facebook
twitter

Наблюдател

Нерви и утехи

Говорилня - 4, последна. Съвест трябва, а не къща с басейн

4443
Снимка: Архив

В последните три петъка на януари отпечатах тук откъси от стари интервюта (”Говорилня” – 1, 2, 3), давани на различни издания в годините на прехода, за които смятам, че свидетелстват за застоя в развитието ни, за безвремието и загубата на темпо, в които се размиват и гаснат усилията на нацията. Идеята ми бе да покажа, че нещата, които се случват с нас, не са изненада, че причините за тях са били известни още в началото и през всичките десетилетия на този период, че те са били разпознати и назовани и не само от мен (а може би най-малкото от мен) и че всичкото, което още тогава е било изречено като предпредположение и опасение (по-скоро като предупреждение), днес си остава валидно, само че вече като печална констатация, убийствена равносметка на изминалото. Зад повърхностната, безидейна и лишена от воля и чест политическа класа не бе трудно да се отгатне вълната от корупция и демагогия, която после заля живота ни.

Всичко бе предчувствано, подозирано, сигнализирано. И въпреки това ни сполетя. Ето как...

 

БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД няма водачи. Той винаги е имал управници, които влизат в политиката не за да споделят съдбата на народа си, а напротив – за да я избегнат. Това е най-страшното. Така са правели през всички времена: и когато са подписвали договори, и когато са обявявали война, и когато са ни продавали или подарявали – те винаги са били убедени, че ще избегнат съдбата, която готвят на съгражданите си. На много от днешните политици това им го пише на челата.

Напоследък сравнявам българската върхушка с вагон първокласни пътници. Всичките им усилия и вдъхновения стигат до това да не напускат вагона. Безразлично им е за кой влак ще го закачат. Достатъчно им е да останат в първа класа. (1994)

 

КАЧЕСТВЕНИ МЪЖЕ в България винаги е имало. Но посредствените преливат отвсякъде. И доколкото в този град почти всички се познаваме, ще го кажа направо: преди да стане посредствен политик, всеки от тях вече е бил в нещо друго посредствен.(2003)

 

ДЪРЖАВАТА ПРИНУДИ ОБЩЕСТВОТО без съжаление да жертва поколението на възрастните хора. То е оскърбявано не само с това, че бе изпратено при кофите с боклук, но и с това, че, както обичат да казват държавните мъже, не се срамува, загдето е работило при социализма. Мисля, че поколението достойно преживя живота си. Това, което днес се продава и краде, излезе изпод неговите ръце. Всичките коли, които се движат по жълтите плочки и спират пред парламента и министерствата, палатите около София, целият черен хайвер са от продажбите и грабежа на благата, които то създаде. Най-драматичното е, че оскърбяваме тези хора в присъствието на децата си. Единствената привилегия, премахната в България, е привилегията да се отстъпва място на старите хора в трамвая. Изход от сегашното положение в държавата ще има, но с никакви заеми и траншове няма да си купим прошка от поколението, което си отива. (1999)

 

ОГРОМНАТА ЧАСТ ОТ ПОКОЛЕНИЕТО, което ни заряза или още седи върху куфарите, напусна отечеството не толкова заради мизерията, колкото от отвращение. Не можа да издържи разврата на политическата класа, упадъка на ценностите, публичния отказ от истина, потъпкването на хуманизма по отношение на цели възрасти и съсловия. Отечеството не са само селищата и пейзажът, отечество е и всичко онова, което бе тъй скоростно разграбено и поругано, разпродадено, обърнато в банкови сметки, недвижимости и чудовищно храносмилане. Младите хора не могат да понесат юнаци, които трябва да са зад решетките, да се пъчат на първия ред на живота. Затова се наемам да твърдя, че съвест липсва на тоя живот, който ги прокужда. И съвест би могла да ги задържи, а не къщи с басейни. (2001)

 

В ДРЕВНОСТТА И В СРЕДНОВЕКОВИЕТО неведнъж пълководците са обещавали градовете на войските си: ако бъде превзет градът, три дни (или пет, или седмица) той ще бъде на победителите – с благата си, с богатствата, с гражданите си. И могат да го грабят без предел. Тази аналогия, на пръв поглед външна, се оказа много по-универсална. Партиите превземаха държавата и тя се оказваше тяхна – цял мандат или колкото изкарат. Така грабежът по нашите земи не е секвал дори за миг. (2003)

