facebook
twitter

Наблюдател

И в икономиката, и в културата има Бог

Крайната цел на всяка политика е да направи обществото ако не по-щастливо, то поне по-справедливо
2178

(Продължение от 18 май)

Днес, понеже е ден за размисъл, нямам право да агитирам за партии и кандидати, което твърде ме облекчава, защото и бездруго нямам желание. Но това, дето не бива да се изказвам, ми развързва ръцете. Веднага се възползвам и продължавам темата от миналата събота.

Тогава говорихме как представата за наличието (респективно отсъствието) на Бог влияе върху идеологията на политическите партии и определя тяхното поведение. Дали светът е създаден умишлено, или е възникнал случайно; дали смъртта слага край на всичко, или след нея има още нещо; дали човешката воля е най-висша, или има и по-висша от нея; има ли историята начало и край, смисъл и цел; дали истината и доброто са абсолютни или относителни – все въпроси, съвкупността от чиито отговори оформя мирогледа както на индивидите, така и на политическите партии. Според мирогледа се определят ценностите (кое е добро и важно), а когато ценностите се подредят (кое е най-добро и най-важно), получаваме приоритетите. От приоритетите пък зависят политиките – за една е най-важна расата, за друга класата, за трета индивидът; за една икономиката е преди културата, за друга социалните помощи са по важни от инвестициите и т.н.

Днес ми се ще да видим как биха изглеждали някои от основните секторни политики според презумпцията за съществуването на Бог. Веднага ще кажете: ами че те всички предизборни програми са еднакви! Така е и за това си има причини. Първата е, че когато ги пишат, специалистите старателно проучват какво искат да чуят избирателите, та да им го обещаят във възможно най-голяма мяра. И тъй като желанията на хората са горе-долу едни и същи – да са здрави и богати – и предизборните програми са горе-долу едни и същи. Творчество и фантазия се проявяват повече при описанието на начините.

Втората причина е, че доколкото крайната цел на политиките е превръщането им в закони, а законите са догмите, с които работи правосъдната система, то при разписването на политики и приемането на закони се намесва понятието „справедливост“. И наистина крайна цел на всяка политика е да направи обществото ако не по-щастливо, то поне по-справедливо.

Дори и най-модерните системи от закони почиват върху принципите на по-стари, даже древни системи. Забележителното при тях е, че всички те, дефинирайки справедливостта, често наричана „законност“, стъпват на презумпцията, че ИМА Бог. Това е втората причина политиките на различните партии да си приличат – почиват на представа за законност и справедливост, основана на предположението, че ИМА Бог, независимо какво разправят конюнктурните „модерни“ мислители.

Социална политика

Ако приемем, че НЯМА Бог, ще трябва да се опрем на еволюционната теория, в която „двигателят на прогреса“ са междувидовата и вътревидовата борба. Социалната политика на партия, изхождаща от хипотезата, че НЯМА Бог, би звучала горе-долу така: слабите индивиди трябва да служат за тор на силните, неприспособимите, глупавите, сакатите са длъжни с труда си да осигуряват просперитета на приспособимите, умните, иновативните, а когато не са в състояние да го правят, да бъдат елиминирани повече или по-малко хуманно според степента на развитие на съответното общество. Само така видовете (партиите, нациите, държавите) ще могат да бъдат достатъчно конкурентни, за да се изправят една срещу друга.

Ако ИМА Бог, всеки трябва да бъде закрилян, сякаш е последният човек на земята, защото всеки човек е образ и подобие Божие, което прави неговата ценност божествена. „Целият свят не струва колкото една душа, защото светът е преходен, а душата – нетленна и вечна“ (Иоан Синаит, „Слово към Пастира“). От любов не към нещо друго, а към Бога, хората изпитват един към друг сложното чувство, наречено „солидарност“, в което са вплетени обичта, съчувствието, състраданието, себеотрицанието, жертвоготовността, справедливостта и т.н.

Някой ще каже: не е нужно да има Бог, за да изпитват хората любов. Но що е любов? За св. Иоан Богослов, автор на четвъртото Евангелие и на Апокалипсиса, е ясно: Бог=Любов (1 Иоан, 4:8). Но как се обяснява любовта и особено тази към непознатите и враговете чрез вътревидовата борба? Да обясняваш любовта без Бог е все едно да се мъчиш да обясниш гравитацията без маса. И тук не говорим за половия нагон, който често наричат със същото име „любов“.

