facebook
twitter

Наблюдател

Новите либерали са победилите комунисти

Всички Wishful thinking идеологии си приличат не само по това, че свършват зле
12538
Ако не мислиш като тях, значи си закостенял, архаичен тип, който не е дорасъл за новия ред.

Ние преживяхме 45 г. в държавен комунизъм, очевидно е, че долу-горе толкова ще им трябва на западняците да надживеят неолиберализма. Защо ги сравнявам? Защото общото между комунизма и неолиберализма не е само в това, че и двете движения мачкат всичко по пътя си и са обречени да свършат зле. Общото е толкова много, че няма как да не го видиш - освен ако не искаш.

На първо място,

 

това са изкривени идеологии

 

- държавният комунизъм е изкривен Маркс, глобалният неолиберализъм - това са изкривени Хайек и Мизес.

Неолиберализмът всъщност е победилият социализъм, който не доживяхме. Неолибералите са там, където ние не стигнахме, а западняците не бяха помирисвали - в онова прекрасно безкласово общество, в което всички трябваше да се обичаме като братя и сестри, да се трудим колкото можем и да получаваме толкова, колкото ни трябват. 

Става дума за антиструктурни идеи - и комунистите, и новите либерали смятат, че държавата трябва да бъде разградена, но вместо да направят това, те я доразвиват и надграждат. За разлика от онова „laissez-faire“ и каталаксията на Хайек, който смята, че свободните хора ще се оправят сами, без регулациите на държавата, на Изток построиха държавен комунизъм, а на Запад започнаха да градят наднационални образувания, мегаструктури а.к.а. държави, които да регулират отношенията ни, след като сме им прехвърлили основните части от суверенитета си. Забележете как през 70-те добрият стар кейсиански либерализъм - с отчетливата държавна намеса в свободния пазар, отива на кино, свършват "тридесетте славни години" на Фурастие и по времето на Джими Картър и Джим Калахан идват неолиберализмът и Милтън Фридман, който уж, намалявайки държавната намеса в икономиката, носи на крилете си всякакви наднационални образувания като ЕС, APEC, NAFTA, TTIP... Въпреки че са основани веднага след последната световна война, намесите на МВФ и Световната банка в икономиките на един куп страни станаха регулярни след 70-те, през последните 30 г. на XX век. Така от свободна конкуренция бавно, но сигурно преминахме към типично етатистки хватки и наднационални регулации. Нищо подобно няма при Мизес, при учениците му, при всички теоретични критици на социализма. 

Тук е и първата допирателна - комунистите и неолибералите са интернационалисти, глобалисти. Като тук новите либерали са по-радикални - за разлика от комунистите те смятат, че идеите им могат да видят бял свят и в отделно взета държава. Хилари например смяташе, че с убийството на Кадафи ще превърне Либия в либерална страна. Комунизмът го караше по-кротко - той смяташе, че трябва да бъдат създадени поне някакви необходими условия, преди да има качествени промени.

Разбира се, и комунизмът, и неолиберализмът изискват публичните пространства да бъдат изчистени от всички символи на предишно "потисничество". И комунистите, и неолибералите

 

водят ожесточена борба с всяка форма на различна идеология

 

Консерватори? Социалдемократи? Националисти? Няма значение откъде идвате, вие сте вредни! Тук, разбира се, има леко степенуване на вредността. При неолибералите най-вредни са тези, които са най-далеч от идеите им за глобализация. При комунистите подходът за враг бе леко модифициран - враг е този, който класово е различен.

Обща е идеята, че важни са не индивидуалните, а груповите права. За да бдят за чистотата на битието, и комунистите, и неолибералите създаваха институции, които да водят непримирима борба за изкореняване на “престъпното” мислене. При комунистите всичко се свеждаше до основната клетка - първичната партийна организация. Неолибералите, които не разчитат на партиите, създадоха децентрализирани мрежи от граждански организации. 

И комунистите, и неолибералите хвърлят в смут с цялостното си разбиране за определимост, за смислови граници, които произвеждат културната ориентация. В крайна сметка човешкото мислене гради опорите си върху смислови полюси, върху алтернативни структури, т.е. в естествено заложени взаимни противоречия, като например север - юг, горе - долу, добро - зло, мъжко - женско начало и т.н. Комунизмът все пак се придържаше към разбирането на света като полюси и градеше идентичност с познатото хиперболизиране на "другите" - задължителен елемент за себедоказване.

