facebook
twitter

Наблюдател

Нерви и утехи

Лято и други страхове

2458
Pixabay
Отвсякъде прииждат заплахи и тревожни новини.

Според синоптичките дните са опасно горещи, а според видели и препатили българи телевизиите само плашат хората. Кодовете за опасност, с които шарят държавата, са повече за паника, отколкото от полза. Август е месец за вършитба и никакъв пек не възпира селяка. Е, сега не вършеят, наистина, но от това жегата не се покачва. А и самите горещини не са, да речеш, екваториални. Капели, панами, омбрели се продават без купон, а слънчеви очила – най-висша мода – заливат пазара. Пневмонии се разпълзяват от климатика, сметките за ток пораждат студени тръпки. Но чувството за заплаха, за пожар и слънчев удар извира отвсякъде, съседът не смее да изтича до метрото, сякаш слънцето има да му отмъщава за нещо. Човекът е невинен по всички точки, но са му създали чувството, че е преследван, причакван, набелязан.

Метео-параноята е най-невинната форма за обработка на обществото в наши дни. Сплашването, разколебаването на народното съзнание, вкарването на стрес и многозначителна неизвестност във всекидневието на държавата е практика на днешното управление. Зад нея се извършват действително опасни дела, които карат хората да се спасяват с бягство или примирено да преотстъпват управлението на живота си. Което си е вече действителният риск: да се оставиш на волята на управници и олигарси.

Държава като нашата те застрашава със самата си същност. Подкопана отвсякъде, с обезвредени от корупцията закони, с разгула на властови и криминални „авторитети” тя просто може всеки миг да се събори и да си затрупа населението. Самата й постройка е съсипана от прекрояване и бездарни ремонти, тя не функционира според предназначението си, не служи за подслон и за закрила. Стихиите се разполагат в нея, възбуждат се от липсата на разумно противодействие: порои, пожари и виелици са истинските й стопани, човекът в тази страна е загубил мястото си на първи в природата. Предаден на нейната милост, той сякаш има повече шанс, отколкото в ръцете на държавата.

Защото тя го застрашава с всичко, което му дължи.  Отговорна е за неговото здраве, а го заставя да си го купува от търговци с цинични ценоразписи. Редуват се кампании за здравна помощ за деца на неплатежоспособни родители. Тя, държавата, гледа равнодушно как бедни хора с есемеси опитват да я отменят в този дълг и от време на време се намесва, за да обърка нещо – понякога и фатално.

Цели поколения са поставени в опасност от кашата в образованието. Бъдещето им е компрометирано още в детството от нечисти страсти и политиканство в учебните програми. Истината в образователното дело е като ваксината при инфекциозните болести. Днес деца масово боледуват от невинната някога зараза морбили. Причината – не са имунизирани. Така отсъствието на истина в българското образование прави децата беззащитни пред утрешните инфекции, извиращи от политиката. Днес в просветното дело се бъркат всякакви годни и негодни, образовани и „полу”, добронамерени и напротив, местни и чужди лица.  Най-привлекателни за намеса са историята и литературата. Това лишава тези предмети от обективност, истината бива деформирана, понякога и съвсем „преработена”. А на младите е необходима цялата истина, охулването на един период и идеализирането на друг ги лишава от връзките, от логиката, от мъдростта на историята. Изгубва се смисълът на всичко, което всъщност следва да им се преподава: че лъжата поражда лъжа, диктатурата – диктатура, че кръвта от вчера довежда до кръв днес. Тази истина им е нужна, за да извлекат необходимата поука от историята. Оная история, която те ще пишат занапред: със собствения си живот. Без тая мъдрост тяхното бъдеще ще изобилства с опасности – най-вече с опасността да се окаже като нашето минало.

Генератор на опасности е самият държавен механизъм. Както в живота необезопасена машина може да убие и осакати човек, така и нашата държава в ръцете на неуки и негодни хора може да смачка или да откъсне живо месо от държавния живот. Унищожени бяха цели отрасли от българското стопанство. Сключват се прибързани, недомислени договори, които поставят в риск утрешната цялост на страната. Тайно се разполагат чужди военни бази, които превръщат страната в мишена при утрешен ядрен конфликт. Странни назначения в дипломатическата служба застрашават дори българите в чужбина – хората протестират, инстинктите ги предупреждават. Опасно е и съсипването на културния живот, ощетяването на културния пласт в съзнанието на българина. Нивото на управниците ни в областите култура и познание е често анекдотично. И това е другата опасност: нагледният пример, че в тази държава човек може да се издигне не с учение, труд и себеизграждане, а с други „качества” и средства, обезсърчава новите поколения, обезсмисля образованието и творческото усилие. Което пък е опасност, за чийто мащаб можем само да се догаждаме.

