Quantcast
Колко струва един банан? | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Колко струва един банан?

Зрителят не трябва да чувства, че не разбира от изкуство, ако намира "Комикът" за глупава творба
1 455
 БГНЕС
"Комикът" се превърна в гвоздея на миналогодишното изложение "Арт Базел".

Изкуството е вечно, животът е кратък, а съществуването на плодовете е най-кратко. Малко творби са предизвиквали повече подхилквания, шеги и селфита от един банан, залепен с тиксо за стената, който се превърна в гвоздея на миналогодишното изложение "Арт Базел", а от миналия месец е част от колекцията на музей "Гугенхайм" в Ню Йорк. Инсталацията си спечели не само медийно внимание и накара много критици да я коментират със сериозността и вниманието, които оказват на Рембранд, но цената й удари 120 хиляди долара.

През август британският художник Деймиън Хърст каза, че така копнеел да притежава "Комикът" на италианския художник Маурицио Кателан, че предложил на италианеца да размени произведението за която иска негова творба. "Комикът" за съжаление така и не стига до Деймиън Хърст, но отново повдигна въпроса какво представлява това произведение - дали е просто банан, дали е изкуство, или пък е символ на странните търсения на артпазара.

Въпреки че още през ХХ век светът е приел идеята за предмети от ежедневието ни, представени като изкуство, произведението на Кателан насочва фокуса върху баснословната цена, която достига един банан и парче тиксо. Скулптурата бе откупена от колекционерите Били и Беатрикс Кокс и Сара Анделман, а след това е препродадена на "Гугенхайм". Само за времетраенето на "Арт Базел" бананът е трябвало да бъде подменян няколко пъти заради краткия си живот.

Дори когато грузинският художник Давид Датуна се приближава необезпокоявано до творбата за 120 хиляди долара,

 

отлепя я от стената и я изяжда,

 

от "Арт Базел" просто подменят изядения банан с друг - и цената пак си остава същата, 120 хиляди долара. Били и Беатрикс Кокс и Сара Анделман обаче не получават оригиналния банан, а сертификат, който доказва, че са си дали парите за нещо автентично - нещо, което могат да възпроизведат, когато поискат. В документа има инструкции как трябва да стане това, на каква височина от пода трябва да залепят банана, че трябва да го подменят с нов на всеки десет дни и т.н.

Ако всеки може да залепи каквото и да било на стената - каквито примери в историята на изкуството има много - какъв е смисълът от документ, предоставящ на притежателя му законното право да прави същото?

Нека сравним "Комикът" с друго произведение - "Странен плод" на Зоуи Леонард (1992-1997). Това е мащабна инсталация на обелки от плодове, внимателно зашити една за друга от художника. Произведението е създадено по време на кризата с ХИВ и функционира като ритуален акт на траур и възпоменание за жертвите на болестта. След като първо работи в тясно сътрудничество със специалист по консервиране, който разработва метод за спиране на разпадането на материала в определен момент, Леонард решава, че е по-скоро в съответствие с идеята на произведението ѝ то бавно да се превърне в прах. За разлика от случая с "Комикът", подмяната на плодовите кори в нейния случай не е била опция, тъй като специфичният акт на зашиване е ключов за значението на произведението. Материалното проявление на обектите на Леонард не е стабилно - времето минава и те се променят - но е от решаващо значение именно точно тези остатъци от плод да претърпят тази трансформация.

Концептуалните художници през 60-те години на миналия век твърдят, че идентичността на произведението

 

не се открива във физическото му проявление, а в идеята

 

на художника. Тази идея може, но не е задължително, да приеме обективна форма. Ако закупите една от светещите творби на Дан Флавин и флуоресцентната крушка започне да трепти, можете да я замените с нова, но идеята на произведението няма да се промени. Следвайки тази логика, материалният обект е проява на идея - а именно идеята се купува и продава на пазара на изкуството. Когато обектът е възпроизводим или нематериален, сертификатът за автентичност гарантира идентичността му като произведение на изкуството. "Комикът" не зависи от конкретен банан, всеки банан може да се използва, без да променя смисъла на творбата.

Това обаче е много по-различно от това да се каже, че всеки банан, залепен с парче тиксо, е произведение на Маурицио Кателан.

Въпреки че цената от 120 хиляди долара за "Комика" е сравнително умерена за стандартите на съвременното изкуство, това очевидно е огромна надценка за самия акт на комбиниране на два много евтини и лесно достъпни материала. След появата му на "Арт Базел" и медийния интерес към него, произведението беше многократно и с насмешка копирано в социалните мрежи - с различни предмети като сандал, сандвич, дезодорант и т.н., залепени с тиксо и с поставена под тях символична цена. Това накара много компании да се разбунтуват срещу начинанието, наричайки го "евтина реклама" на продуктите им; други пък се възползваха от него.

