на годината" на Българския хелзинкски комитет. Да се смята, че ще трафикира или експлоатира подслонените украинци, е крайно абсурдно, освен че е и дълбоко обидно.

За местните институции обаче Ваня най-вероятно е по-известна не с работата си с най-уязвимите бежанци, а с проблемите, които е принудена или обича да им създава (въпрос на гледна точка). Проверката на ГИТ, резултат от която е голямата глоба, е извършена по искане на Агенцията по заетостта. Сигналът от АЗ е пратен "някъде след четвъртото запитване по закона за достъп до обществена информация защо програма "Солидарност" не работи", по думи на самата Ваня Добрева. Преди това тя успя да осъди здравната каса, че отказва информация колко средства е платила за медицинска помощ на украински бежанци. С други думи - пред местните власти Ваня Добрева е трън в очите, а не сърцат доброволец.

Иначе ето как държавата полага "грижи" за бежанците, чиито права уж е готова да брани на всяка цена. Разказът е на друга доброволка, пострадала от административен тормоз - Татяна Кристи, която е била в база "Железничар" преди няколко дни.

"Железничар“ е оставена на произвола на съдбата! Там държавата плаща за храна, да. Но нищо повече. Видяхме тоталната безизходица на тези хора! 70 души, от които 11 деца! Там има неподвижни, лежащи хора, на които им трябва личен асистент. Държавата обаче НЕ ДАВА! Защо? Ами защото законът иска те да имат постоянен адрес, а не да са в мизерна временна държавна база! В момента тези хора са на произвола на съдбата. Най-належащите нужди са 1500 лв. месечно за лекарства", разказва Кристи. Нейната бе една от няколко варненски организации, които бяха притиснати миналата година да докладват в Агенцията за социално подпомагане всички украинци, получаващи помощи от тях (АСП няма право да изисква такава информация).

Това впрочем е отношението и към много други доброволци. "Изпитах дежа вю с проверката в ситуационния център през март 2022. Щях да полудея тогава. Търсиха доместоса къде е…", пише Кремена Кунева от "За доброто" (беше и депутат от ДБ) под поста на Аделина Банакиева, от който се разбра за глобите. Това, трябва да припомним, са същите служби, които допускат безпроблемно иначе забраненото по закон тютюнопушене в ресторанти и заведения. "Снаха ми е молдовка с румънско гражданство и назначи 5 украинки в добре развиващата се нейна козметична фирма в Пловдив. Кандидатства за някакви помощи и я скъсаха от проверки, бумащина и гаври от всички възможни служби. Мисля, че е нарочна политика. Отказа се от всякакви субсидии и си работи чудесно с украинските жени", разказва друг участник в тази тъжна дискусия. "Няма край този срам", възкликна една от активните доброволки миналата година, когато АСП тръгна да събира данните на украинците. Няколко месеца по-късно, уви, нищо в тази констатация не се е променило.

Ключови думи:

украински бежанци

Още по темата