Часовете по добродетели за децата, лишени от родителски грижи в старозагорския дом "Мария Терезия", започват горе-долу така: Какво е доброто, само отвлечено философско понятие? Не, то съществува във всеки от нас, но трябва да знаем как да го подкрепим и развием и да го настаним в ежедневието си... Повечето от учениците, преминали обучението, наричат тези часове "различните", защото в тях се говори по теми, които не се повдигат другаде. А въвеждането им в образователната мрежа става за пръв път преди десетина години със съдействието на неправителствения сектор.
Децата, отглеждани от държавната институция в Стара Загора, в момента са 20, израснали са заедно, а кварталът добре ги познава. Имат добри сърца, а повод да се уверят в това са имали не само възрастните самотници, които разчитат на тях за помощ - разбрахме го всички покрай Наска и Стефан, които намериха 380 лв. и ги върнаха на собственичката, и покрай Мария Звездева, която спаси шофьор на тролейбус от задушаване - спонтанно, без да се замисля, пред очите на останалите пътници.
Мария тогава беше на 15 години и знаеше, че иска да стане масажист. Днес вече е в последната си година в училище и изборът не изглежда толкова прост, а и матурите не звучат никак лесни. Може би ще учи за фризьорка или за маникюристка. Умува дали да не кандидатства в университет, но се чувства леко неуверена.
Един от особено важните въпроси за децата, отглеждани в държавните институции, е какво ще се случи с тях след 18-годишната им възраст. След като навършат пълнолетие, те трябва да напуснат дома. Миналата година едно от момичета в старозагорския дом, завършило курс по сладкарство, сега е студентка, ще се издържа като работи по придобитата професия. Много от децата искат да продължат обучението си във висше училище - от една страна, за да се реализират по-добре, а от друга - заради
сигурния покрив на студентското общежитие
Какво се случва с децата, които са обикаляли кофите за боклук с родителите си, преди да влязат в институцията? Колко от тях успяват? Колко се провалят? Какво въобще се случва с младите хора след края на държавната грижа? Тези въпроси си задават през 2005 г. и служителите на току-що създадената фондация "Благотворител". Неправителствената организация тръгва напред с каузата да подпомага промяната на живота на децата от маргиналните слоеве на обществото и сформирането им като нравствени личности, със съхранени ценности.
"Решихме да започнем работа в най-големия дом за изоставени деца - софийския "Пенчо Славейков". Оказа се, че въпросът за съдбата на порасналите институционални деца няма отговор, тъй като такава информация липсва или пък е много оскъдна. Щом станат пълнолетни, децата напускат дома и се пръскат в различни посоки. В дирекцията на дома има един телефонен апарат, но персоналът рядко го вдига. Дори когато младите хора искат да споделят нещо с бившите си възпитатели, няма кой да ги чуе отсреща", разказва Пенка Лазарова от фондация "Благотворител". Стартират с проект "Социална и професионална адаптация" и с идеята чрез обучението по професия да дадат посока на живота на младите хора. Предлагат им още докато са в институцията и имат храна и покрив, да вземат в ръце хляба си като изкарат курс - за готвачи, шофьори, мозайкаджии, бармани, сервитьори...
Тринадесет години по-късно вече имат отговор на въпроса за случващото се с младежите, отгледани в институционалната сграда. С част от тях връзката им не е прекъсвала и за миг -
по телефона, лице в лице
на чаша бира. Отпиват горчивите глътки и с часове си говорят. Тези, които са им повярвали като Васил, Диян и Янко и са поели подадената ръка, решително са пристъпили напред. Завършили са професионалното си обучение, а през това време фондацията ги е подкрепяла и със стипендии. Повечето водят нормален живот и сами се справят, а макар и единици, сред тях има и топспециалисти.
Диян записал колежа по телекомуникации, но решил междувременно, че зъботехниката му е по на сърце. Спрял на финала и се прехвърлил в зъботехника. След като я завършил, се върнал да си довърши и телекомуникациите. Сега работи в една от най-реномираните зъботехнически лаборатории в страната. Преди две години Васко пък заминал за Лондон, за да си търси късмета там. "Изключително е буден, но малко мързелив. С голям зор го накарахме да запише вечерна гимназия, но я напусна, започна работа. Един ден ми се обади: Госпожо, приеха ме. Ама как, шегуваш ли се? Ти дори не си завършил гимназията? Видяхме се. Завършил, кандидатствал, приели го здравен мениджмънт в Медицинския университет. Завърши го с отличен семестриален успех. Но реши да опита в Лондон, казва, че някой ден може да се пробва и по специалността си", разказва Пенка Лазарова. Янко пък вече е регионален мениджър на високо ниво в германска фирма. Още в дома натрупал много знания и умения, минал през различни обучения, а междувременно получавал от фондацията и стипендия... Изкарал и магистратура в Техническия университет и сега се грижи за братята и родителите си. Не е тайна, че сираците, израснали в домовете за деца, са много малка част. Повечето от изоставените имат семейства, тръгнали са от маргиналните слоеве на обществото, а в дома попаднали с идеята за тяхно добро.