Заглавието на произведението на Кателан загатва, че той е наясно с комедийния

 

абсурд на оценката, която му дава пазарът

 

Освен това начинът, по който е залепен бананът, напомня стилизирано усмихнато лице, а банановата кора, както знаем, участва в най-популярните комедийни скечове.

"Комикът" всъщност не е първият път, в който Кателан взима на мушка пазара, артдилърите и тяхното място в тази система. През 1995 г. той кара дилъра си Емануел Перотин, на чийто щанд по време на "Арт Базел" е показан "Комикът", да се облече като гигантско розово зайче във формата на пенис по време на изложба в Париж. Това произведение беше наречено Errotin le vrai lapin (Истинският заек Еротин). Като накара Перотин да носи нелеп и унизителен костюм, докато изпълнява ежедневната си работа като собственик на галерия, спектакълът, който всъщност е олицетворение на пазара на изкуството, се наби на очи.

"Комикът" не е единственото сред произведенията на Кателан, което привлече вниманието към "Гугенхайм" през последните години. През 2016 г. художникът инсталира произведението "Америка" в една от тоалетните на музея. Тоалетната чиния от 18-каратово злато е олицетворение на излишния лукс, в който тънат американските богаташи; парче сатирично изкуство, което подканва хората действително да го използват. Разбира се, не остава незабелязано влиянието върху него от именитата "тоалетна" творба на Марсел Дюшан ("Фонтанът", 1917 г.).

Когато президентът Тръмп поиска да закупи Ван Гог от "Гугенхайм", вместо това му беше предложена "Америка". Той обаче отказа да купи произведението. След това творбата беше взета от двореца Бленъм в Оксфорд през 2019 г., по повод на което изкуствоведът Джонатан Джоунс коментира: "Какво е чувството да уринираш върху злато? Подобно на това да правиш същото върху порцелан. Но тук, сред всички снимки на младия Уинстън (в Бленъм е роден Уинстън Чърчил, бел. ред.), също така се усеща като изхождане върху британската история". Скоро след това произведението е откраднато. Местонахождението му остава неизвестно и до днес, но се смята, че Кателан сам е организирал обира.

Критикът Джейсън Фараго казва, че италианецът

 

Кателан се различава от Банкси

 

по това, че участва в икономическите, социалните и дискурсивни системи, които структурират как виждаме света и какво ценим. Банкси, чиято националност и самоличност остава забулена в тайна, пък се опитва да ни внуши, че аукционните къщи, музеите, галериите и артдилърите се опитват да ни измамят. Уличният артист подкрепя твърдението си, продавайки на търг своя творба, която се самоунищожава секунди, след като е продадена. Точно заради това много хора от артсредите смятат, че  Кателан е същият "шегаджия" и е инсценирал кражбата на "Америка" - сякаш му е необходимо да прави такива неща, за да блесне.

Кателан отправя своите критики, оставайки в света на изкуството, вместо да плюе от цинична дистанция, настоява Фараго. Зрителят не трябва да чувства, че не разбира от изкуство, ако намира "Комикът" за глупава творба. Глупостта и усещането, че културата, която някога е насърчавала възвишената красота, сега си позволява само глупави шеги, са запазената марка на Кателан.

Може би най-важният предшественик на банана е прословутата еднодневна инсталация "Перфектен ден“ (1999), в която Кателан използва тиксо, за да закрепи артдилъра си Масимо Де Карло към бяла стена. "Комикът" трябва да се разглежда в контекста на тази по-ранна работа, която поставя самия пазар на изкуството на стената - да виси и хората да му се радват или да го подминават. Въпросите, които Кателан повдига с инсталациите си, са уместни, но отчасти остават без отговор: трябва ли да приемаме "Комикът" на сериозно или като някаква плоска шега? И ако е шега, кой участва в нея и на кого - или на какво - се подиграва?

2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Страх и цензура в лондонския "Тейт"

28.09.2020

1143
Маскирайте се с Климт и Ван Гог
Банан ощастливи Деймиън Хърст

20.08.2020

419 1

Коментари

Азбукарче

Глупостта и Вселената са безкрайни. ( А.А.)

Снобизмът също.

Леля Ог

Една банана струва между три и пет банана... По Замунда банана бенд ;-) 

Влез или се регистрирай за да коментираш