Медия без
политическа реклама

Ница - европейският пример за "Биг Брадър" в действие

С над 2600 камери из целия град властите следят всичко и се опитват да вземат биометрични данни от учениците

31 Окт. 2019ПОЛИТИКО
ЕПА/БГНЕС
Кметът на Ница Кристиян Естрози (в средата) показва залата за наблюдение в местната полиция през 2017 г. на еврокомисаря по сигурността Джулиан Кинг (вдясно) и на тогавашния френски вътрешен министър Жерар Колом.

Добре дошли във френската лаборатория за лицево разпознаване! С каменистите си плажове и известната Алея на англичаните Ница е много популярен курорт сред туристите и богатите френски пенсионери. В момента обаче при управлението на крайнодесния кмет Кристиян Естрози градът разработва и друга ниша - Ница се е превърнала в място за тестване на високотехнологични инструменти за следене. Това притеснява активистите, борещи се за защита на дигиталните права. Случващото се в Ница е и проверка за общите европейски правила за защита на личните данни, а също така изостря вниманието и на родителите.

Първата стъпка беше монтирането на над 2600 камери. През февруари Ница стана първият град във Франция, който започна да тества инструменти за лицево разпознаване по улиците чрез сканирането на лицата на хиляди възрастни, присъстващи на карнавал. Събраната информация беше сравнена с база данни на човешки лица като част от по-голям експеримент. Регионалните образователни власти в Ница изчакваха становище от регулаторите за друга първа стъпка: технологиите за лицево разпознаване да бъдат поставени на входовете на две от гимназии. Френската Комисия за защита на личните данни (CNIL) излезе с решение, че инсталирането на камери в гимназиите е в разрез със законите за лични данни и не могат законно да бъдат поставени.

Засиленото следене на гражданите при управлението на Естрози вдъхнови по-широк дебат за увеличаващата се употреба на лицевото разпознаване и влиянието му върху гражданските свободи. Специалистите по сигурността хвалят технологията като инструмент в борбата с престъпността, въпреки че тя беше забранена в Сан Франциско. Щатският Сенат в Калифорния не разреши използването на биометрични технологии от правораздавателните заради страх, че

 

ще бъдат нарушени човешките права

 

и могат да се допуснат грешки при идентифицирането на жени и на хора от малцинствата. Китай обаче е в другата крайност, тъй като технологията за лицево разпознаване създава възможности за свят без ограничения в наблюдението. По време на продемократичните протести в Хонконг демонстранти бутнаха стълбове, оборудвани с камери, сканиращи лицата, за да не могат властите да ги разпознаят. Мюсюлманите уйгури в Китай са изправени пред непрекъснато биометрично наблюдение до такава степен, че в. „Ню Йорк таймс“ нарече региона им „технологичен затвор“.

Примерът с Ница показва, че Европа все още не е взела решение как да действа.

Миналата година ЕС прие най-строгите правила за личните данни, познати като GDPR, но силите за сигурност разполагат с голямо поле на действие, за да използват лицево разпознаване. Експерименти с такива инструменти се правят във Франция, Дания, Германия и Великобритания, където през август съд отхвърли първия по-сериозен иск срещу използването на лицево разпознаване от полицията. Регулаторните органи внимателно следят какво се случва. По-рано тази година европейските власти за защита на данните предупредиха, че лицевото разпознаване крие "повишен риск" за основни права и свободи. При липсата на по-строги правила за властите упорити лидери като кмета на Ница Естрози могат спокойно да продължат да си действат.

„Ница е един от градове, в които политическите лидери са изградили кариерите си, като са се превърнали във въплъщение на сигурността, развили са градската полиция и видеонаблюдението", казва социологът Лоран Мукиели, който е и директор във Френския национален център за научни изследвания, фокусирани върху престъпността и градската сигурност. „Разпознаването на лица е най-новият технологичен инструмент, която върви и с видеонаблюдение.“

 

Любовната история на Ница с технологиите за наблюдение е от около десетилетие -

 

много преди терористичната атака от 2016 г., погубила 87 души, сред които и нападателят.

През 2010 г. Кристиян Естрози, който беше министър при президента Никола Саркози, стана първият кмет, въвел сложна система за видеоконтрол с „градски център за наблюдение“ в Ница. Той от доста време е привърженик на лицевото разпознаване, но не успя да получи разрешение от правителството през 2016 г. да инсталира подобни технологии по време на Европейското първенство по футбол. Тогава все още нямаше GDPR.

Днес петият по брой на населението град във Франция де факто е “най-наблюдаваният град“ с монтираните над 2600 камери по улиците - една на всеки 128 жители, което е повишение с 1111% в сравнение с 2007 г. Технологията е изключително полезна за защита на ежедневния живот на гражданите на града“, твърди служител в кметството в Ница. „Сигурността не се ограничава само до защита на имуществото на хората. Тя обхваща цял панел от опасности", освен това може да помогне на полицията да открие "изгубено дете; човек, болен от Алцхаймер; или издирвано лице", допълва чиновникът.

По време на карнавала през февруари властите в Ница си партнираха с базираната в Монако компания за киберсигурност Confidentia, която предостави безплатно софтуера си Any Vision, за да се провери ефективността на алгоритмите. От фирмата отказаха коментар. Според GDPR Ница не се нуждае от първоначално одобрение от френския регулатор CNIL, въпреки че оттам поискаха резултатите от теста, след като бъде завършен.