Икономика и околна среда

Ако НЯМА Бог, то човешкият бозайник в последните дни на еволюцията се е очертал като победител в междувидовата борба и заслужено може да се размножава, изяждайки всичко останало. Да, но една от най-важните му еволюционни придобивки, появила се, разбира се, „поради случайно стечение на обстоятелствата“, е неговият разум, интелектът му, който му нашепва, че когато изплюска всичко, ще започне да плюска себе си, превръщайки междувидовата във вътревидова борба, докато накрая не остане хипотетично най-силният и ящен индивид, който ще умре от скука и самота (или от глад). Така се появяват екоактивистите, таксите за въглеродни емисии и образователните филми за озоновата дупка и глобалното затопляне. По-умните индивиди манипулират по-тъпите за тяхно добро. Но забележете: не свирят по струната на техния разум, а на техните чувства – Майката Планета загива, да спасим животинките и дръвчетата и т.н.

Ако ИМА Бог, то ще знаем, че човекът е единственото същество, което е получило душата си директно от Него, а не от водата или земята, че той е сложен за стопанин на творението. Да изяжда творението не е нормално състояние на човека, а болест, настъпила след грехопадението, когато душата се е обърнала от духа към тялото. Когато градинарят се грижи за своята градина, той не го прави от активизъм в името на Майката Градина, а от отговорност; не като собственик, а като представител.

Икономическият растеж не е нещо задължително, даже не е и нещо непременно добро, въпреки че е превърнат в свещено заклинание. Беше време, когато икономиката беше средство за създаване на необходимото за преживяване. После стана източник на средства за удоволствие и развлечение. Сега сякаш най-важната задача на икономиката е да създава работни места. Произвеждаме чудовищни количества джунджурии (къде нужни, къде ненужни), и то така, че програмирано да се строшат няколко дни след края на гаранционния си срок, за да си купим нови. Само и само да има заетост, хората да получават заплати, които да ги правят потребители на стоки, осигуряващи на свой ред работни места за други потребители.

Ето така икономическата и социалната политика се сливат на колоритния фон на грижите за природната среда.

Изкуство и култура

Ако НЯМА Бог, изкуството и културата са източник на удоволствие също като храната и секса, когато не са отговор на глада или на нуждата от продължаване на рода. Затова човекът е жаден за все нови и нови изживявания, което задължава изкуството да бъде модерно – всяко следващо поколение творци се чувства длъжно да отрече предишното в търсене на нови пътища и изразни средства. Ще кажете: ама изкуството е много по-изтънчено. Недейте така! Не знаете какви готвачи има... Пък и един уважаващ себе си готвач никога няма да сготви негоден буламач, както в масовия случай постъпват изтъкнатите представители на постмодернизма в изкуството.

Ако ИМА Бог, изкуството е система от символи в мъчителен опит да назоват неназовимото с тази уговорка, че неназовимото не е сложната душа на модерния творец с нейните естетико-екзистенциални спазми. Човекът се състои от материална и нематериална част. Икономиката е грижа за материалната, културата – за нематериалната. Едното не може без другото.

Ето че пак стана дълго и трябва да се връщам да съкращавам. А редакторката ми вече барабани нервно с пръсти по бюрото... Останаха много интересни секторни политики – правосъдие, образование, здравеопазване. Може да ги разгледаме според презумпцията за наличие на Бог в деня за размисъл преди местните избори наесен. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Ключови думи:

секторни политики, Бог
35

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Антикорупционната комисия в света на живите мъртви
3-те Ка и Ку-клукс-клан

22.10.2019

БОЙКО ЛАМБОВСКИ

1397 1
Как ЕС се раздели заради Балканите

22.10.2019

Политико

859 1

Коментари

Страници

wreckage
снимка на wreckage

За св. Иоан Богослов, автор на четвъртото Евангелие и на Апокалипсиса, е ясно: Бог=Любов (1 Иоан, 4:8). 

ъхъ, афтор не само на четвъртото Евангелие и на Апокалипсиса, но и на Изгубеният Рай(пот псевдонима Джон Милтън), на "Улица Консервна"(като Джон Стайнбек) и на некви басни ф качеството си на Жан дьо Ла Фонтен.

LAIO

Щом не може да се агитира, значи може да с ще мисионерства. Нещо за военната политика що няма написано? Наскоро една много набожна групировка показа много ясно какво става с твърде много вяра в Бог. Няколко хиляди неверници бяха обезглавени, жените изнасилени. За ДАЕШ става дума. Много религиозни пичове. И културата им беше върха, консервативна и изтънчена. 

Ку-Ку
снимка на Ку-Ку

"Ако приемем, че НЯМА Бог, ще трябва да се опрем на еволюционната теория, в която „двигателят на прогреса“ са междувидовата и вътревидовата борба."
 
"Но как се обяснява любовта и особено тази към непознатите и враговете чрез вътревидовата борба?"

 

Всъщност човекът е едно от малкото животни, които целенасочено унижощава себеподобните си, обикновено в името на някакъв бог или друга дебилна идеология. Надеждата е, че еволюцията не е приключила.

