Сериозна финансова инжекция от ЕС ще получи българското образование през 2023 г. - както по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост, така и по новата оперативна програма "Образование" (2021-2027). Детските градини ще получат средства за ремонт, училищата - за STEM кабинети, общините - за изграждане на младежки центрове. Срокове за кандидатстване по някои от процедурите вече текат, други все още не са отворени. И в двата случая предстои сериозна работа за кметове, директори, учители и МОН, за да доведат мащабните инвестиции до осезаем резултат. За кой колко европари и кога ще има в образователната система? 

Младежки центрове за 56 млн. лв.

Първите две отворени процедури по Плана за възстановяване - на 27 септември 2022 г. - бяха тези за изграждане на младежки центрове, кандидатстването за които приключва на 15 февруари 2023 г. По тях страната ни ще получи 40 млн. лв. за изграждането на 10 мултифункционални центъра в областни градове, както и 16 млн. лв. - за 10 младежки центъра в по-малки градове, които да помогнат за социалната адаптация и трудова реализация на 16 500 млади хора между 13 и 29 г. Идеята е те да предлагат разнообразни дейности (вкл. международни) в помощ на личностното развитие и пригодността за заетост на учениците и младежите. Сред целевите групи са младежи в риск от отпадане, от уязвими групи и такива, които не учат и не работят.

Дейностите на центровете трябва да са свързани с привличане на ученици и млади хора и с изграждане у тях на меки умения - за комуникация, финансова грамотност, представяне пред работодатели, справяне със стресови ситуации, критично мислене, емоционална интелигентност, работа в екип. Те следва да предлагат целенасочени мерки за подкрепа на ученици и младежи, които са отпаднали от училище или още са в училище, но са изложени на риск от отпадане чрез методите на неформално и формално обучение, консултации, менторство, работа с родители. Ще се предлагат курсове за повишаване на дигиталната компетентност и езикови курсове, както за подобряване на познанията по български език, така и за учене на английски. Младите хора ще могат да получават информация за квалификация и преквалификация, както и съдействие при работа с институциите и бизнеса. Сред дейностите, които могат да развиват центровете, са още подпомагане на професионалното ориентиране на младежи без завършена степен чрез даване на възможност за придобиване на професионални умения, предоставяне на услуги за социално включване на младежи от уязвими групи, вкл. роми. Центровете ще организират срещи между предлагащи и търсещи работа, събития за представяне на успешни практики на млади предприемачи и др.

За изграждане на центровете в областни градове могат да кандидатстват общини, които са областни центрове и в които понастоящем няма създадени подобни младежки центрове. Т.е. за тях не могат да кандидатстват общините Пловдив, Стара Загора, Добрич, Враца, Монтана, Перник, Габрово и Бургас, които вече имат такива центрове по друга програма. Областните центрове могат да получат от 3.7 до 4.3 млн. лв. за изграждането на един център, всеки от който да включи в дейностите и клубовете си поне 1200 младежи от областта, 20% от които са роми, като на поне 300 от тях да осигурят обучение за повишаване на дигиталните умения. За по-малките младежки центрове сред изброените допустими бенефициенти са общинските администрации на Горна Оряховица, Свищов, Севлиево, Айтос, Карнобат, Несебър, Поморие, Нова Загора, Казанлък, Гоце Делчев, Петрич, Сандански, Дупница, Ботевград, Ихтиман, Самоков, Велинград, Пещера, Асеновград, Карлово, Димитровград, Свиленград, Харманли. Те могат да кандидатства с проекти от 1.4 до 1.8 млн. лв. Всеки от центровете трябва да включи поне 450 младежи от общината, поне 120 от които да са включени в обучения за повишаване на дигиталните умения.

Срокът за изграждането и оборудването с модерна материална база и на двата вида мултифункционални центъра е 40 месеца, не по-късно от 30 юни 2026 г. Партньори могат да са други общини, училища, читалища, социални служби, бюра по труда, НПО.

Модернизация на образователната среда - 328 млн. лв.

Втората отворена процедура по Плана за възстановяване - на 20 октомври м.г., е тази за модернизация на образователната среда. Училища и общини ще могат да кандидатстват до 20 февруари т.г. за общо 328 млн. лв. с ДДС (274 млн. лв. от ЕС, 54 млн. лв. - от държавния бюджет), като с тях се очаква минимум 57 детски градини и 59 училища да бъдат основно ремонтирани, т.е. да постигнат цялостен обновен облик. 

Да кандидатстват имат право общините, но за тези общински детски градини и училища, в които не е осъществяван основен ремонт, реконструкция или пристрояване с финансиране по друга програма в последните 5 г. Сред допустимите кандидати са и държавните училища към МОН. Училищата, за които ще се кандидатства, следва да са или с 301 и повече ученици, или между 151 и 300 ученици. Детските градини пък, вкл. такива с яслени групи, следва да са или с до 2 групи, или с до 3 и повече групи. 

Освен основен ремонт общините ще имат право на реконструкция на цялата сграда на съответното училище или градина, както и на пристрояване и надстрояване на образователната среда. Задължителни ще са конструктивни укрепвания, мерките за енергийна ефективност на учебните сгради, ремонтът на покриви и санитарни възли, подмяната на дограма, ВиК инсталации, инсталации за енергия, изграждането на инсталации за алтернативни източници на енергия и др. както отвън, така и отвътре. За целта сградите ще трябва да имат обследване за енергийна ефективност. Задължително ще е и подобряването на достъпа на лицата с увреждания до и вътре в съответната сграда. Пристрояването и надстрояването на съществуващи училищни сгради ще е допустимо само ако е необходимо за преминаване на едносменен режим на обучение и задължително е в комбинация с основен ремонт и/или реконструкция на цялата сграда. За детските градини това ще се разрешава при недостиг на места в детските градини, отново със задължителен основен ремонт. Незадължителни, но допустими, ще са доставките на ново оборудване и обзавеждане, които следва да са част от цялостната модернизация на съответната институция. 