Неолиберализмът надгради комунизма, като атакува и преформатира този вид референтна информативност. Това става по прост, но безотказен механизъм - на първо време се пренебрегва единият полюс, което впоследствие лишава от смисъл и втория полюс, тъй като се убива всякаква възможност за антитезата. Това омъгляване изтрива границите на понятията, а оттам довежда до бърза смърт на смисъла. Всъщност тук не става дума за убийство на антитези - става дума за набутване на всички тези в един удобен синкретичен тюрлюгювеч - тук Хензел и Гретел живеят мирно и щастливо с вещицата човекоядка.  И това е норма.

И комунизмът, и неолиберализмът

 

се смятат за самодостатъчни, проторелигиозни движения

 

Ленин е Господ и само организираният социалист ще влезе в развитото социалистическо общество. Неолибералите са единствените, които могат да носят в себе си идеята за свободата и човешките права - другите са закостенели, архаични типове, които не са дорасли за новия ред. Оттук е само една крачка до обявяването на патриотизма за вид национализъм, за сравняването на консервативните ценности с “примитивни инстинкти”, до обявяването на свободното изразяване за “език на омразата” и до твърдението, че сме твърде недорасли за пряката демокрация. Разбира се - всякаква друга религия е неуместна, всякакъв месия, пророк или син Божи е неприемлив - нито за комунистите, нито за неолибералите. 

Така се стига до борба с омразата чрез насаждане на омраза, така се стига до политкоректност тип "новговор" на Оруел, така се стига до общество от конформисти, които с левичарски патос ловят вещиците на инакомислието. Така се стига до размяна на норма и патология, до зло, маскирано като добро.

 

Защо неолиберализмът не вирее в бившия Източен блок?

 

Защото свободните хора тук разпознават комунизма много по-ясно.

Защо започнаха бунтове на Запад? Защото всяка идеология стига до момент, в който или бедните не могат повече да търпят, или средната класа свършва парите, или няма достатъчно пари прим за привилегированите. Причините за кризата на неолиберализма сигурно трябва да се търсят в затворените фабрики на Детройт, обедняването на жълтите жилетки във Франция, изместването на Лондонското сити като място за вземането на решения.

Най-лошото и в комунизма, и в неолиберализма е в това, че те са Wishful thinking идеологии - те игнорират действителността на човешките отношения и искат да представят желаното за действително. А оттам - и за норма. 

92

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Борисов е на крачка от хеттрик – пак да не довърши мандата си
Да се прави бизнес в Камерун понякога е по-лесно

25.03.2019

Румяна Гочева

821 1
Хосписът не е място за умиране, а за живеене

Коментари

Страници

Памфуций
снимка на Памфуций

Неолиберализмът всъщност е победилият социализъм, който не доживяхме. Неолибералите са там, където ние не стигнахме, а западняците не бяха помирисвали - в онова прекрасно безкласово общество, в което всички трябваше да се обичаме като братя и сестри, да се трудим колкото можем и да получаваме толкова, колкото ни трябват. 

Неолиберализмът е всъщност икономическа доктрина , която възроди съвременната на Маркс (т.е. средата на 19 в.) икономическа доктрина на laissez-faire капитализма , но прилагайки я в условията на "свободен пазар". Доколкото неолиберализмът разчита на приватизация, дерегулация, свободна търговия (в противовес на протекционизма), ниско данъчно бреме и ненамеса на държавата в икономиката, то безкласовото общество, а още по-малко принципът на комунизма "От всекиго според способностите, на всеки според потребностите" , са абсурдни в тоя контекст.  

С което се прехвърлям към "Панорама", където да чуя критиката на д-р Михайлов срещу либерализма, която - подозирам, ще е класи над това писание на Цеков.

Baskerville
снимка на Baskerville

С което се прехвърлям към "Панорама", където да чуя критиката на д-р Михайлов срещу либерализма, която - подозирам, ще е класи над това писание на Цеков.

Така си беше!Приятно е да се слуша д-р Михайлов, дори и когато не споделяш всички негови възгледи. 

Памфуций
снимка на Памфуций

В тоя план, докторът Михайлов напомни за т.нар. "Парижки манифест", около който се въртят повечето нашенски критици на "(нео)либералния ред. 

 

https://thetrueeurope.eu/a-europe-we-can-believe-in/

български превод:

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/parizh...

 

 

Forza NATO

Голямо понятийно и идейно де- и дребноконструиране ще пада туканка... 