Тези дни се струпаха всевъзможни криминални новини. Нередовен мъж отвлече и погуби момиченце. В блато край София откриха разчленени човешки тела. Прочут наказателен адвокат, видял и осмислил какви ли не ужасии от престъпния свят, въздъхна: от страна на розите ние се превръщаме в страна на вампирите. Нямате ли и вие усещането, че мирният ни, приличен до неотдавна живот вампирясва и може би никога няма да се възстанови поради трескавия страх, нагнетяван в общественото съзнание – от хора, както и от цели съсловия, които печелят от него и чрез него опростяват и гарантират своето благоденствие?

Отвсякъде прииждат заплахи и тревожни новини. И ние вдигаме огради от юг и от север, колим и „загробваме” животни, безпомощно се сражаваме с комари. Чуми и екзотични зарази тровят духа ни, заплашват децата ни, залъка, утрешния ден. Погълнати сме от своите страхове, опитваме се да оцелеем, да спасим някой и друг откъслек от живота си. А зад гърба ни власт, корупция и олигархия въртят своите черни дела (по-точно сиви, доколкото това е една цяла икономика, именно „сива”), обезсмислят цялата ни бдителност, която бавно и полека преминава в равнодушие. Нещо като безгрижие, само че мрачно.

Живеем в опасна държава и осъзнали това веднъж, повече нищо не може да ни уплаши. И като изгубваме всички страхове, изгубваме и страха от Бога. Което вече е неспасяемо...

Истинската danger. 100-процентовата...

12

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Българските политици изпуснаха Скопие

06.12.2019

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

1823
Майките трябва да се стимулират, а не да се санкционират

06.12.2019

www.webcafe.bg

420
Кубрат и Тервел. И баща им в тях

06.12.2019

КАЛИН ДОНКОВ

1205

Коментари

Румен

Останалото е мълчание...

Калине! 👍👍👍

маргаритка2

👍👍👏

S luncho6
снимка на S luncho6

>>><<<
Така е бачо Калине, лятото ни плашат, а от зимата и сами си се страхуваме.

TheExperience

Калин Донков

👍

 

10 НАЧИНА ДА ВИ НАПРАВЯТ ТЪПИ, ПОСЛУШНИ И БЕЗОПАСНИ

Ноам ЧОМСКИ

http://www.zora-news.com/index.php?option=com_cont...

Tемата за манипулацията на общественото мнение е по-актуална от всякога. Точно за това решихме да ви припомним списъка с 10 техники за манипулация чрез медиите, съставен от световноизвестния американския лингвист, есеист и философ Ноам Чомски.

1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“)...

Карапетров

Браво (за пореден път)!!!

Krass_

Много добро и много точно!  За пореден път!  👍

Пръча
С това черногледство до никъде няма да я докарате. На подобни писания могат да се радват само сериозно интелектуално предизвикани екземпляри, другаде ги наричат 'лузъри'.
ssto

Дан Браун цитира Данте в края на "Ад" - "Най мрачните места в ада са запазени за онези, които остават безразлични във време на духовна криза“. Тази мисъл от началото на 14 век има и друг популярен превод: "Най-горещите места в ада са предназначени за онези, които по време на големи морални изпитания са пазили неутралитет".

 

Без значение е невежеството, неразбирането и безверието на грешниците - причината за престъпването на закона не ги оневинява. Породените следствия неизбежно ще се изтърпят. Живеем в причинно-следствен свят, в който всяка постъпка и най-вече - всяка мисъл - предизвикват промени.

ssto

 

13 (Отговор на #12)

Съб., 24/08/2019 - 12:33 (нов)

FullHD

Ма ти си вярвай на религията  щото всиките злини са от вярата в надчовешкото в богатите в престъпниците. Ако има господ то той е отмъстителен.Промени  има  въпросът е какви постъпки са одобрени за хубавите..

 

Това,което з а едни е 🐛 за други е пеперуда..Религията съществува само заради властниците едно време..."почитай бога  и царя"

 

Най лесно се управляват зависими хора.

 

За това  сериозни фирми не назначават алкохолици,наркомани, педерасти и всякакви зависими.

 

 

Колега, прав сте, че няма отмъстителен господ. Самата представа за такъв господин е смешна и абсурдна.

 

В дълбоката древност с тази дума са обозначавали природните закони, регулиращи взаимодействията в/между материалните форми. Те действат толкова всеобхватно и неотменно, че суеверните са ги възприемали като изява на волята на всемогъщ субект. Виждам, че сте приели техните заблуди. Истината е, че независимо какво и колко знае човекът, той неизбежно и постоянно задава стйности на променливите във формулите на тези закони. Така, когато греши, човекът сам себе си наказва. Няма друг наказващ. Законите действат безпристрастно. Следствията се определят от причините, а причините са човешко дело.