Kultura

The most famous biologist of all time (Charles Darwin) was a firm believer in the Abrahamic God— though later in life he became somewhat conflicted in his views on his particular strain of Christianity, particularly struggling with the “problem of evil”, but despite this he is quoted as saying in 1879 “I have never been an atheist in the sense of denying the existence of a God.”

 

The most famous physicists of all time are Isaac Newton and Albert Einstein.

 

Newton’s religious views were, at the time, very unconventional — had they been public he would probably have been deemed a heretic, but there is no doubt that he believed firmly in the idea of God, his heresy arose from questioning how he should be worshiped — he particularly disagreed with the divinity of the Trinity. He was, however, definitely a theist, albeit an unconventional and radical one.

 

Albert Einstein is probably the closest to an Atheist we have so far — he was raised as a Jew, but in later life he rejected the idea of a “personal god”, a benevolent, human-like entity who took an interest in human affairs. He did not describe himself as an atheist, though he did not believe in an afterlife — he believed that God existed, but that he was nebulous, universal, and not comprehensible to the human mind.

 

The most famous chemist of all time is probably Marie Curie (a Catholic, until her mother’s death drove her to agnosticism, but never outright atheism, similar to Einstein).

 

So, in all three fields, the most famous figures all have nuanced religious views, that tend towards a belief in a higher power. Some of those views (i.e. Curie) faltered over time, and the others are all somewhat unconventional beliefs, but they are theist beliefs nonetheless.

Kultura

Professor Christian Anfinsen* (Nobel Prize for Chemistry, biochemistry of RNA, Johns Hopkins University): “I think that only an idiot can be an atheist! We must admit that there exists an incomprehensible power or force with limitless foresight and knowledge that started the whole universe going in the first place.”

 

Professor Werner Archer (Nobel Prize for Physiology/Medicine, restriction enzymes and molecular genetics, University of Basel): “I do not think our civilization has succeeded in discovering and explaining all the principles acting in the universe.  I include the concept of God among these principles. I am happy to accept the concept without trying to define it precisely.  I know that the concept of God helped me to master many questions in life; it guides me in critical situations and I see it confirmed in many deep insights into the beauty of the functioning of the living world.”

 

Professor D.H.R. Barton*** (Nobel Prize for Chemistry, conformational analysis in organic chemistry, Texas A&M University): “God is Truth. There is no incompatibility between science and religion. Both are seeking the same truth.”

 

Professor Ulrich Becker** (High energy particle physics, MIT): “How can I exist without a creator? I am not aware of any answer ever given.”

 

Professor Steven Bernasek (Solid state chemistry, Princeton University): “I believe in the existence of God. His existence is apparent to me in everything around me, especially in my work as a scientist. On the other hand I cannot prove the existence of God the way I might prove or disprove a (scientific) hypothesis.”

 

Dr. Francis Collins* (Medicine, former Director of the Human Genome Project, Director, National Institutes of Health, author of “The Language of God”): “Freeing God from the burden of special acts of creation does not remove Him as the source of the things that make humanity special, and of the universe itself. It merely shows us something of how He operates.”

 

Professor Freeman Dyson*,*** (Theoretical physics, Princeton Institute for Advanced Study): “I do not make any clear distinction between mind and God. God is what mind becomes when it has passed beyond the scale of our comprehension. God may be either a world-soul or a collection of world-souls. So I am thinking that atoms and humans and God may have minds that differ in degree but not in kind.” 

 

Sir John Eccles*** (Nobel Prize, neurochemistry): “If I consider reality as I experience it, the primary experience I have is of my own existence as a self-conscious being, which I believe is God-created.”

 

Professor Manfred Eigen (Nobel Prize for Chemistry, fast reaction kinetics, Director Max Planck Institute for Biophysical Chemistry, Gottingen): “…religion and science neither exclude nor prove one another.”

 

Professor John Fornaess* (Mathematics, Princeton Univ.): “I believe that there is a God and that God brings structure to the universe at all levels from elementary particles to human being to superclusters of galaxies.“

 

Professor P.C.C. Garnham*** (Medical protozoology, University of London): “God originated the universe or universes… At some stage in evolution when proto-humans were sufficiently advanced, God created the human soul… By faith and by appreciation of scientific necessity, God must exist.”

 

Professor Conyers Herring* (Solid state physics, Princeton University): “We live in a hard, real universe, to which we have to adapt. God is a characteristic of that universe—indeed a miraculous characteristic—that makes that adaption possible. Things such as truth, goodness, even happiness, are achievable, by virtue of a force that is always present, in the here and now and available to me personally.”

