Медия без
политическа реклама

Госпожа Европа ще се радва само два пъти

Вторият път ще бъде, когато изтече мандатът й

Europe by satellite
Подпирайки се върху своята наследничка, Жан-Клод Юнкер въведе Урсула фон дер Лайен в галерията на славата в Еврокомисията, където висят портретите на досегашните председатели.

Урсула фон дер Лайен грееше от радост във вторник вечерта, че прескочи с малко парламентарната бариера в Страсбург към поста, който й възложи Европейският съвет. Приличаше на купувач на яхта, който никога по-рано не е вярвал, че може да се сдобие с такъв лукс. Но за собствениците на яхти се говори, че се радват два пъти: когато ги купят и когато се избавят от тях.

Фон дер Лайен вече изчерпа половината от радостите си, защото тепърва ще разбере с какво се захваща. Еврокомисията има невисок авторитет заради брюкселското си отчуждение от европейските граждани. От години се търсят пътища за хуманизиране на еврокрацията, но досегашните експерименти бяха неубедителни. Въвеждането на съревнование между кандидати от различни политически семейства бе плах опит, стъпкан набързо от правителствата, които по природа не са почитатели на наднационалните решения. Покрай пазарлъка кой да оглави Еврокомисията получихме рядка възможност да се уверим, че Европейският съюз продължава да бъде междуправителствена организация въпреки общоевропейските украшения, с които се е накичил. Радетелите за Европа на нациите трябва да са се успокоили, а федералистите не бива да изпадат във възторг от уверенията на Фон дер Лайен, че е "пламенна проевропейка".

За една седмица тя успя да нагоди речника си така, че да се хареса на възможно най-много политически фракции в Европарламента. Думите й погалиха ушите на мнозина, но би трябвало да ги държат нащрек, защото само доказаха, че начело на главния изпълнителен орган на ЕС застава не политически лидер, а

 

схватлив функционер, приучен да слуша

 

Фон дер Лайен поема поста с ясното съзнание, че не е за него, и затова обеща пред Европарламента, че Европа повече няма да прави така. Тя не само подкрепи връщането на системата на водещите кандидати, но и направи небивал жест към Европарламента, като изяви желание да му се даде законодателна инициатива заедно с Еврокомисията (което не зависи от нея), а също и да се въведат общоевропейски листи, за да се чува по-силно гласът на гражданите.

Усетила неудобството, че големите западни държави сключиха сделка за разпределение на важните постове помежду си за сметка на източноевропейските страни, тя призна, че "има пропаст между Източна и Западна Европа". "Тези страни (от Изтока - б.р.) направиха огромни усилия, за да се присъединят към ЕС и Шенген, и трябва да бъдат възнаградени", каза тя в заключение на представянето си, когато залата вече бе полупразна. Да се радваме ли? Няма за какво, защото и досега Еврокомисията и Европарламентът ни даваха зелена светлина за Шенгенската зона, но Европейският съвет (съставен от шефовете на правителствата) не е длъжен да им приглася. Ето още едно доказателство, че ЕС не се е отдалечил много от корените си на междуправителствена организация.

 

Изпаднала в проевропейски възторг,

 

младата българска евродепутатка от ГЕРБ Ева Майдел пожела да се изкаже на изслушването на Фон дер Лайен и нареди следните красиви слова: "Европа трябва да стига до всяко село, до всеки гражданин. Нито един европеец не трябва да е принуден да напусне Европа по икономически причини." Госпожата е втори мандат в Брюксел и се е отдалечила от родината си, но първо би трябвало да каже нещо подобно на своя партиен вожд Бойко Борисов: "Нито един българин не трябва да е принуден да напусне България по икономически причини." Защото както самата тя, така и още два милиона българи пожелаха по икономически причини да живеят другаде, само не и в родината си. И този процес не спира въпреки трите мандата на Борисов и въпреки "успешното българско председателство на Съвета на ЕС".

 

Какво можем да очакваме от Фон дер Лайен?

 

Борисов преследва три национални цели в ЕС: влизане в Шенгенското пространство, приемане в еврозоната и премахване на мониторинга за корупция и организирана престъпност (Механизма за сътрудничество и проверка - МСП). За Шенген и еврозоната е ясно, че новата председателка на ЕК ще ни помогне точно толкова, колкото и отиващият си неин предшественик Жан-Клод Юнкер. За недопускане до Шенген е достатъчно една държава да е против (те са повече), а за еврозоната решаваща дума ще има Европейската централна банка, която не е на подчинение на Еврокомисията.

Що се отнася до мониторинга, ЕК наистина може да предложи на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешен ред да го спре. Не е изключено Жан-Клод Юнкер да направи изпреварващ ход, защото обеща, че ще му сложи край до приключването на мандата му (през октомври). Какво остава за Фон дер Лайен? Тя каза, че много държи на върховенството на закона (като компенсация, че некоректно избута по-способния в тази сфера Франс Тимерманс) и че ще възстанови писането на доклади за всички държави в ЕС. Това означава, че механизмът, който действа сега само за България и Румъния, ще обхване и другите страни. София и Букурещ се надяват, че така ще се изгубят в множеството и няма да бъдат сочени самотни в позорния ъгъл. Но трябва да си спомнят, че през 2014 г. Комисията на Жозе Барозу написа първия общ антикорупционен доклад за целия ЕС и от него никак не им стана по-леко. Той бе по-хаплив дори от доклада по МСП, който бе излязъл само месец по-рано. Поради това, че имаше твърде остри зъби, следващата комисия на Жан-Клод Юнкер дори не посмя да публикува готовия вече втори доклад през 2016 г. Ако Фон дер Лайен възнамерява да поднови тази процедура, на Борисов и много други няма да им бъде весело. Но за целта тя ще трябва да забрави, че дължи голяма благодарност именно на правителствата за новия си пост.

От другите й обещания

 

България също трябва да си направи собствен превод

 

Какво означава да се въведе данък въглероден двуокис за страна, която разчита главно на топлоелектрически централи? Фон дер Лайен пресметна, че за десет години по този начин ще трябва да събере 1 трилион евро. Това означава по 100 млрд. евро на година, или по още един годишен бюджет на ЕС. За разлика от бюджета, в който вноските са съобразени с големината на населението и икономиката, въглеродният данък ще зависи от степента на замърсяване - а тя е по-голяма в по-слаборазвитите страни.

Да се радваме ли на нейното виждане за миграцията и за "споделяне на товара й"? Вярно е, че тя спомена за стартиране на преговори за промяна на Дъблинското споразумение (връщане на мигрантите в първата страна, където са стъпили на европейска земя), но настояването за солидарност означава държавите с повече мигранти (богатите, към които се стремят) да ги прехвърлят в държавите с малко мигранти (по-бедните, през които минават транзит).

А що се отнася до Истанбулската конвенция, която г-жа Фон дер Лайен смята да вкара през задната врата във всички държави чрез присъединяване на целия съюз към нея, България наистина може да се изправи пред сериозен проблем. Тъй като Конституционният съд постанови, че тази конвенция противоречи на българската конституция, общоевропейските действия ще означават натиск над държавата да промени конституцията си. В противен случай тя би се поставила, макар и по специфичен въпрос, извън ЕС.