За целите на теста един от входовете на карнавала е оборудван с камери за лицево разпознаване, които сканират лицата на доброволците в реално време и ги сравняват с база данни. Над 5000 души се съгласяват да участват, като сред тях няма непълнолетни лица. В. „Монд“, който се е добрал до документи, твърди, че тогава са били реализирани два сценария: проверка човек по човек, за да се определи дали дадена личност има правото да присъства на карнавала; както и по-общо сканиране, чиято цел е да засече присъствието в тълпата на точно определени доброволци. Градските власти считат опита за успешен, но от CNIL искат повече информация - колко са били грешните разпознавания, както и броят на неуспешните.

Естрози не прие молбата за интервю. Властта в Ница не коментира експеримента, но в близките седмици градоначалникът щял да предостави повече подробности. Естрози се надява да се кандидатира отново през 2020 г.

Неправителствената организация за защита на дигиталните права La Quadratura du Net сравнява желанието на Естрози за засилено наблюдение с това

 

да предадеш контрола над града на технологичните компании,

 

а това е в разрез с основни права на гражданите. „В името на уж по-интелигентен и безопасен град частни компании продават на държавни чиновници без въображение проектите си, които са свързани с по-сериозно наблюдение на градското пространство“, казва Мартен Драго, юридически експерт в организацията. Според него Ница е "емблема" на този феномен.

Идеята за тестването на лицево разпознаване в гимназиите обаче се оказа хапка, която жителите на Ница по-трудно преглъщат.  През декември 2018 г. службата, на която регионалните образователни власти разрешиха системата за лицево разпознаване да бъде тествана, я проведе в две гимназии - една в Ница и една в Марсилия. Начело на службата е Рено Мюзелие, бивш евродепутат от партията „Републиканците“, чийто представител е и Кристиян Естрози. Мюзелие не отговори на зададените му въпроси.

За целите на проекта трябваше да бъдат поставени биометрични портали на входа на двете гимназии. Учениците, които се съгласят да участват в експеримента, трябваше да попълнят формуляри за съгласие и да преминават през биометричния портал, за да влязат в сградата. Неправителствени организации, учителски профсъюзи и родители започнаха кампания в опит да спрат поставянето на биометричните портали. През февруари няколко организации заведоха дело в съд в Марсилия, за да бъде отменено решението. Делото все още не е приключило.  „Убедени сме, че

 

сигурността на нашите деца не е основната цел, а има търговски и политически интереси“,

 

казва Летисия Сикарди, която представлява сдружение на родителите на учениците. Експериментът трябваше да започне през септември, но "проектът бе временно спрян, докато очаквахме решението на регулатора CNIL“, обясни Филип Албер, който е директор на гимназията в Ница. Според решението на регионалните власти целта на лицевото разпознаване - част от пакет на стойност 45 млн. евро за повишаване сигурността в училищата - щеше да модернизира начина, по който се идентифицират учениците; да се бори с кражбите на самоличност и да разпознава нарушители. Технологията се осигурява безплатно от американската технологична компания Cisco, която е подписала меморандум с региона.

Гайтон Феж, който се занимава с иновации в Cisco-Франция, защити планираната система за събиране на биометричните данни на учениците. „Биометричният профил на всеки ученик, който даде съгласие, временно ще се съхранява в база данни вътре в гимназията“,обяснява той. Личните данни на учениците нямаше да бъдат прехвърляни в облак и трябваше да бъдат индивидуално криптирани. Те щяха да се изтриват, след като учениците решат да преустановят участието си в пилотния проект.

Френската Комисия за защита на личните данни обаче пресече ентусиазма на регионалните образователни власти. Ведомството не е първото в Европа, което произнася подобно становище. През август шведският регулатор за защита на личните данни наложи санкция на гимназия на базата на GDPR, защото е използвала лицево разпознаване. Мотивът е, че съгласието на учениците не може да бъде свободно дадено, защото училищната администрация има морална власт над тях.

ЕК предложи през лятото да бъде създаден бъдещ правен инструмент за целия ЕС по отношение на стоки и услуги, захранвани от изкуствен интелект. Сред тях е и лицевото разпознаване. На национално ниво обаче според  La Quadrature du Net обществен дебат по темата няма. „Във Франция няма дебат, свързан с тези технологии и за влиянието, което могат да имат върху нашите права и свободи“, казва Драго. „GDPR е прекалено огромен, твърде неясен и не е достатъчен.“

Докато GDPR се използва за употребата на лицево разпознаване в гимназиите, въвеждането на подобна технология за криминални престъпления, например за проследяването на издирвани от полицията лица, изисква специално разрешение от Държавния съвет, издадено на базата на становище на CNIL. „Правната рамка за лицевото разпознаване на обществени места е доста остаряла“, признава Тома Дутю, който работи в CNIL. “Това е разрастващ се пазар и компаниите осигуряват услугите си, но е крайно време законодателите да се заемат с темата.“

За разлика от Калифорния във френския парламент засега почти няма интерес да въведе забрана за инструментите за лицево разпознаване. Вместо това депутати настояват за закони, регламентиращи експериментите с такава технология. Според Мукиели, който е и директор във Френския национален център за научни изследвания, правната рамка е „основна“. „Развитието на технологиите за контрол се възползва от мита за технологиите в западната психика: тази технология е необходимо да означава прогрес и трябва да бъда по-ефективна от хората“, допълва той.