 

Professor Vera Kistiakowsky* (Experimental Nuclear Physics, MIT and Mount Holyoke College): “I am satisfied with the existence of an unknowable source of divine order and purpose and do not find this in conflict with being a practicing Christian.”

 

Professor Sir Neville Mott*** (Nobel Prize for physics, solid state physics, Cambridge University): “...we can and must ask God which way we ought to go, what we ought to do, how we ought to behave.”

 

Professor Robert Neumann* (nuclear and isotope chemistry and physics, Princeton University): “The existence of the universe requires me to conclude that God exists.”

 

Professor Edward Nelson* (Mathematics, Princeton University): “I believe in, pray to, and worship God.”

 

Dr. Arno Penzias* (Nobel Prize for physics for first observation of the universal microwave background radiation, Vice-President for Research, AT&T Bell Laboratories): “…by looking at the order in the world, we can infer purpose and from purpose we begin to get some knowledge of the Creator, the Planner of all this. This is, then, how I look at God. I look at God through the works of God’s hands and from those works imply intentions. From these intentions, I receive an impression of the Almighty.” 

 

Rev. Professor John Polkinghorne*** (Theoretical elementary particle physics, President, Queens College, Cambridge University): “I take God very seriously indeed. I am a Christian believer (indeed, an ordained Anglican priest), and I believe that God exists and has made Himself known in Jesus Christ.”

 

Professor Abdus Salam*** (Nobel Prize for physics (elementary particle theory), Director, International Centre for Theoretical Physics, Trieste): “Now this sense of wonder leads most scientists to a Superior Being—der Alte, the Old One, as Einstein affectionately called the Deity—a Superior Intelligence, the Lord of all Creation and Natural Law.”

 

Professor Arthur Schawlow* (Nobel Prize for Physics [laser physics], Stanford University): “It seems to me that when confronted with the marvels of life one must ask why and not just how. The only possible answers are religious… I find a need for God in the universe and in my own life.”

 

Professor Wolfgang Smith (Philosophy, Mathematics and Physics, Oregon State University. His theoretical work provided the key for solving the re-entry problem in space flight): “If the physics of the last century prompted atheism, the physics of today is inciting at least the most thoughtful of its votaries to re-examine ‘the question of God.'”

 

Professor Charles Townes* (Nobel Prize for physics, development of the MASER/LASER, University of California, Berkeley): “I believe in the concept of God and in His existence.”

 

Professor Eugene Wigner* (Nobel Prize for physics, applications of symmetry principles—group theory to quantum mechanics—Princeton University): “The concept of God is a wonderful one—it also helps us makes decisions in the right direction. We would be very different, I fear, if we did not have that concept.”

Kultura

Nicholas Copernicus (1473-1543)
Copernicus was the Polish astronomer who put forward the first mathematically based system of planets going around the sun. He attended various European universities, and became a Canon in the Catholic church in 1497. His new system was actually first presented in the Vatican gardens in 1533 before Pope Clement VII who approved, and urged Copernicus to publish it around this time. Copernicus was never under any threat of religious persecution - and was urged to publish both by Catholic Bishop Guise, Cardinal Schonberg, and the Protestant Professor George Rheticus. Copernicus referred sometimes to God in his works, and did not see his system as in conflict with the Bible.

 

Sir Francis Bacon (1561-1627)
Bacon was a philosopher who is known for establishing the scientific method of inquiry based on experimentation and inductive reasoning. In De Interpretatione Naturae Prooemium, Bacon established his goals as being the discovery of truth, service to his country, and service to the church. Although his work was based upon experimentation and reasoning, he rejected atheism as being the result of insufficient depth of philosophy, stating, "It is true, that a little philosophy inclineth man’s mind to atheism, but depth in philosophy bringeth men's minds about to religion; for while the mind of man looketh upon second causes scattered, it may sometimes rest in them, and go no further; but when it beholdeth the chain of them confederate, and linked together, it must needs fly to Providence and Deity." (Of Atheism)

 

Johannes Kepler (1571-1630)
Kepler was a brilliant mathematician and astronomer. He did early work on light, and established the laws of planetary motion about the sun. He also came close to reaching the Newtonian concept of universal gravity - well before Newton was born! His introduction of the idea of force in astronomy changed it radically in a modern direction. Kepler was an extremely sincere and pious Lutheran, whose works on astronomy contain writings about how space and the heavenly bodies represent the Trinity. Kepler suffered no persecution for his open avowal of the sun-centered system, and, indeed, was allowed as a Protestant to stay in Catholic Graz as a Professor (1595-1600) when other Protestants had been expelled!