Думата "добродетел" днес у нас не се използва често, въпреки че качества като смелост, търпение, честност и толерантност не са изключение в темите, които възрастните поставят на вниманието на подрастващите. Програмата "Добродетели" е канадска, но екипът на фондация "Благотворител“ толкова се вдъхновява от заложените в нея идеи, че започва да я прилага у нас. Обучението преминава под формата на дискусии, най-често намира място в часа на класния или в извънкласните занимания и използва нестандартни методи - с интерактивни игри, през лични преживявания, с различни житейски примери. А в много от случаите ментори в разгорещените спорове пред черната дъска са обучените вече ученици от по-горен клас.
"Решихме, че най-важното за едно дете е първо да стане добър човек, но в тази посока не се работи достатъчно. Моделът на представянето на добродетелите е много семпъл: Какво например е честност? Защо трябва да сме честни, това качество каква полза ще донесе на мен и другите? Напоследък хората все по-често послъгват, при това с лекота. Решихме, че училището е мястото, в което могат да попият тези добродетели, но не като отвлечени философски понятия, а да се научат да ги прилагат в ежедневни ситуации", разказва Пенка Лазарова. До момента в такива часове по добродетели са участвали над 16 хил. деца, а темите им допадат, защото им помагат да решават морални казуси, в които те самите понякога изпадат. Учителите, обучени от фондацията за работата с децата, вече са над 300. Програмата предвижда и седемдневно обучение за младежи. Едно от основните правила в часовете по добродетел е това, че всички отговори не са нито грешни, нито верни. Решението изскача само в споровете, като всички мнения са равнопоставени.
Един от основните въпроси, които интересува децата от дома в Стара Загора, е
как да живеят достойно занапред
Много от децата имат тежко минало. Много от биологичните им родители първо са им преподавали уроци по сръчност в кражбите, в ровенето из контейнерите. Дискусиите по всички теми са толкова бурни, че често ги чуват и съседите. Едно момче намерило десет лева в класната стая и ги предало на класната. Другите обаче скочили: Защо ги даде! Можехме да изядем в междучасието по една пица с тях. Който ги е загубил, явно е паралия. Ама той ще страда, мен така не са ме учили, отговорило момчето. Дискусията на тема "Чуждото не е мое" съвсем назряла, след като момиче от дома загубило очилата си. За щастие, попаднали в ръцете на добри хора и се върнали при нея. "Преди да ми върнат очилата, аз също направих едно добро - помогнах на двама възрастни да пренесат детска количка по стълбите на един магазин. Явно доброто, което направиш, се връща", замислило се момичето.
За да помогне на учителите, екипът на фондацията в момента работи върху два наръчника - за предучилищна възраст и за децата до четвърти клас. Обучението е под наслов: "Уроци за сърцето". Подготвят и сайта www.dobrodeteli.bg. отново с идеята да облекчат учителите, които искат да провеждат уроци по тези теми.
А какво все пак е доброто? Факторите, които влияят върху сформирането на човешките ценности, са много, подчертава Пенка Лазарова. Въпреки това в резултат от нравственото и духовното обучение, при част от децата промените са видими - те стават по-толерантни, по-спокойни, с позитивни нагласи, говорят по темите искрено и открито. Търпението всъщност е най-търсената тема от самите деца. А за собствената си скала на търпимост в рамките на деня изготвят карта. Обсъждат я и търсят отговор на въпроса как да вплетат това качество в ежедневието си? Колко е важно да го проявяваме и къде е разумната граница? Себеотстояването също е сред най-желаните теми. Как го правим, можем ли да поемем отговорност за поведението си, за изборите си, за чувствата си? Можем ли да казваме "не" и да отстояваме интересите си? "Когато не знаем как да го правим, търсим уважение с крясъци, с юмруци и викове, ставаме агресивни, по-склонни към насилие", подчертава Лазарова. Най-сложната за представяне тема пък е прошката. Децата да се замислят колко е важно да простиш първо на себе си. А
в света на безразборните лъжи,
темата за честността вълнува всички, особено подрастващите. Покрай т.н. благородни лъжи текат най-бурните спорове. В часовете по целеустременост пък всяко дете си поставя цел - като стрелка с начертани стъпчици. Какво да направя, ако искам да стана добър спортист, вместо да седя и да мечтая. Една от изключително трудните добродетели както за малки, така и за големи, пък е постоянството. Защото ключът към всеки голям успех е в големи усилия и упоритост.
Тъй като часовете създават една друга среда - на приемане, на толерантност, на мъдрост и замисляне
самите учители също се променят
Учениците пък, които след това влизат в час, за да обучават други ученици, стават по-отговорни. "При мен идват ученици с намалено поведение и такива, които са отпаднали от образователната система. А клубът по добродетели е точно за тях, как да не ги приема", вдига рамене учителка от Горна Малина, след като пред очите й едно от отпадналите от образователната система момчета не само се върнало в клас, но и повишило успеха си и влязло в ученическия съвет... Така вместо с 10 души, клубът им по добродетели се разраснал почти два пъти.