 

ДАЛНОВИДНО ЩЕ Е, АКО КЪМ ЕВРОПА се отнасяме със същото хладнокръвие, с което тя се отнася към нас. Ако погледнем назад, в историята на ХХ век ще видим, че чувствата ни не са взаимни. Винаги ние сме гледали към нея с по-големи симпатии, отколкото тя към нас. Това, което ние мислим за нея, не съвпада с това, което тя мисли за себе си. Но да не забравяме, че в събитията около нас участват и други континенти и мнението, а и интересите им, често тежат повече от европейските. (1998)

 

Съставянето на тези подборки бе за мен не особено удоволствие, а и не смятам, че точно в моите размисли най-добре ще изпъкне предвидимостта на всичко, което се случи с нас. Вярвам, че в безброя интервюта на българските мислители, философи, политици, общественици, писатели и дейци от всички пластове на националния живот ще се открият невероятно точни, обосновани, подробни и разтърсващи проникновения за утрешния (сега вече вчерашен или днешен) ден на България. Това е една амбициозна и благодарна задача за млад и упорит изследовател, който да събере, да подреди и композира проникновенията на неофициалния български елит и после да потърси причините, поради които това е било пренебрегнато, игнорирано и преиначено, за да се вкара страната в тресавището, от което вече дори не търсим излаз. Днес, като гледаме как пред очите ни демонтират демокрацията, все по-често се питаме: дали въобще демокрацията е била целта? Или просто е била тяхното алиби за грабежа!

С пълното съзнание, че моето участие е било само акцент в този хор от тревожни гласове (не се и гордея особено с това, защото този глас не промени и не предотврати нищо от това, което се случи. Точно то е на път да ме лиши дори от противоречивото чувство за изпълнен донякъде дълг), опитвам с днешната последна подборка от няколко откъса от отдавнашни интервюта* да подскажа за усилията на безбройните други „хористи”, мнозина от които вече не са живи.

В думата има също толкова доблест, колкото и в жеста. И тогава думата е вече жест.

___________________

*Заради подхвърлени съмнения, че това наистина са пасажи от автентични стари текстове, тук посочвам годините, в които тези интервюта са отпечатани. Откъсите не са дописвани, нито редактирани. Не е на автора вината, ако някому се струват нови и съвременни.

27

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Най-големият тарикат в държавата е държавата
Mотивът за убийството на таксиметровия шофьор бил грабеж

01.03.2019

300
Демокрацията е мъртва

Коментари

Krasimir Ivanov
снимка на Krasimir Ivanov

Мдаам... днешните политици са концентрирали всички недъзи на предходните. Мутират, тяхната м....

ssto

Вчера препрочетох „Последен“:

 

Нека, когато привърша гнева си безвреден,
като затръшна горчивата своя тетрадка,
най-талантливият вече да не е най-беден,
най-храбрият - да не живее най-кратко.

 

...

 

Имам да чакам в този живот неизгледен.
Дълго ще чакам. Последна е мойта задача:
да се засмея. Но тъй да се смея последен,
че да се чува как повече никой не плаче...

 

 

Мислех си – ето, има го гнева, но деликатен, конструктивен, защото ни чака път, а няма смисъл да го отлагаме с разпри и да сочим виновен, затова ще го преглътнем – мъдрият отстъпва, само и само да тръгнем, защото отдавна тъпчем на място и много закъсняхме...

 

Мислех си – ето, има я и посоката. Малко неясно е определена, но е там някъде, може по време на пътя да се уточни по-прецизно. Той и влакът, като тръгне от Пловдив за Плевен, не върви направо, а заобикаля по равното, през София. Важното е да стигне, ако е възможно - по-бързо и по-лесно, отколкото напряко, през чукарите.

 

Мислех си – ето, за бездната между изходната и крайната точка писателите мълчат. Как ще постигнем промяната, с какви средства ще стигнем целта? Колко възможни маршрута има и кой от тях ще изберем? С кое ще започнем?