 

 

Петьо Цеков 👍

 

Памфуций
снимка на Памфуций

Правилно! Ма ти гледай характера, баби .....

Magi

В държавен комунизъм определено не сме живяли. Явно философията не е силната страна на г-н Цеков.

Доктор УдХаус

Сравняването на комунизъм с (нео)либерализъм е толкова абсурдно, че ясно показва, че авторът няма никаква идея какво представлява нито едното, нито другото. Вероятно е прочел в някоя чужда консервативна медия някоя статия в стил либерализъм = социализъм и е решил да я адаптира с цел да прибере седмичния си хонорар, но за да не го хванат в плагиатство, е заменил някои основни понятия (социализъм, либерализъм) с по-познати му и популярни сред българската аудитория (комунизъм, неолиберализъм), без да се усеща, че така е променил смисъла и текстът му е станал абсурден. Неолиберализмът, г-н Цеков, се бори за ненамеса на държавата в стопанската дейност и против държавната собственост. Той се застъпва за свободна търговия и пазари, намаляване на регулацията и свеждане на ролята на държавата до минимум. Основната дума е свобода - свобода за личността, за бизнеса. Все неща, които са точно обратните на комунизма и на това, за което пишете. И разберете веднъж за винаги - (нео)либералите никога не са имали нищо против консерваторите, защото те уважават правото на всеки човек свободно да избира политическата си ориентация. Консерваторите сте тези, които отричате правото на хората да имат либерални възгледи, защото така ви рушали някакви въображаеми "традиции", "морални ценности", "национални държави" и какви ли още не абстрактни понятия. 

Думи думи

Е, чак пък да рушат .....

Просто едната ръка мие другата.

Или,  до сега гребахме с едната  ръка, от сега на там ще  наблегнем на  другата.

циникЪтхедонист

Понеже съм повърхностен и гледам опростенчески на нещата да споделя, че според мен нещата опират до елементарно самоопределяне:

Ляв ли съм или съм десен? 

Доктор УдХаус

В икономически план - да. Но в социален план изборът е основно между консерватор или либерал. В първия случай за теб е по-важно общото благо, традициите, вярата, националната държава и т.н., а във втория - личната свобода, правото да не се съобразяваш с никакви традиции и да вярваш в каквото поискаш (или изобщо да не вярваш в нищо), както и това да не се идентифицираш с народа, към който принадлежиш, а да се наричаш гражданин на света. Има, разбира се, и други идеологии, но в западния свят в момента изборът е между тези две и, ако до преди 5 години всички бяхме по-скоро някъде по-средата и живеехме в мир един с друг, разни крайно-десни политици решиха, че трябва да действат на принципа "разделяй и владей", принудиха ни да изберем в кой отбор сме и ни насъскаха един срещу друг дотолкова, че вече да не можем да се търпим... 

циникЪтхедонист

По друг начин да се изразя

Или си за Цезар 

или си за републиката. 

 

Това, кое е по-добро за Рим е отделна тема. 

Предводител на ...

Цеков определено не си е написал добре домашното. Като за начало не е разбрал нищо от това що е "неолиберализъм", поради което гледа света с широко отворени и най-паче учудени очи. Прочее да наречеш неолибералзма "политическа идеология" е точно толкова неумно, колкото да твърдиш, че има "джендър идеология".

От друга страна - като за целите, нуждите и нивото на редовия тукашен посетител - става. Ерго, Петьо Цеков 👍

Forza NATO

👍👍👍

 

Точно така, колко набито око имаш! 

Това горното писание май верно не е научна публикация в, примерно, годишника на Философския факултет, а статия в неспециализирано всекидневно издание за целите, нуждите и нивото на презряния редови и редовен читател.

 

За всичко останало има Мастеркард и "Либерален преглед". 

Предводител на ...

Като за начало "Либерален преглед" не е "Неолиберален преглед".

Forza NATO

Още едно вярно наблюдение! 👍

Памфуций
снимка на Памфуций

Това горното писание май верно не е научна публикация в, примерно, годишника на Философския факултет, а статия в неспециализирано всекидневно издание за целите, нуждите и нивото на презряния редови и редовен читател.

Само дето Цеков си е скъсал дипломата от Философския факлутет в стремежа си към профанизация. 

Памфуций
снимка на Памфуций

И комунистите, и неолибералите водят ожесточена борба с всяка форма на различна идеология

Консерватори? Социалдемократи? Националисти?