 

За тази наука писах и ви предупредих, а не за религия. От научни позиции е жално да ви гледаме, как се самонаказвате. Тъжно е да установим, че мисълта ви витае около "алкохолици,наркомани, педерасти и всякакви зависими" и най-вероятно съзвучи и се провокира от техните прояви.

 

Съзнание с FullHD резолюция вече е отживелица. Опитайте да го разширите поне до 4К, защото доста хора вече са на 8К.

ssto

 

 

Аз съм хедонист и за това не ми се налга да работя.

Разбирам. Тук само циникътхедонист може да се позове на хедонизма, без да изглежда смешен. Препоръчвам ви да сте по-внимателен. Работата не е лошо нещо. Само с много работа се става човек. Да, и един живот не стига за това. Млад Дух сте.

Не живеея и в булгаристан/преди НРБ/

Това не е добре. Така написано звучи пошло. Ако бяхте работили повече върху себе си, щяхте да ни покажете по-достоен образ.

Па може да прочетете и Ницше 

Благодаря. Предпочитам мисълта на други автори. Е, имало е време, когато съм го харесвал.

тук  един вечно хленчи ,лъже и т.н и има  всякакви нихилисти за подкрепа.

Това не се разбира много и се налага да го тълкувам. Калин Донков е сред най-добрите ни писатели. Духовно близък ми е. В средата на 80-те години от неговите книги се учех да търся и виждам причините за обществените процеси. Житейските ни философии се различават, но това не е повод да си помисля и напиша думите, които вие и някои колеги си позволихте.

 

Колкото до този му текст, той е сред най-добрите български есета и ще остане в историята на българската литература. Времето отново е жално и мрачно, и ражда силни думи. Не зная дали ще имам честта да се запозная с него лично, някога, затова ще се възползвам от повода да му благодаря тук, сега.

 

Калине, когато за първи път ми попадна твоя книга преди 35 г., тя ми подсказа възможните отговори на въпроси, които тогава осмислях. Продължаваш да ни показваш верните отговори. Благодаря.

ssto

 

Обърнахте го на другарски съд. Питам се  каква потребност удовлетворявате и какви цели преследвате като измъчвате себе си и нас? Всъщност, имам няколко предположения, които вие усърдно потвърждавате, но не са за споделяне - може да ви обидят.

 

Щедро сипите пресилени обвинения, а Донков беше сред малкото автори от онова време, който търсеше проблемите му там, където е произходът им - в егоизма на човека. Моралният дефицит е вид невежество и авторът го беше разбрал още тогава. Не че е нова теза, тя може да се открие в почти всички древни учения, но в публицистиката на Донков тя стана основна тема. Авторът я виждаше в разминаването на живота с тогавашната пропаганда и неуморно разработаваше все още актуалния за обществото ни проблем - някой беше приел желаното за действително. Донков ме подсети още тогава, за един фундаментален обществен принцип - не могат да се прескачат обществени цели в общественото развитие (потребление). Когато една цел е недостижима в определен момент, това означава, че ни липсват средства за постигането `и, и тези средства се превръщат в приоритетни цели. Обществото трябва да мине през всички контролни пунктове на своето развитие и всяко преодяляно стъпало извежда към следващото.

 

Тук много пъти съм споделял становището си, че социализмът и капитализмът са ментални дъвки за наивници. И в двата случая става въпрос за различни нива на социалния егоизъм и дали се поощрява или преодолява. Различия имаше и в стратегиите - за сметка на кой и на какво се осигурява и поддържа общественото потребление.

 

Колега, разбрахме тезата ви, но я намираме за погрешна. Съжаляваме, че не успявате да откриете полезни идеи в текстовете на автора. Преодолейте предубежденията си и ще ги видите.

 

 

ЗИП
снимка на ЗИП

Абсолютно съгласен.

 

Старата номенклатура и нейните "АОНСУ- ови" отрочета нищо ново не са научили, нищо старо не са забравили.

 

И едно време плашеха със сушата, кишата и международното положение и сега пак...

 

Едните ни плашат с американски ракети, другите с руски, едни с пожари в Сибир, другите с тези в Амазония. После идват лудите крави, птичите грипове и свинските чуми.

 

Едно време хвърляхме милиарди народна пара за "червени могили" и електрокари, които беха купувани от японците заради среброто и златото в акумулаторите а сега хвърляме милиарди за виртуални самолети....

 

:))

 

Закривай !

 

:)

Влез или се регистрирай за да коментираш

×