 

Ако го имаше и това, което преодолява разстоянието от т. А, до т. Б, литературата вече щеше да е стратегия, щеше да е план за постигане на дългосрочна цел. Тук някъде литературата става политика и това е неприятно. Разбираме го. Всъщност, не е противопоставянето на мнения онова, което мирише. Примитивните емоции разлагат и подлостта, която расте от тях. Има и благородни емоции – радост, благодарност, състрадание. Уважението израства от тях.

 

Ето ви една стратегия:

http://members.tripod.com/konservativen_forum/dokt...

 

Добра е, може би – най-добрата, която съм чел, но не е талантлива. Най-важното – живота – го няма в нея. Време е да опитаме друг подход за писане на такива съчинения: един умее едно, а друг – друго, да обединим талант, знания и опит, и всички заедно да свършим най-важното, а спойката да е мисълта, предадена с живото слово.

 

Талантливата стратегия е нещо повече от наука и нещо повече от изкуство - рядък исторически феномен, който, я се случи веднъж на сто – двеста години, я – не. Чудя се още, ако се появи, дали ще я разпознаем? Дали ще я изхабим с подозрения, защото вече в нищо не вярваме, дори ако тя не търси вярата, а разбирането ни?

 

Много добри писатели имаме. Историческият момент е такъв, че се налага да поработят още. Ако се наложи, ще помогнем с някоя сурова мисъл, но нека да я рафинират талантливите.

RanBosilek
снимка на RanBosilek

@ ssto:

писания повече от 15 реда никой не чете (освен написалия ги).

речи над 15 минути никой не слуша (Куба се изключва).

ако не можете да концентрирате смисъла на което се опитвате да кажете в рамките на времето, което непринуден слушател/читател би ви отделил, заминавате на боклука.

 

 

ssto

@ RanBosilek,

Разбрах, че имате проблем с четене на повече от 15 реда.

Коментарът ми на Вашия проблем надхвърля 15 реда, затова го концентрирам до един:

разрешвам Ви да не четете текстовете ми.

 

🍺  🍻  🍺

JKMM
снимка на JKMM

Талантливата стратегия е нещо повече от наука и нещо повече от изкуство - рядък исторически феномен, който, я се случи веднъж на сто – двеста години, я – не. Чудя се още, ако се появи, дали ще я разпознаем? 

...нека да я рафинират талантливите.

 

ВЕЛИКАТА МИСЪЛ
Иван Вазов

Тя дълго губи се, блуждае,
нечувана в света се скита,
кога, отде, защо дошла е -
не знае никой и не пита.

Не стряска тя добрите люди,
тя нищо няма за вниманье.
Във никой ум въпрос не буди
за свойто тайнствено призванье.

Минуват месеци, години,
столетия минуват даже,
тя мерне се и пак замине,
и пак изново се покаже.

Нарядко някой взре се в нея,
помисли, махне и минува,
друг дигне я, и пак пилей я,
кат дрипа стара, що не струва.

Друг тури я на лира - всуе!
Той сам я още слабо сфаща;
друг сфане я, но кой го чуе?
Той нийде отзив не посряща.

При все това, узрява векът,
тя стряска вече умовете,
и само няма человекът,
могъщий дар в когото свети.

Но дойде гений - разбере я,
и сгрей я, и живот й вдъхне,
вселената разклати с нея
и нов пожар в сърцата пъхне.

И всякой вика: - "Мисъл нова!
Велика мисъл, гениална!"
И почвата е, виж, готова
за работата колосална.

И целий свят сдобива вяра
в съдби по-светли, непознати
и вчерашната дрипа стара
извършва мирови преврати.

JKMM
снимка на JKMM

👍👍👍

БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД няма водачи. Той винаги е имал управници, които влизат в политиката не за да споделят съдбата на народа си, а напротив – за да я избегнат. Това е най-страшното. Така са правели през всички времена: и когато са подписвали договори, и когато са обявявали война, и когато са ни продавали или подарявали – те винаги са били убедени, че ще избегнат съдбата, която готвят на съгражданите си. ...

...дали въобще демокрацията е била целта? Или просто е била тяхното алиби за грабежа!