А изредените не водят ли ожесточена борба "с всяка форма на различна идеология"? Чувал ли е Цеков как се появява терминът "нихилисти" и спрямо кого е първом приложен в български условия? Нима национализмът не се смята за "самодостатъчно, проторелигиозно движение"? За консерватизма дори не питам, зер достатъчно е човек да прочете брътвежите на Сула.

emo1971

Напълно прав сте за националисти и консерватори, но тези от социалдемократите, които и до днес съумяват да се опазят от неолибералната чума... бих казал са доста либерални хора. Жалко, че са малко.

Иначе точно за комунисти и неолиберали... като най-кресливи на тема свобода, най-малко им подхожда да са ожесточени срещу различни от тяхната идеологии, докато за консервтори и националисти... това не е кой знае какъв, хммм... "грях"... Към настоящия момент обаче, несъмнено най-ожесточени срещу всяка форма на различна идеология са точно... неолибералите /изключвам от сравнението разните маргинално- сектантски, неонацистки групички... но то пък при тях, за каква ли идеология изобщо и дума може да става, доколкото преобладаващо представляват... странно дивиантни фетишисти, а не осъзнати симпатизанти на някаква идея/ 

emo1971

Уважаеми Доктор УдХаус, Вие струва ми се допускате мъничка грешка, в първия си постинг под статията. Там всъщност сравнявате неолиберализма не с комунизма, а с т.нар. "развит социализъм". В действителност комунизъм никой не построи. Самозваните комунистически партии, по различни начини взеха власта в доста държави по Света... под предлог, че ще строят комунизъм... и толкоз... спряха дотам. Власта, както е добре известно... има навика да корумпира, сдобилите се с нея. Това сполетя и комунистическите партии- власта им се услади и те решиха да я запазят само за себе си... реално изграждайки не комунизъм, а някакъв си консервативен бюрократичен тоталитаризъм, лежащ върху тромав държавен капитализъм... Иначе комунизмът, е нещо съвършено различно... също плътно въртящо се около понятието свобода... И ако комунизмът беше възможен, то с чиста съвест бих заявил- той би генерирал, в пъти по-голямо количество свобода като цяло... отколкото това е възможно за неолибералните утопии...

Петьо Цеков 👍 

  

Доктор УдХаус

Уважаеми emo1971, забележката Ви е удачна - комунизъм наистина никога не е имало, а сравнението ми е с тоталитаризма, който беше "брандиран" като комунизъм. Честно казано, нямам никаква представа как би изглеждал един истински комунизъм и не мисля, че той реално има почва в съвременния свят. Като изключим кибуците в Израел, този модел никъде не е бил построен във вида, в който е в „Манифест на Комунистическата партия“ на Маркс и Енгелс и за това сигурно си има причина - просто хората винаги опорочават всяка идея. Същото впрочем важи и за либералните идеи - политиката на повечето партии, представящи се за либерални, определено не следва едно към едно идеите на Карл Попър, например...

emo1971

Аз също съм се опитвал да си представя комунизма... и ако трябва да съм честен... никога не ми се получавала задоволителна картинка, дори и при условието, че роботи с изкуствен интелект са поели цялата работа, а хората получават ГБД... позволяващ им пълна свобода на прищевките... ненавреждащи разбира се на другите хора. Всъщност, ако трябва да съм дефинитивно точен... туй последното няма как да е реален комунизъм, доколкото труда е може би най-важния му стълб... и когато хората са отделени от него, дори не изкуствено или принудително, а просто поради липса на нужда... бихме имали по-скоро истински "развит социализъм", а не комунизъм...

Исторически, освен кибуците... има и други примери на опити за изграждане на комунистическо общество. На мен специално най-ми допадат... т.нар. републики на гуараните /бегла представа за тези републики дава, великолепния филм с участието на Робърт Де Ниро и Джерами Айрънс- Мисията/ . Не мога да не призная обаче, че те са плод на специфичните условия на епохата през която са били създадени. Властта в тези републики е била в ръцете на йезуитски монаси, действително строго... направо до фанатизъм... придържащи се към обета си за бедност и християнската добродетелност /впоследствие Испания ги избива до крак по отвратителен начин, а ордена на йезуитите е отлъчен от Католическата църква за векове/, а индианците пък... все още намиращи се на родово-общиния стадий от развитието си, са били практически абсолютно незапознати, с каквато и да е форма на социално разслоение...

