Quantcast
Новите либерали са победилите комунисти | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Новите либерали са победилите комунисти

Всички Wishful thinking идеологии си приличат не само по това, че свършват зле
12 865
Ако не мислиш като тях, значи си закостенял, архаичен тип, който не е дорасъл за новия ред.

Ние преживяхме 45 г. в държавен комунизъм, очевидно е, че долу-горе толкова ще им трябва на западняците да надживеят неолиберализма. Защо ги сравнявам? Защото общото между комунизма и неолиберализма не е само в това, че и двете движения мачкат всичко по пътя си и са обречени да свършат зле. Общото е толкова много, че няма как да не го видиш - освен ако не искаш.

На първо място,

 

това са изкривени идеологии

 

- държавният комунизъм е изкривен Маркс, глобалният неолиберализъм - това са изкривени Хайек и Мизес.

Неолиберализмът всъщност е победилият социализъм, който не доживяхме. Неолибералите са там, където ние не стигнахме, а западняците не бяха помирисвали - в онова прекрасно безкласово общество, в което всички трябваше да се обичаме като братя и сестри, да се трудим колкото можем и да получаваме толкова, колкото ни трябват. 

Става дума за антиструктурни идеи - и комунистите, и новите либерали смятат, че държавата трябва да бъде разградена, но вместо да направят това, те я доразвиват и надграждат. За разлика от онова „laissez-faire“ и каталаксията на Хайек, който смята, че свободните хора ще се оправят сами, без регулациите на държавата, на Изток построиха държавен комунизъм, а на Запад започнаха да градят наднационални образувания, мегаструктури а.к.а. държави, които да регулират отношенията ни, след като сме им прехвърлили основните части от суверенитета си. Забележете как през 70-те добрият стар кейсиански либерализъм - с отчетливата държавна намеса в свободния пазар, отива на кино, свършват "тридесетте славни години" на Фурастие и по времето на Джими Картър и Джим Калахан идват неолиберализмът и Милтън Фридман, който уж, намалявайки държавната намеса в икономиката, носи на крилете си всякакви наднационални образувания като ЕС, APEC, NAFTA, TTIP... Въпреки че са основани веднага след последната световна война, намесите на МВФ и Световната банка в икономиките на един куп страни станаха регулярни след 70-те, през последните 30 г. на XX век. Така от свободна конкуренция бавно, но сигурно преминахме към типично етатистки хватки и наднационални регулации. Нищо подобно няма при Мизес, при учениците му, при всички теоретични критици на социализма. 

Тук е и първата допирателна - комунистите и неолибералите са интернационалисти, глобалисти. Като тук новите либерали са по-радикални - за разлика от комунистите те смятат, че идеите им могат да видят бял свят и в отделно взета държава. Хилари например смяташе, че с убийството на Кадафи ще превърне Либия в либерална страна. Комунизмът го караше по-кротко - той смяташе, че трябва да бъдат създадени поне някакви необходими условия, преди да има качествени промени.

Разбира се, и комунизмът, и неолиберализмът изискват публичните пространства да бъдат изчистени от всички символи на предишно "потисничество". И комунистите, и неолибералите

 

водят ожесточена борба с всяка форма на различна идеология

 

Консерватори? Социалдемократи? Националисти? Няма значение откъде идвате, вие сте вредни! Тук, разбира се, има леко степенуване на вредността. При неолибералите най-вредни са тези, които са най-далеч от идеите им за глобализация. При комунистите подходът за враг бе леко модифициран - враг е този, който класово е различен.

Обща е идеята, че важни са не индивидуалните, а груповите права. За да бдят за чистотата на битието, и комунистите, и неолибералите създаваха институции, които да водят непримирима борба за изкореняване на “престъпното” мислене. При комунистите всичко се свеждаше до основната клетка - първичната партийна организация. Неолибералите, които не разчитат на партиите, създадоха децентрализирани мрежи от граждански организации. 

И комунистите, и неолибералите хвърлят в смут с цялостното си разбиране за определимост, за смислови граници, които произвеждат културната ориентация. В крайна сметка човешкото мислене гради опорите си върху смислови полюси, върху алтернативни структури, т.е. в естествено заложени взаимни противоречия, като например север - юг, горе - долу, добро - зло, мъжко - женско начало и т.н. Комунизмът все пак се придържаше към разбирането на света като полюси и градеше идентичност с познатото хиперболизиране на "другите" - задължителен елемент за себедоказване.

Неолиберализмът надгради комунизма, като атакува и преформатира този вид референтна информативност. Това става по прост, но безотказен механизъм - на първо време се пренебрегва единият полюс, което впоследствие лишава от смисъл и втория полюс, тъй като се убива всякаква възможност за антитезата. Това омъгляване изтрива границите на понятията, а оттам довежда до бърза смърт на смисъла. Всъщност тук не става дума за убийство на антитези - става дума за набутване на всички тези в един удобен синкретичен тюрлюгювеч - тук Хензел и Гретел живеят мирно и щастливо с вещицата човекоядка.  И това е норма.

И комунизмът, и неолиберализмът

 

се смятат за самодостатъчни, проторелигиозни движения

 

Ленин е Господ и само организираният социалист ще влезе в развитото социалистическо общество. Неолибералите са единствените, които могат да носят в себе си идеята за свободата и човешките права - другите са закостенели, архаични типове, които не са дорасли за новия ред. Оттук е само една крачка до обявяването на патриотизма за вид национализъм, за сравняването на консервативните ценности с “примитивни инстинкти”, до обявяването на свободното изразяване за “език на омразата” и до твърдението, че сме твърде недорасли за пряката демокрация. Разбира се - всякаква друга религия е неуместна, всякакъв месия, пророк или син Божи е неприемлив - нито за комунистите, нито за неолибералите. 

Така се стига до борба с омразата чрез насаждане на омраза, така се стига до политкоректност тип "новговор" на Оруел, така се стига до общество от конформисти, които с левичарски патос ловят вещиците на инакомислието. Така се стига до размяна на норма и патология, до зло, маскирано като добро.

 

Защо неолиберализмът не вирее в бившия Източен блок?

 

Защото свободните хора тук разпознават комунизма много по-ясно.

Защо започнаха бунтове на Запад? Защото всяка идеология стига до момент, в който или бедните не могат повече да търпят, или средната класа свършва парите, или няма достатъчно пари прим за привилегированите. Причините за кризата на неолиберализма сигурно трябва да се търсят в затворените фабрики на Детройт, обедняването на жълтите жилетки във Франция, изместването на Лондонското сити като място за вземането на решения.

Най-лошото и в комунизма, и в неолиберализма е в това, че те са Wishful thinking идеологии - те игнорират действителността на човешките отношения и искат да представят желаното за действително. А оттам - и за норма. 

Още

Евродепутат иска НС да преименува Благоевград и Велинград

19.04.2021

10637
Борисов: И днес поправяме щетите от комунистите

01.02.2021

Обновена

6911
Бивши депутати съдят държавата заради съветския герб на Партийния дом

22.08.2020

4697