👍👍👍

mick

Демокрацията е причината. Тя не избира лидери, а избира чиновници-управници. Така е и замислена демокрацията, да е фасада зад която стоят истинските и могъщи собственици на държавата, удобно на завет да си умножават богатството и да тушират с демокрацията недоволството на народа. Ако пък отнякъде успеят да изсмучат много пари/от други държави/, дават и някой лев/долар на народа. Също както мафиотите плащат повече на доверените хората.

 

При нас проблемът е, че пари отвън няма и това води до демократичен канибализъм. Щото заради това, хората да не се бунтуват.. се харчи повече отколкото се произвежда в държавата.  Това е валидно за всяка една демокрация. Единственият начин да се вържат сметките е отвън да идват пари - много пари. Затова са и големите заеми на развитите демокрации, затова са и бомбардировките на "лошите" държави и последващото вземане на ресурсите им за без пари.

 

 

JKMM
снимка на JKMM

Ако замениш думата "демокрация" с думата "олигархия", нещата ще си дойдат на местата. Защото имаме точно това - олигархия, самонарекла се демокрация за заблуда - "Няма по-безнадеждно поробени от тези, които грешно смятат, че са свободни". И нямам предвид само България - държавата на всеобщото благоденствие беше създадена от и по решение на елита, а не в резултат на съществуващите уж "демократични" процедури. И пак от и по решение на елита започна демонтирането й, когато той прецени, че вече не му е необходима - въпреки породеното от това масово недоволство, което не може да спре процеса чрез споменатите уж "демократични" процедури.

ДЖОМАГА
снимка на ДЖОМАГА

👎

политиканстване в стил  зюмбюл дайрето...👺

LEFT

👍за автора👍

Gilgamesh
снимка на Gilgamesh

все по-често се питаме: дали въобще демокрацията е била целта?

След почти 30 години все още се питате, каква е била целта!!! Ужас!!!

enlil

Нека вземем думата "екскремент". Нека да я използваме в изречението "На пътя има екскемент.". Нека се концентрираме върху обстоятелството, че това  изречение представлява  лингвистична форма на логическо съждение. Чрез него се утвърждава истината, че на пътя има екскремент. Нека не забравяме също така, че думата "екскремент" има много и най-различни синоними. Нека се възползваме от обективната възможност с която разполагаме и да поспорим дали тя е най-подходящата в случая. Нека се скараме. Нека скарването да прерастне във взаимно изтребление. И нека след него се запитаме, а това последното какво собствено отношение има към истината, че на пътя има екскремент. И кой е този път, на който има екскремент? И накъде води той? Къде е истината (пък и логиката) във всичко това?!

Това е схемата,  към  която се придържат всички днешни коментатори във всички днешни медии. К.Донков, при все похвалните му опити да бъде едновременно самокритичен и критичен, не прави изключение. Но след като, подобно на всички останали, само описва т. нар. "тежко положение на народа", без да посочва средството за промяна, не може да ме трогне и развълнува. Колкото и да шлифова стилистичната форма на изложение. 

p.s. отново ще стана твой почитател, бай Калине, ако  и когато кажеш как да премахнем екскремента. 

ssto

С целите работата е малко особена, защото всяка постигната цел се явява средство за постигане на други цели, така, както и всяко следствие се явява причина за други следствия. Едно и също е, но казано с различни думи.

 

Ако целта на елита ни, да се обогати за сметка на обществото, беше ползвана като средство за постигане и на обществените цели, с първата цел можеше и да се примирим, но през последните 30 години все се явяват "спасители", които винаги, без изключение, злоупотребяваха с доверието ни. Нямаше разменени престации - получиха, но не дадоха. Имаме договорно неизпълнение и понеже отговорност за него не е предвидена, водевилът върви все по един сценарий.

 

Да сгрешиш един път е нормално. Да сгрешиш два пъти  за едно и също нещо е глупаво. Но да правиш десет пъти една и съща грешка е пагубно.

 

Грешката е доверието. Суверенът трябва да възлага свършването на общественополезната работа, а не да вярва, че избраният ще иска и ще може да я свърши. С каква наивност възлагаме държавната работа, без да определим дори най-общо какво очакваме да се свърши?

 

Когато стигнем до този извод и се решим да поправим хроничната грешка, тогава се изправяме пред необходимостта да определим целите и средствата за постигането им. Без да задоволим тази обществена потребност, не можем да възложим заданието на Демогозите (в древния смисъл на думата).

