Брюксел ликува. Хаос цари в Уестминстър.

След 18 месеца нервни преговори британският премиер Тереза Мей прокара сделката за Брекзит през разединения си екип в сряда и се изправи пред нова битка за оцеляване в гневния парламент, който трябва да подпише бракоразводния протокол в идните седмици.

Съдбата на Тереза Мей сега зависи от способността й да уреди подкрепа за сделката в парламента и сред обществото, които продължават да са дълбоко цинично настроени към споразумението с ЕС. Крилото на поддръжниците на Брекзит в собствената й партия става все по-враждебно и Мей сега разчита на умерените депутати от собствената си Консервативна партия и на Лейбъристката партия, за да прокара сделката през парламента. Но през последните дни никой от тях не изглежда готов да й се притече на помощ.

В Брюксел главният преговарящ на ЕС Мишел Барние обяви "решителен напредък", което дава основание на председателя на Европейския съвет Доналд Туск да свика извънредна среща на върха в края на месеца за формално одобрение на споразумението за Брекзит.

Под объркващата политическа мъгла се крие проект за

международен договор върху 585 страници,

който защитава икономическите интереси на ЕС и отчасти дългосрочните му политически интереси и поставя Великобритания на ръба на начертаните от нея "червени линии". Преговорите изобщо не могат да се сравнят с еднопосочно движение. За постигането на споразумение за Брекзит, което да бъде подкрепено от британските депутати, ЕС се отклони от рамката, която си бе поставил за преговорите, предложи значителни отстъпки и дори пристъпи правните разпоредби до степента, посочена като възможна от евролидерите.

Високопоставени представители на британското правителство се хвалеха в сряда вечер с дипломатически мини победи по ключови аспекти на споразумението - от ограничената роля на Европейския съд до отпадането на предложеното от ЕС решение за ирландската граница, което първоначално предвиждаше Северна Ирландия да бъде едва ли не анексирана в територията на европейския митнически съюз.

Документът, очертаващ скелета на бъдещите отношения между Великобритания и ЕС, който бе огласен в сряда заедно с текста на споразумението за оттегляне на Великобритания от ЕС, също предвижда възможно най-близките търговски отношения, каквито ЕС няма с никого другиго, но без Лондон да приема безусловно свободното движение.

От "Даунинг стрийт" смятат, че ключът към спечелване на обществена подкрепа за споразумението е да се покаже, че Лондон си връща

контрола върху парите и свободното движение

Споразумението го предвижда след края на 21-месечния преходен период.

За Великобритания най-трудното решение - дали да остави Северна Ирландия в регулаторната орбита на ЕС, или Великобритания в своята цялост да стане постоянен член с право на глас в Европейския митнически съюз, бе оставено за преходния период. Този преходен период може да бъде удължаван неограничено отвъд първоначално предвидените 21 месеца.

За ЕС важното е, че 4-те свободи остават непокътнати, безмитната търговия с Великобритания е защитена, Лондонското сити не получава специален статут и темата с членството на Великобритания в митническия съюз остава на дневен ред.

Докато се реши въпросът с ирландската граница, Великобритания прие да остане временно в митническия съюз. Това ще е така до постигането на ново митническо споразумение, основано на предвиденото в споразумението за Брекзит. За Брюксел това

не е просто червена линия, тя е кървавочервена

За Обединеното кралство е по-скоро розова.

До постигането на постоянно митническо споразумение, Северна Ирландия рискува да попадне в отделна регулаторна среда спрямо останалата част на Обединеното кралство, следвайки правилата на Брюксел за ДДС, земеделие, околна среда и държавна помощ, без право на глас при определянето на европейската политика в тази сфера.

Демократичната юнионистка партия, чиито депутати поддържат правителството на Мей в Уестминстър, сравни споразумението с капитулация. В Уестминстър в сряда лидерката на партията Арлийн Фостър заяви: "Имаше и други решения, но за жалост те не бяха подкрепени нито от ирландското правителство, нито от ЕС. Ако Тереза Мей реши да тръгне срещу себе си, тогава ще има последствия, със сигурност ще има последствия".

Самата Мей призна, че компромисите за Северна Ирландия са били най-трудни. "Изборът пред нас бе труден, особено по отношение на Северна Ирландия. Но колективното решение на правителството бе, че трябва да се приеме проектът за споразумение за оттегляне от ЕС и да се очертае политическата декларация - това е решителна стъпка, която ни дава възможност да продължим напред и да финализираме споразумението в предстоящите дни. Тези решения не бяха взети с лека ръка, но съм убедена, че са категорично в полза на националниня интерес".

Без гласовете на Демократическата юнионистка партия  (ДЮП) Мей няма мнозинство в парламента. Но не само ДЮП е ядосана.

Взети заедно, компромисите и противоречията в документа са особено горчив хап за преглъщане от мнозина в британската политика. А дори и да бъде преглътнат, депутати и активисти се притесняват, че това може да отрови политическата система за години напред.

Депутатът консерватор Криспин Блънт, бивш шеф на комисията по външна политика, смята, че споразумението

"ще мине на кукуво лято"

през парламента. Бившият шеф на кабинета на Мей Ник Тимъти също атакува бившата си шефка, като написа в статия в "Дейли Телеграф": "Предложението, внесено от кабинета, е капитулация. Още по-лошо е, че това не е капитулация само пред Брюксел, но и пред страховете на преговарящите от британска страна, които показаха с действията си, че никога не са вярвали в успешен Брекзит. Сред тях, колкото и да ми е неприятно, бе и премиерът".

На въпрос дали Тереза Мей ще е премиер на Великобритания, когато страната излезе от ЕС през март, шотландският премиер Никола Стърджън отговори: "Не бих заложила на това".

На бурното продължило 4 часа правителствено заседание за Брекзит в сряда 9 министри са се обявили срещу споразумението, твърдят двама специални съветници, запознати с дискусиите. С изявлението си след края на правителственото заседание премиерът Мей каза само, че споразумението е било постигнато "колективно", което е кодова дума за израза "не с единодушие".

Мей не се нуждае от единодушие в парламента, но ще й се наложи да се бори и за мнозинство.