Изпълнението на заложените за 2022 г. рекордни инвестиции от страна на държавата е пълна катастрофа. Към началото на септември – тоест при оставащи 4 активни месеца от годината, има министерства, които са похарчили 0 лева по капиталовата си програма. Така предупрежденията на експертите, че се закъснява фатално, ще се окажат верни.

Какво показват числата и

кои са основните причини за пълния срив при инвестициите на министерствата? 

При приемането на бюджет 2022 рекордното ниво на инвестициите – в размер от 8,2 млрд. лв. по консолидираната фискална програма, бе рекламирано като основна разлика между бюджетите на статуквото и бюджетите на промяната. Още тогава се чуха сериозни критики, че тези нива са нереални и просто се залага поредният буфер в бюджета – разходи, които няма да бъдат изпълнени и ще бъдат използвани за финансиране на други пера или подобряване на бюджетното салдо. Към началото на септември числата потвърждават, че планираните инвестиции си остават мираж като изпълнение. При 8,24 млрд. лв. план за годината реално изплатеното е 2,084 млрд. лв. Нивото е ниско и при инвестициите по линия на европейското финансиране, и по националния бюджет. Данните към началото на септември показват близо 970 млн. лв. инвестиции по линия на ЕС и 1,1 млрд. лв. инвестиции по националния бюджет, в това число 502,7 млн. лв. по бюджетите на общините. 

Факт е, че инвестициите по консолидираната фискална програма в последните три години – от началото на ковид епидемията до настоящия момент, към края на август вървят със сходно темпо – въртят се около 2 млрд. лв. Т.е. тази година няма някакво извънредно ниско ниво. Но числата са показателни, че министерствата не са свършили достатъчно и не са се възползвали от предоставения рекорден ресурс. За сравнение – капиталовите разходи към края на август 2019 г. – последната година, която може да се води в норма, са били 4,3 млрд. лв. Така че инвестиционната активност на държавата е свита два пъти спрямо това ниво. 

Данните за изпълнение на консолидираната фискална програма са прекалено уедрени и не дават представа за реалната катастрофа в някои сектори. Тук 

числата при отделни министерства наистина водят само до отчаяние 

Безспорно най-зрелищно е фиаското на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Войната между ПП и ИТН доведе до почти пълно замразяване на инвестиционната програма. За основен ремонт и ново строителство (извън старите заварени плащания от мандата на ГЕРБ) МРРБ имаше отпуснати 1,185 млрд. лв. по уточнен план, като парите за текуща поддръжка на пътищата не попадат в тази сметка. От този милиард към началото на септември са разплатени 80,36 млн. лв., или 6,78%. Това е чисто и просто управленски провал в сектора, и тук оправданията, че строителните фирми са мафия (което сигурно в някои случаи е вярно), не помагат. За тази мафия правителството бе предвидило 1,1 млрд. лв. финансиране за ново строителство, представяйки го при приемането на бюджета като рекордна и добра инвестиция, а през септември равносметката е за изпълнение от под 7%. Данните за МРРБ през септември леко ще се подобрят, защото след няколко пренаписвания държавата най-сетне отпусна 400 млн. лв. за ВиК и пътни проекти на общините. 

При останалите министерства има само три, които са надхвърлили ниво на изпълнение от 40% към началото на септември – на отбраната (с най-високо изпълнение - от 66%), на образованието и науката и на транспорта и съобщенията. Сравнително добро – 34%, е нивото на изпълнение на капиталовите разходи и на МВР. При останалите министерства темпото е много ниско, като даже

има две министерства с отчетени отрицателни разходи

заради възстановяване на средства от предходни години. Така например Министерство на младежта и спорта отчита изпълнение на капиталовите разходи в размер на минус 3,6 млн. лв., или минус 24,3% спрямо планираното, защото е успяло да изхарчи за 2022 г. едва 573 086 лв. при планирани 14,7 млн. лв. инвестиции, а 4,15 млн. лв. са му възстановени от предходни години. С отрицателно изпълнение на капиталовите разходи заради възстановяване на средства е и правосъдното министерство. 

Особено тъжна е картината при някои ведомства с традиционно недофинансиране, за които тази година все пак са били заложени солидни средства като културното министерство. При програма за строителство и ремонти в размер на 57,4 млн. лв. за годината МК е разплатило реално 3,7%, или 2,1 млн. лв. 

Ако при капиталовите разходи по министерствата все пак има някакво движение, при много от извънредните разходи от централния бюджет, част от тях отпуснати с актуализацията през юли, равносметката е кръгла нула. Числата показват, че финансирането на куп инициативи с извънредни суми, отпуснати при актуализацията, ще си остане само добри намерения (разходите бяха пренаписвани с участието на опозицията след разпада на управленското мнозинство). Изобщо не е започнало усвояването на пари по следните заложени проекти: 25 млн. лв. за строителството на педиатричен блок в Пловдив; 30 млн. лв. за пускането на разширението на УМБАЛ „Св. Екатерина“; парите за ремонт на Богословския факултет и Зографския манастир. Кръгли нули има и при разходи, заложени преди актуализацията в първоначалния бюджет – като например предвиденото изграждане на нови спортни площадки в училищата с бюджет от 15 млн. лв. 

Някои от тези проекти може би ще бъдат наваксани, защото служебното правителство все пак се нуждае от техническо време, за да се организира, но така или иначе картината е показателна –

залагането на големи суми за инвестиции в средата на годината не работи

Няма време да бъдат задействани обществени поръчки, нито парите да бъдат разплатени в рамките на бюджетната година. 

Също толкова ясен е и изводът за решението на правителството на четворната коалиция да приема два бюджета, при това закъснели. За първия бюджет на държавата, влязъл в сила от 1 април, има смекчаващи вината обстоятелства – енергийна криза и война. Но той се оказа и слаб – с отложени основни политики заради странното намерение да се актуализира през юли. Така едва приела бюджет за 2022 г., администрацията трябваше да започне да работи проект по изменението му. Всичко това отне много енергия, доведе до загуба на време, а при разпадането на управленското мнозинство – и до много размествания.

Годината се оказа много слаба и по линия на европейските фондове, като и тук има смекчаващи вината обстоятелства – ковид и политическата криза, но със сигурност темпото можеше и да е по-стегнато. Предстои да видим дали в месеците до края на годината министерствата ще наваксат поне част от изоставането в капиталовите разходи.