 

Понеже писателите ни (мислителите ни) са доказвали многократно таланта си да виждат действителността и да я описват точно, ползвах тази тема, да ги помоля, да опитат таланта си и във виждане в бъдещето. Нямам предвид жанра на фантастиката и другия - на уличните гледачки. Съзнавам разликата - писателите са хора на изкуството. Виждането в бъдещето е наука, защото всичко в живота  е причини и следствия, а да разпознаеш бъдещите следствия по проявените сега причини е прилагане на науката в живота. Това е първата `и основна функция - да повдигне завесата, скриваща бъдещето и да го направи светло и видимо. Втората основна функция е, да ни покаже как и върху кои причини да въздействаме, за да постигнем желаните от нас следствия.

 

За да се справи с функциите си, науката концентрира огромен обем информация за събитията в живота до малко абстрактни понятия, а това я прави некомуникативна. Налага се продуктът от нейната работа да бъде преведен обратно на езика на образното мислене.

 

Ако писателите не помогнат,  ще се наложи да се примиряваме с доста по-слаби опити със словото. По-лесно и бързо ще стане с кооперация. Г-н Донков? Г-н Цанев?

 

 

 

 

 

 

 

циникЪтхедонист

Екзактно дефиниране на основния проблем.

Вопиющ дефицит на съвест. На всяко едно ниво. Понеже върховния диктува модата. 

enlil

ssto,

ad absractum всякакви мъдрости мошеш да разливаш из форума,

но ако беше наясно с факта, че те лесно могат да бъдат сведени до празнословия ad absurdum,

сигурно штеше да бъдеш по-внимателен.

 

Екскрементът е още на пътя. И там ще си остане. Пък в туй, че искаш заедно с бай Калин да го заклеймиш, лошо няма. Одобрявам.

циникЪтхедонист

През тази призма, щом на пътя има екскремент, това означава че по пътя е минал добитък  и то добре нахранен. 

Извода в тази връзка, ако не искаш такива неща по пътя пък бил той и магистрален, ограничи движението на добитъка по него. 

enlil

Колко милко, колко сладко, че сте толкоз силни в метафорите!

И в назидателно-заклеймителния тон, че трябва съвест, а не къщи с басеин!

А буквално казано как ще махнеш екскремента от пътя, без след това да се понакиснеш в басейна?

циникЪтхедонист

Аз лично не съм от гнусливите и ако е достатъчно твърдо като консистенция ще го взема с ръка и ще го сложа в торбичката. 

В полупустиннте области където живеят хора, ако нямаш сушени екскремент в торбичката, не можеш да си изпечеш улова. 

Можеш да го изядеш и суров, но ще студуваш нощем. 

Трябва да се отбележи, там и басейните са рядкост. 

Проблемите основно идат от консистенцията. 

Като е рядко ни връх има, нито можеш да го сложиш в торбата. 

Отделно силно се пренебрегва факта, че лайната на едни са храна за други. 

Обикновена екосистема. 

Съжалявам, ако ви звуча назидателно, по скоро се стремя към възгледите на еди клоун, отколкото да назидавам когото и да е

:) 

enlil

Недей да прескачаш сюда-туда, ту в метафоричната (художествената), ту в житейската реалност!

Опитай се да останеш само в последната! И тогава дай рецептата,  за която  твърдя, че днешните анализатори старателно отбягват.

Без нея всичките ви писаници наистина изглеждат предвзети и демагогски.

Защото и без тях прекрасно си знаем в какъв свят живеем.

циникЪтхедонист

Колега, ако трябва да навлизаме директно в реалността подхода към ситуацията най-общо се свежда до този на Херкулес спрямо Авгиевите обори. Или пускаш водата или свикваш с миризмата. 

enlil

Буквалното привнасяне на митичния образ в житейската реалност не е тълкуване и не е обяснение.

Херкулес кой-Калин Донков, Бойко Борисов, Волен Сидеров, Джордж Сорос, Ангела Меркел, Иван Стамболов (Сула) - кой? Тези обори, за които споменаваш, те не са ли на цар Авгий? А той пък кой е?! И оборите къде са?!

Без да звучи като заяждане, защо ли този мит, който е толкова древен, е останал така безполезен?