 

Galileo Galilei (1564-1642)
Galileo is often remembered for his conflict with the Roman Catholic Church. His controversial work on the solar system was published in 1633. It had no proofs of a sun-centered system (Galileo's telescope discoveries did not indicate a moving earth) and his one "proof" based upon the tides was invalid. It ignored the correct elliptical orbits of planets published twenty five years earlier by Kepler. Since his work finished by putting the Pope's favorite argument in the mouth of the simpleton in the dialogue, the Pope (an old friend of Galileo's) was very offended. After the "trial" and being forbidden to teach the sun-centered system, Galileo did his most useful theoretical work, which was on dynamics. Galileo expressly said that the Bible cannot err, and saw his system as an alternate interpretation of the biblical texts.

 

Rene Descartes (1596-1650)
Descartes was a French mathematician, scientist and philosopher who has been called the father of modern philosophy. His school studies made him dissatisfied with previous philosophy: He had a deep religious faith as a Roman Catholic, which he retained to his dying day, along with a resolute, passionate desire to discover the truth. At the age of 24 he had a dream, and felt the vocational call to seek to bring knowledge together in one system of thought. His system began by asking what could be known if all else were doubted - suggesting the famous "I think therefore I am". Actually, it is often forgotten that the next step for Descartes was to establish the near certainty of the existence of God - for only if God both exists and would not want us to be deceived by our experiences - can we trust our senses and logical thought processes. God is, therefore, central to his whole philosophy. What he really wanted to see was that his philosophy be adopted as standard Roman Catholic teaching. Rene Descartes and Francis Bacon (1561-1626) are generally regarded as the key figures in the development of scientific methodology. Both had systems in which God was important, and both seem more devout than the average for their era.

 

Blaise Pascal (1623-1662)
Pascal was a French mathematician, physicist, inventor, writer and theologian. In mathematics, he published a treatise on the subject of projective geometry and established the foundation for probability theory. Pascal invented a mechanical calculator, and established the principles of vacuums and the pressure of air. He was raised a Roman Catholic, but in 1654 had a religious vision of God, which turned the direction of his study from science to theology. Pascal began publishing a theological work, Lettres provinciales, in 1656. His most influential theological work, the Pens�es ("Thoughts"), was a defense of Christianity, which was published after his death. The most famous concept from Pens�es was Pascal's Wager. Pascal's last words were, "May God never abandon me."

 

Isaac Newton (1642-1727)
In optics, mechanics, and mathematics, Newton was a figure of undisputed genius and innovation. In all his science (including chemistry) he saw mathematics and numbers as central. What is less well known is that he was devoutly religious and saw numbers as involved in understanding God's plan for history from the Bible. He did a considerable work on biblical numerology, and, though aspects of his beliefs were not orthodox, he thought theology was very important. In his system of physics, God was essential to the nature and absoluteness of space. In Principia he stated, "The most beautiful system of the sun, planets, and comets, could only proceed from the counsel and dominion of an intelligent and powerful Being."

 

Robert Boyle (1791-1867)
One of the founders and key early members of the Royal Society, Boyle gave his name to "Boyle's Law" for gases, and also wrote an important work on chemistry. Encyclopedia Britannica says of him: "By his will he endowed a series of Boyle lectures, or sermons, which still continue, 'for proving the Christian religion against notorious infidels...' As a devout Protestant, Boyle took a special interest in promoting the Christian religion abroad, giving money to translate and publish the New Testament into Irish and Turkish. In 1690 he developed his theological views in The Christian Virtuoso, which he wrote to show that the study of nature was a central religious duty." Boyle wrote against atheists in his day (the notion that atheism is a modern invention is a myth), and was clearly much more devoutly Christian than the average in his era.

 

Michael Faraday (1791-1867)
Michael Faraday was the son of a blacksmith who became one of the greatest scientists of the 19th century. His work on electricity and magnetism not only revolutionized physics, but led to much of our lifestyles today, which depends on them (including computers and telephone lines and, so, web sites). Faraday was a devoutly Christian member of the Sandemanians, which significantly influenced him and strongly affected the way in which he approached and interpreted nature. Originating from Presbyterians, the Sandemanians rejected the idea of state churches, and tried to go back to a New Testament type of Christianity.

 

Gregor Mendel (1822-1884)
Mendel was the first to lay the mathematical foundations of genetics, in what came to be called "Mendelianism". He began his research in 1856 (three years before Darwin published his Origin of Species) in the garden of the Monastery in which he was a monk. Mendel was elected Abbot of his Monastery in 1868. His work remained comparatively unknown until the turn of the century, when a new generation of botanists began finding similar results and "rediscovered" him (though their ideas were not identical to his). An interesting point is that the 1860's was notable for formation of the X-Club, which was dedicated to lessening religious influences and propagating an image of "conflict" between science and religion. One sympathizer was Darwin's cousin Francis Galton, whose scientific interest was in genetics (a proponent of eugenics - selective breeding among humans to "improve" the stock). He was writing how the "priestly mind" was not conducive to science while, at around the same time, an Austrian monk was making the breakthrough in genetics. The rediscovery of the work of Mendel came too late to affect Galton's contribution.

