facebook
twitter

Наблюдател

Още мостове ще падат

Двата инцидента в Европа от последните дни само показват проблемите на инфраструктурата - и на материалната, и на обществената
1038

Инфраструктурата е всичко, което не забелязваме, докато не се повреди. Това отколешно определение се отнася до всеки вид инфраструктура - малка, голяма, видима, невидима, мостове и гаражни врати, електросистеми и рутери за wi-fi. Инфраструктурата е всичко, което приемаме за даденост. И осъзнаваме това едва когато нещо в нея се повреди.

 

Напоследък доста неща се повреждат

 

В два инцидента в два поредни дни стотици хора пострадаха или загубиха живота си - рухна виадукт в Генуа, а във Виго, Испания, пропадна дървен понтон по време на музикален фестивал. Последствията са ужасяващи. В Генуа автомобили паднаха от десетки метри върху къщи и жп линия, а във Виго хора пропадаха в морето един върху друг.

Все още се изясняват причините за двата инцидента - властите говорят за структурни проблеми в испанския случай и за проблеми с конструкцията на италианския мост. Тези фактори предизвикват тревоги за влошаване състоянието на инфраструктурата като цяло заради лоша поддръжка, свързана обикновено с липса на пари. Това е добре познато обяснение навсякъде по света. В началото на ХХ век бяха създадени много структури, способни да издържат на големи натоварвания. Но с развитието на инженерната наука се увеличи и търсенето на нови конструкции, които да са едновременно сигурни и

 

да се изграждат бързо и икономично

 

Скоро ще започнем да берем плодовете и на тези компромиси. През 2007 г. магистрален мост рухна в Минеаполис и тогава стотици хора бяха засегнати - загинали и пострадали. Но дори и след десетилетие застаряващата инфраструктура в САЩ си е все такава и предизвиква повече политическо говорене, вместо програми за обновяване.

Възрастта и износването не са единствената причина за разрухата в инфраструктурата. Част от шосе 85 в Атланта рухна през 2017 г. след пожар, предизвикан под него от бездомник. По-рано тази година пешеходен мост в Международния университет на Флорида в Маями падна и погуби 6-има души. Мостът бе съвсем нов, така че падането му се оказа провал на инженерите, а не на поддръжката.

 

Не само мостове и пътища пропадат

 

Марк Зукърбърг провъзгласи "Фейсбук" за вид социална инфраструктура, но и тя сега сякаш е в разпад. На конференцията за компютърна сигурност Дефкон тези дни хакери показаха как проникват в машините за гласуване, използвани в 18 US щата. Има доказателства, че Русия е хакнала американската електросистема, ядрената и търговската инфраструктура. Миналата година личните данни и номерата на социалните осигуровки на 143 млн. американци бяха задигнати от сървърите на кредитната агенция Equifax.

Когато подобни инциденти са толкова чести и в толкова много различни сфери, се променя смисълът на инфраструктурата. Тя вече не е невидима и нещо, което приемаме за даденост. Превръща се в нещо, което може да работи, но може и да не работи. Не задължително вещаещо бедствие, защото повечето мостове не падат все пак, но нещо рисково. Нещо, на което не може да се има пълно доверие.

Същото усещане за несигурност и уязвимост, които днес свързваме с образованието, здравеопазването, заетостта и всички други сфери на съвременния живот, вече се отнася и до базовите структури, в които функционира този живот. Немалко хора биха казали, че

 

несигурността е средство за обществен контрол

 

Смешно е да се подиграваме с неизпълненото обещание на президента Доналд Тръмп за "седмица на инфраструктурата" (предизвикало шеги обещание на Тръмп да обяви план за възстановяване на инфраструктурата в "седмица на инфраструктурата" в началото на годината - бел.ред.), когато за ремонта на мостовете в САЩ се смята, че ще са нужни 123 млрд. долара. Но забавянето на решенията за инфраструктурните проблеми предизвиква объркване и страх, които на свой ред пораждат горчивина и обвинения. В случая с пешеходния мост в Маями мнозина насочиха обвиненията си към това, че изцяло женски инженерен екип е бил нает от компанията, на която е възложено строителството, а тя е притежавана от американци от кубински произход. Във Флинт, Мичиган, общински служител обвини афроамериканците, "които не си плащат сметките", за водната криза в града.