В смисъл каква точно е поуката, която бихме могли да извлечем от него, която да ни послужи като практическо ръководство за премахването на къщите с басеин?

 

циникЪтхедонист

Колега, аз само споделям представи. 

Далеч съм от мисълта, че съм способен да посоча решение. 

Ако трябва да търсим някаква поука, тя според мен се състои в следното:

Крутите обстоятелства предполагат крути мерки за справяне със ситуацията. 

Gilgamesh
снимка на Gilgamesh

Туй не е лайно, а яма и от нея, излизане няма. Ще се радвам поне хубава тор за децата си да стана. Тъй си мисли народа, а елита му философски, поетичен цяла вечност реве, че света не е идиличен. Когато дълбаеха тази яма, никой от тях пред багерите не застана. На моята възраст са били тогава - полувековни, помъдрели, респектирани от власт и от повели.
Не може с мрънкане и гласец анемичен да спреш крадец, въоръжен и с наглост безгранична.
Проникновенията им безлични, заразиха с безнадеждност всички.

циникЪтхедонист

Страхотен текст. 

Свалям Ви шапка. 

Истинска поезия. 

Или пък поетично поднесена. Истина. 

ssto

Като поезия е хубаво, но като обобщение - не.

Който иска - да си тъне в безнадеждност, да ругае и упреква другите. Не всички са така. Погнусих се от толкова отчаяние. Сигурно е някаква хипербола и пошла шега. Защото ако е истина, звучи като реквием след духовна смърт.

 

Безличните проникновения и анемичното мрънкане не предтовратиха събитията, но поне не скачаха по митингите, а осмиваха провокацията на емоциите и провокираха мислене. Опитваха да будят заспали, подведени и съблазнени. Малко е, казвате, а кой направи нещо повече?

 

enlil

Браво, ssto! Правилно си разбрал. Точно това е метафоричният образ на Gilga-реквием след духовна смърт.

Ще си позволя само да доуточня какво точно представлява духовната смърт: Подмяна на едни ценности с други, чрез преосмисляне на официално натрапваните и скрито отхвърляни ценностни. В Русия, през І-вата св. война, властовата необходимост да бъдат избивани германци и австрийци  по парадоксален (но неизбежен) начин отпраща масовото съзнание към идеологическата необходимост да бъдат избивани лошите от добрите руснаци. Лошите изчезват физически през периода между двете войни. И добрите вече отново са заставени от властовата необходимост да избиват германци. После пак се опитваха да идентифицират лошите. И т.н.т.

Опитай сега на сериозно, ssto, с голо просветителство да будиш заспалите, подведените и съблазнените, ама преди това не забравяй да калкулираш какви инвестиции ще са необходими за да излезеш от анонимност. И още нещо не забравяй: че докато се опитваш с дар-слово да отваряш очите на заспалите, тия, във властта, на които заспалите са им безкрайно необходими, ще те гледат под лупа. И ще те смачкат като гнида ако преценят, че реално заплашваш шнтересите им. Пък заспалите, когато им разрешат да се събудят, ще носят венци на паметника ти и ще те честват.

ssto

Това не съм го чел. Такова внимание към скромната ми личност! - благодаря, благодаря. Съжалявам, че е привлякла вниманието ви.

 

Дори да съм го чел, толкова съм глупав, че не съм го разбрал. Изглежда като провокация на самооценката ми. Все някога ще попаднете пред мерника и на моята ирония. Повод за добрите вицове обикновено е нечия глупост, поднасяна като мъдрост, или обратното ...? Карай, нека да е весело.

 

Дори да съм го разбрал, толкова съм луд, че няма как да ме уплаши. Гърмян заек съм. Съжалявам, че писаниците на един луд са вдигнали шум. Без значение са за другите, но ми помагат да не заспя, когато не трябва и да спя спокойно, когато трябва.

 

Анонимността не си я давам. Инвестиции за излизане от нея няма да правя. Само това ще е - няколко написани изречения, ведно с правописните грешки.

 

Венците и паметниците вече ги коментирах – и за вас песни ще се пеят.

 

Колкото за смачканата гнида, че какво ще е по-различното от сега?

Влез или се регистрирай за да коментираш

×