 

William Thomson Kelvin (1824-1907)
Kelvin was foremost among the small group of British scientists who helped to lay the foundations of modern physics. His work covered many areas of physics, and he was said to have more letters after his name than anyone else in the Commonwealth, since he received numerous honorary degrees from European Universities, which recognized the value of his work. He was a very committed Christian, who was certainly more religious than the average for his era. Interestingly, his fellow physicists George Gabriel Stokes (1819-1903) and James Clerk Maxwell (1831-1879) were also men of deep Christian commitment, in an era when many were nominal, apathetic, or anti-Christian. The Encyclopedia Britannica says "Maxwell is regarded by most modern physicists as the scientist of the 19th century who had the greatest influence on 20th century physics; he is ranked with Sir Isaac Newton and Albert Einstein for the fundamental nature of his contributions." Lord Kelvin was an Old Earth creationist, who estimated the Earth's age to be somewhere between 20 million and 100 million years, with an upper limit at 500 million years based on cooling rates (a low estimate due to his lack of knowledge about radiogenic heating).

 

Max Planck (1858-1947)
Planck made many contributions to physics, but is best known for quantum theory, which revolutionized our understanding of the atomic and sub-atomic worlds. In his 1937 lecture "Religion and Naturwissenschaft," Planck expressed the view that God is everywhere present, and held that "the holiness of the unintelligible Godhead is conveyed by the holiness of symbols." Atheists, he thought, attach too much importance to what are merely symbols. Planck was a churchwarden from 1920 until his death, and believed in an almighty, all-knowing, beneficent God (though not necessarily a personal one). Both science and religion wage a "tireless battle against skepticism and dogmatism, against unbelief and superstition" with the goal "toward God!"

wreckage
снимка на wreckage

Charles, eh? Perhaps you've read On the Origin of the Species by Means of Natural Selection by Charles Darwin? Oh, don't be thrown by the title, he had some most fascinating things to say. Chilling things! Mr. Darwin spent time studying Aboriginals. He claims we are, at bottom … one and the same! [Laughs] He infers, Mr. Murphy, that we a share a common ancestry with monkeys! Monkeys!

 

https://vimeo.com/201435394

 

Kultura

За мислещите помествам по-долу информация за The AWARE study (AWAreness during REsuscitation): строго научно изследване, публикувано през 2014 година, ако не се лъжа. Темата на изследването:

 

The AWARE study (AWAreness during REsuscitation) is a multi-hospital clinical study of the brain and consciousness during cardiac arrest, including testing the validity of perceptions during the out-of-body part of near-death experiences (NDEs). Dr. Sam Parnia is the principal investigator. The initial results, from the first four years of the study, were published last December in the medical journal Resuscitation (PDF). 

Of the 2,060 cardiac arrests during the study, 140 patients survived and could be interviewed for the study. Of these, 101 patients had detailed interviews, which identified 9 patients who had an NDE. Of the 9 NDErs, two had detailed memories with awareness of the physical environment. One NDEr's experience was verified as accurate; the other was too ill for an in-depth interview. These two NDEs occurred in non-acute areas where no visual target was present, so further verification of visual awareness was not possible. Further study and, perhaps, a reassessment of the methodology and goals of the study are warranted.

 

Пълен текст тука:

http://www.horizonresearch.org/Uploads/Journal_Res...

 

Прочетете го, много е интересно!!!

дъртреалист

Докладвам, че НЕ прочетох статията наПетьо Цеков...

Цъкнах на нея, но не я прочетох, защото видях че пак не е разрешено коментиране,

което значи, че той пише само за хартиения вестник.

Дали пише на пишеща машина, а после му дигитализират текста?

... 

Спирам да го чета,

да  е все жив и здрав и да управлява все така добре газетата.

 

Ку-Ку
снимка на Ку-Ку

Култура, това е банално. При хората в клинична смърт все още се наблюдава активност в централната нервна система, така че няма нищо чудно, че са запазили някаква форма на когнитивна дейност. Има къде по-мистични неща в съвременната наука. Например, в това изследване, публикувано в престижното списание Perspectiveс on Psychological Science, се показва, че чрез определени методи може да се влезе в контакт не само с хора в клинична смърт, но и със съвсем умрели,  както и с още неродени!

 

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26151977

Kultura

Кукувец, прочете ли това:

 

One had a verifiable period of conscious awareness during which time cerebral function was not expected.

 

???

 

Пациентът е бил не само в клинична, а и в мозъчна смърт. Не е толкова банално, май. Прочети цялото изследване.