В съвремеността обаче, при цялата днешна сложнотия на обществото... невъзможна работа. Дори да приемем, че държави, религии и семейства са били окончателно отстранени /не трябва да има никакви причини и поводи за противопоставяне между работниците.../, а хората са успешно обединени в трудово-производителни кооперации, притежаващи всички необходими им средстава за производство и сами, на собствените си съвещателни събрания решаващи, как ще се употреби печалбата от допълнителната принадена стойност... пак уравнението не излиза, понеже неминуемо би се появило съперничество между самите кооперации. Предполага се, че тия коопрации ще излъчват свои представители за надкооперативната централна власт, която да се грижи за планирането и разпределението на ресурсите... по начин изключващ неравнопоставеността и съперничеството помежду им /и за други важни неща... извън сферата на трудово-правните взаимоотношения, като примерно грижата за неработоспособните по здравословни причини, или пък знам ли... криминалната престъпност може би.../ , но на мен точно това ми се струва неизпълнимо и невъзможно. Друг важен проблем е, че представителите в централната власт, съвсем естествено ще се окажат на по-високи властови позиции от излъчилите ги редови кооператори. Ще намерят ли обаче в днешно време тия хора, подобно на фанатичните йезуитски монаси от първата половина на 18-ти век, достатъчно сила в себе си, да не злоупотребят с положението си? Лично аз не бих го повярвал, дори да го видя с очите си...   

 

Думи думи

Сравняването на комунизъм и либерализъм и търсенето на какъвто и да е паралел между двете е  толкова неуместно, както да кажем да сравняваш панталон с крачол, или континент с планина.

Но това е подробност.

Важното е, че е спазено първо правило -- антикомунистическа пропаганда, а това винаги публикува.

А, и да попитам!

Кой от всичките комунизми има предвид автора ...

ablepsia

Ние преживяхме 45 г. в държавен комунизъм

 

Никога не све живели в "комунизъм", каквото и да значи това последното. Докарахме се до "развит социализъм".

Подмяна на понятията - като прочетеш още уводните думи, дори не цялото първо изречение, няма нужда да четеш нататък екзерсиси по несъстоятелна теза, изградена върху някаква авторова фикиция.

 

Пък за подзаглавието на полубългарски....

Думи думи

Ами да го поправим .

Определението е - държавен капитализъм.

 

JR

Към и около Луната. Семпла “картинка“ с фалшиви етикети. Ерзац фураж за масова употреба.

annetaz

Новите либерали са победили комунисти? Може и така да се каже, НО като се вземе предвид, че някои комунисти са станали капиталисти. Та неолиберализмът е на практика  комунизъм, но само за елитите/богатите. За тях няма  граници, за тях няма и данъци, банките им дават колосални кредити да си купуват, каквото им се  доще. Но не  диаманти и имения, а онова, което преди са притижавали държавите и хората в тях. Те превърнаха  правителствата в марионетки, които  ги обслужват. А мечтаят да управляват света и директно, защото вярват, че ще им излезе по-евтино. Разбира се всичко това е облечено в приказките за свобода и на индивидите. Каква свобода? Да нямаш работно място, постоянен  доход, право на пенсия? Да нямаш държава, на която й дреме  за тебе? За да  може бизнеса да те използва, докато му трябваш и да  те принуди да се местиш според интереса му? Виждаш сиренцето в капана, влезаш и той щраква. А после?

Амира

👍

emo1971

Неолиберализмът абсолютизира егоизма, докато комунизма... колективизма. Това са двата крайни полюса... хем диаметрално противоположни, хем идентични. Авторът просто акцентира върху идентичността им... 

ЗИП
снимка на ЗИП

Получило се е нещо като "Фашизмът" на Жельо Желев в доста съкратен вариант....

 

:)

 

Иначе има още прилики.

 

И комунизъм и либерализмът ненавиждат християнската религия. С животинско удоволствие рушат. Вярно либералите все още не събарят храмове, но какво да кажем за чудовщината идея  "Коледа" да се нарича "зимен празник". 

 

И либерализмът и комунизъм много ама много обичат мигрантите. Еле пък и ако са мюсюлмани. Апропо с това те се родеят и с "фашизмо-нацизма".

 

И комунизмът и либерализмът мразят семейството и страшно си падат по всякъви сексуални деформации....

 

:)

Phoenix59

За Статията 👍

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш

×