До края на третото тримесечие на 2023 г. избраните училища и градини следва да са сключили договор с изпълнител по обществена поръчка за инженеринг на сградите или договор за строителство. Максималната продължителност на проектите е 35 месеца, но не по-късно от 31 май 2026 г.

Професионално образование - 70 млн. лв.

В края на м.г. бе отворена и процедурата за модернизиране на професионалното образование и обучение у нас, за която са заделени 70 млн. лв. по ОП "Образование" (12 млн.лв. от тях са национално съфинансиране). Целта й е да подпомогне адаптирането на професионалното образование спрямо пазара на труда чрез съвместна работа между училищата и бизнеса, да се повиши привлекателността му, както и да се повишат уменията и компетентностите на педагогическите специалисти и учениците. "Макар че делът на учениците в професионално обучение в България е малко по-висок от средния за ЕС (51.3% в сравнение с 49.3 % през 2016 г.), пригодността за заетост на тези ученици е по-малка със 17.1 процентни пункта. Има и по-висока концентрация на ученици с по-ниски резултати в професионалното, отколкото в общото образование", пише в обосновката към нея. Затова й сред дейностите й ще е разработването на нови учебни програми, както и актуализиране на списъка на професиите за професионално обучение, съдържащ близо 600 специалности, които са прекалено фрагментирани, а някои от тях - остарели или несъществуващи на съвременния пазар на труда. 

Бенефициент тук е министерството на образованието с партньор Националната агенция за професионално образование, което чрез своя дирекция ще реализира проекта в държавните, общинските и частните професионални гимназии и училища с паралелки за професионална подготовка. Те от своя страна трябва да кандидатстват до 20 февруари т.г., като МОН ще одобри най-добрите предложения според редица критерии - доколко професиите, по които обучва гимназията, съответстват с важните за икономиката на региона и пазара на труда сектори (те трябва да са свързани с прехода към цифрова и зелена икономика, синия растеж и индустрия 5.0 и да са включени в списъците със защитени специалности от професии и такива с очакван недостиг от специалисти), колко учители ще минат през квалификация, колко са учениците, изложени на риск от отпадане, които ще бъдат включени в гъвкави пътеки за ангажиране и повторно включване в обучение. Ще се взема предвид и броя на учениците, които ще се включат в допълнителни занимания за подобряване на ключовите компетентности по професионална подготовка или в допълнителни практики в реална работна среда или в учебно предприятие, броя на работодателите със заявен интерес или сключено споразумение с училището, учебните предприятия, които училището планира да създаде и др. в рамките на процедурата ще се създадат секторни съвети за уменията, които са изцяло нов инструмент - те ще сформират партньорства между училища, местна власт, бизнес, ще съдействат за съвместно развиване на квалификациите и разработване на програми и модули за учене и преподаване и др.

Очаква се след края на програмата през 2027 г. да имаме 384 професионални училища, въвели модернизирани учебни планове и програми по професионална подготовка, актуализирани професии и специалности за най-малко 10 от професионалните направления, участвали в дейности около 43 000 ученици с прогимназиално или по-ниско образование, като над 7000 от тях да са ученици в "риск от отпадане", включени в допълнително обучение или гъвкави пътеки за повторно включване, поне 3800 представители на малцинства (включително маргинализирани общности като ромите), включени в мерки по предотвратяване ранното напускане на училище, над 2900 заети лица, над 23 000 ученици и студенти, започнали да търсят работа, над 7000 ученици,ангажирани с обучение и др.

STEM - 480 млн. лв.

Безпрецедентни 480 млн. лв. за изграждане на STEM кабинети във всички над 2000 училища у нас са планирани по Плана за възстановяване. Процедурата още не е отворена, а директорите тръпнат в очакване на правилата за кандидатстване, които скоро МОН трябва да обяви. По нея училищата ще получат, след представяне на проект, средства изграждане на различни видове училищни STEM центрове - лаборатории, центрове за млади изследователи, за технологии в креативните индустрии, по природни науки, изследвания и иновации. Всяко училище ще може да кандидатства и за изграждането на високотехнологични оборудвани и свързани класни стаи. Ще се поемат разходи за комплекти за роботика и инженерни науки, 3D-принтери, електронни платки и микрокомпютри, творчески кътове, лицензи за достъп до платформи с електронно съдържане по науките, виртуална и добавена реалност, видео и аудио оборудване за лингвистични занимания и др.

Най-малките школа с под 50 ученици ще имат право на до 50 000 лв. за изграждане на STEM кабинет, по-големите от 201 до 400 ученици - до 200 000 лв., а най-големите с над 1000 ученици - до 600 000 лв. за по-големи СТЕМ центрове. В новите зали учениците ще правят експерименти и електронни експедиции, ще търсят и добиват знания с добавена виртуална реалност, ще правят предприемачески проекти със социална, зелена, приложна, културна и творческа насоченост и др. Квалификация за учителите по тази процедура няма да има, но тя ще се обезпечи по линия на оперативната програма.