Kultura

Виж и това:

 

"This is significant, since it has often been assumed that experiences in relation to death are likely hallucinations or illusions, occurring either before the heart stops or after the heart has been successfully restarted, but not an experience corresponding with 'real' events when the heart isn't beating. In this case, consciousness and awareness appeared to occur during a three-minute period when there was no heartbeat. This is paradoxical, since the brain typically ceases functioning within 20-30 seconds of the heart stopping and doesn't resume again until the heart has been restarted. Furthermore, the detailed recollections of visual awareness in this case were consistent with verified events."

 

Става дума за регистрирани състояния на "съзнателна будност" в момента, в който сърдечните и мозъчни функции са били несъществуващи.

Kultura

The other, a 57 year old man described the perception of observing events from the top corner of the room and continued to experience a sensation of looking down from above. He accurately described people, sounds, and activities from his resuscitation (Table 2 provides quotes from this interview). His medical records corroborated his accounts and specifically supported his descriptions and the use of an automated external defibrillator (AED). Based on current AED algorithms, this likely corresponded with up to 3 min of conscious awareness during CA and CPR.2

Kultura

Наскоро гледах една беседа с Джон Клийз (комикът) пред работещи в/за Гугъл. Едно нещо ми направи голямо впечатление: бил седнал на приказка с един от най-именитите биолози (не каза кой) и го попитал -- ако ей ся при нас седне Бог, кои са най-важните въпроси, които искаш да го попиташ; биологът нафукано казал, че, в общи линии, нямал въпроси към Бог. Клийз беше изумен арогантността на събеседника си.

Meto_ot_Interneto

Има два вида атеисти:
1) Тези, които не вярват в Бог (негативен атеизъм)
2) Тези, които са убедени, че Бог не съществува (позитивен, или милитаристичен атеизъм)

Sine_metu

Във форума периодично припламва дискусия за съществуването Му.

Трябва да отбележа, че съмнението в Бог е тежък грях. В случая върху себе си го е взел Иван. Той има и други греховце, на един ще се спра най- долу.

 

Обобщавам научната аргументация :

Агностицистизмът не решава спора. Не са аргументи гранично- екзистенциалните състояния, паранормалните и другите непознати или слабо изучени явления. Не знам не значи има. Не значи и няма.

Не са аргументи и мненията на тоя или оня. Какви са ви Айнщайн, Бор и сие? Домоуправители, СЕО, квартални, съпрузи?

 

Главните аргументи са два :

Изключително тесните граници в значенията на фундаменталните физични константи, при които изобщо е възможно съществуването на познатите материя, енергии и пространство. Представата е случайно да уцелите с конец поне четири, колкото са основните константи, иглени ушенца, разположени на милиарди километра едно от друго.

Изключителната, не, думата е невъобразимата хармония. Представата е прословутата маймуна с пишеща машина, случайно натракала „Война и мир“.

Всеки от двата аргумента сам по себе означава невъзможно малка вероятност за самовъзникване. А двата заедно дават нещо, за което няма и представа. Най- близкото до нея са не смешните 13- 15 милиарда години възраст на Вселената, а милиард милиарда години, необходими за случайното й самосъздаване.

 

Приятелски ще смъмря Иван за начина, по който ползва метафората Да обясняваш любовта без Бог е все едно да се мъчиш да обясниш гравитацията без маса.

Можеше да отбележи, че е заемка от моя скромост, не спа?

Но не самолюбието ме кара да се спирам, а че гравитацията може да се обясни и без маса. И двете са конвенции.

Затова оригиналната ми метафора е „все едно да обясняваш стрелбата с оръдие без гравитацията.“ На друго място добавям и „без процеса на горене“. Няма конвенция в това да те тресне снаряд по чутурата

 

Meto_ot_Interneto

Три са, не два и в твоето описание не мога да разпозная нито един от тях. Но е добре, че ги наричаш аргументи, а не доказателства, защото нито вярващите, нито атеистите могат да представят доказателства за своите убеждения.😁

Sine_metu

Обобщавам мненията и само научната аргументация. Ще ми бъде интересно да чуя другите доказателства.

Признавам, досега не ми стигна търпението за тях.

Meto_ot_Interneto

1) Онтологичен аргумент:. Бог съществува по дефиниция. Който разбира какво е Бог, разбира, че Той неизбежно същесствува. Поддръжници - св. Анселм, Спиноза, Декарт, Хегел
2) Космологичен аргумент. Причана следствие, контингентия мунди. Тома Аквински, Лайбниц
3) Натурално - религиозен аргумент. Нвма часовник без часовникар.Светът е безкрайно по-сложен, не може да няма Творец. Хюм, Волтер, Русо

Sine_metu

Крайната цел на всяка политика е да направи обществото ако не по-щастливо, то поне по-справедливо

От все сърце приветствам наченките на сериозно писане у Иван.