Иронията на инфраструктурната несигурност е, че превръща в психически феномен големи и сложни обекти от материалния свят. Мостът е мост и неговата пригодност може да се проектира и оцени. Но идеята за мост е просто един призрак. Тя може да запълни всяка празнина в съзнанието и да подклажда каквато и теория да роди ума ни. Това може да се окаже най-тежкият проблем на инфраструктурата - не толкова рухването на някой мост, а сгромолясването на общата основа на действие на обществото.

5

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Бунтът на отчаяните

Петьо Цеков

17.11.2018

3857 13
Протести, демокрация, омраза
Новата българска драматургия е безкраен монолог

Анелия Янева

17.11.2018

477 4

Коментари

dimdum

тезата не е от най-ясните.

и все пак има ключова фраза:

липса на пари

ний тука на тва му викаме другояче:

крадене на пари

забършеш, заметеш, замажеш - и си готов.

важното е кинтите да идват.

 

за сведение на партнерчетата - това се нарича либерално-демократичен капитализъм. важното е да има кока кола и междузвездни войни. чат-пат грижа за некое убито врабче.

Скитник-1

В Генуа професорите са се събрали за да съгласуват общата формулировка за пред широката публика :)

 

Дежурния

ний тука на тва му викаме другояче:

крадене на пари

И в Генуа са казвали така през 2013 година, когато е ставало въпрос за ремонт на моста. Партията на сегашния им вътрешен министър го е казала, че не им трябват такива работи, че това са измислици за пилеене на пари... Сега същите хора казват съвсем различни неща, след като мостът все пак падна и няколко десетки човека загинаха.

Подозирам, че и у нас ще е така.

Nor1
снимка на Nor1

"Има доказателства, че Русия е хакнала американската електросистема, ядрената и търговската инфраструктура"

 

Покрай фактите за упадъка на западната инфраструктура аФторчето се опитва да пробутва традиционните хайли лайкли шарлатании.

annetaz

Някои  твърдят, че диктаторските  режими са зло. В някои отношения е така. Но в други е точно обратното. Защото  един  монарх, един  диктатор гледа  на държавата и  на хората като  на своя  собственост. Съответно се чувства   длъжен да се грижи за тях. Докато   демокрацията е  системата на безотговорността. Днес си на власт, утре не и какво ти  дреме, че мостът ще падне??? Ако се окаже боклук, други  ще му  берят дерта. Така мислят сегашните. А утрешните  ще ви кажат: Ама ние  не сме, предните бяха. И? Като я оплескат, подават оставки. След време пак се уреждат някъде. Често при онези, с които са въртели далаверите, докато са  били на власт. А какво правим с виновните, които бъдат  хванати? Бесим ги на площада? Куршум в тила? Нищо не правим,  милостиви сме. Един диктатор ще  ги оправи по бързата процедура без  да им търси оправдания. Щом мостът падне и има  загинали. Но   "демократичната" съдебна система ще ни разиграва 5-10 години, докато се  забрави. Няма да конфискува имущество. Ще им осигури адвокати и куп  вратички. И по-зле  ще става. Защото управляват  политици, не експерти. А експертите на власт лъжат, влачат, въртят  далавери. Лъжа е, че населението се страхува от  диктатора, че то е  репресираното. Страхът е у пионките на власт, които могат да бъдат изхвърлени, затворени, убити. При демокрацията свалените от власт  плачат в медиите, правят партии. Никой не знае истината. На фирмата концесионер в Италия  ще й  вземат лиценза. Е, и? И на Олимпик го взеха. Жертвите пият една студена вода. И за това  ще продължават да ни давят. С всеки дъжд. Случайни  фирми ще правят мостове и ще ги поддържат, ще внасят ваксини, ще правят компютърни системи.

Влез или се регистрирай за да коментираш