Отбелязвам изключително в интерес на тезите, че е добре да ползва вече проверените постановки като Социалната държава. Последната й редакция е под „речника“ на Калин Донков.

Да не се налага като трънчанина за граовеца : „Не ме е яд, че е взел теслата, а да я не заточи от обратната страна.“

Kultura

Написаното от мен не е аргумент, не съм и споменавал нещо подобно. Изброил съм учени, вярващи в Бог. Посочил съм научно изследване с интересни резултати. Вярата в Бог е интимна и нямам никакво намерение да я обяснявам на или дискутирам с когото и да било.

Sine_metu

Никой нищо не те кара да правиш, нито те упреква за нещо.

Не се цупи. Всичко е така, както казваш, но навярно нямаш представа колко е коментирана темата. Личният ми спомен за рекорд е покрай Рождество 2008 - 14 600 мнения под една- единствена статия.

Думи думи

Нещо не тръгнахте в нужната посока.

Едва ли някой го интересува дали има Бог.

Дали има, дали няма, но заигравките с неговото име са дебели.

Дори и папата от далаверката с неговото име се блажи, та какво остава за гащниците от калибър „политици„

 

wreckage
снимка на wreckage

Нещо не тръгнахте в нужната посока.

писанията на Иван Стамболоф Тире Сула винаги тласкат читателя ф нужната посока - колкото се може по-далече од писанията на Иван Стамболоф Тире Сула.

Gilgamesh
снимка на Gilgamesh

Ако приемем, че НЯМА Бог...

 Ако ИМА Бог...

 Ако приемем, че не знаем, но не можем да изключим съществуването на бог и си изберем този, който се е оставил в ръцете на хората, давайки им възможност да сгрешат, защото е вярвал, че човек се учи от грешките си, каква ще е политиката?

HBK

Най-напред: Комплименти за Сула, който както винаги поощрява и стимулира когнитивна дейност.

След това: Комплименти за Kultura, който се е постарал да извади (или пък да цитира) впечатляващ брой подбрани цитати от известни учени (не е задължително да бъдат мъдреци, още по-малко – критерии).

И най-после: От цитатите и от коментариите оставам с впечатление, че под категорията Бог разбираме и коментираме твърде различни и дори несравними неща. И така, най-напред да уточним, за какво става въпрос:

 

1. Бог в Библейския смисъл на думата? Ако е така отговора е ясен – за мислещите (с инструмента, с който разполагаме) – Бог не съществува. За вярващите (предполага се не-мислещите) – Бог съществува. Противоречие няма. Използваме различни инструменти: за тези наблюдаващи света с невъоръжено око – микробите не съществуват; за тези служещи си с микроспоп – те съществуват.

 

2. Бог в трансцеденталния смисъл на думата? – едва ли има човек, който да е в състояние да потвърди или отрече, че съществуват феномени, процеси и сили извън обсега на собствените ни сетива. И че тези сили влияят върху нас. Т.е. този въпрос е ирелевантен, защото е неразрешим с инструмента (и сетивата) с които разполагаме. Концепцията за Бог е интуитивна.

 

3. Бог в неговия приложен (жречески, или дори политически) смисъл?; ДА! Бог съществува, категорично! Защото е необходим. Категорично! Концепцията за Бог е морална концепция; тя е рационална категория и е необходима основа на човешкото общество (цивилизация) за да има толерантност между индивидите и стабилност в обществото. С което цивилизацията се отличава от животинското общество (стадо), в което има нетолерантност и  непредсказуемост.

HBK

Да го кажем още по-просто: За някои от вярващите:

 

1. Бог е любов. Едва ли има живо същество (човек или животно) което да не е изпитало това ЧУВСТВО. И  въпреки това, едва ли има Човек (за животно не знам), който да има някакво обяснение (физиологично) или поне представа, какво се крие зад това чувство, или пък изобщо зад понятието чувства.

 

2. Бог е Вяра. Повечето от нас са вярващи. Даже някои от нас са суеверни. Но едва ли има някой, който да не е съгласен с твърдението че Вярата е синоним на Надеждата.

 

3. Бог е Съзнание. Едва ли има човек, който да може да каже какво е Съзнание.  

 

Затова, за повечето от нас Бог е всичко това взето заедно. Кръгът се затваря. 

Kultura

НВК, благодаря. Интересни разсъждения и поглед към тематиката.

ДpaгaнOxpидcки

Повечето от нас са вярващи. 

А повечето от нас не са религиозни. 

дъртреалист

Комплименти за Сула, който както винаги поощрява и стимулира когнитивна дейност.

Присъединявам се

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш

×