„Да, нашите самолети МиГ-29 са подготвени за огнево въздействие по такива цели, ако се наложи. Казвам на хората да бъдат спокойни, ние вземаме мерки. НАТО взема мерки, ще бъде усилено наблюдението, за да бъдат предпазени хората от подобни притеснения.“ Това обяви министърът на отбраната Атанас Запрянов наскоро от телевизионния екран в коментар за навлизането на руски дронове във въздушното пространство на Румъния и Полша.
Той продължи с успокоенията като заобяснява как започнало изпълнение на операция „Източна стража“, с която на територията на всички натовски страни, граничещи с Украйна, щели да бъдат разгърнати допълнителни сили за противовъздушна отбрана и за борба с дронове. "Ние също сме предприели действия за усилване на наблюдението на нашето въздушно пространство в североизточно направление. Най-важното е откриването на тези обети да бъде своевременно. След това тяхното поразяване и неутрализиране е по-лесно“, изреди още военният министър.
Само месеци по-рано обаче пак той обяви:
"Няма закон, който да ни дава право да свалим един дрон"
Повод за думите му тогава стана тежък инцидент на 7 февруари 2025 г., при който неизвестен дрон беше засечен във въздушното пространство на летище София Заради инцидента бяха забавени шест полета, а след като си поигра на воля, дронът изчезна. По онова време Запрянов призна и, че военните нямат право да свалят дрон дори над стратегически или военни обекти и обяви темата за много болна за армията и държавата.
Дори само тези твърде противоречиви послания и признания, тези буквално противоположни твърдения показват, че има нещо много сбъркано в историята за това с какви възможности разполага България за справяне с евентуална атака или остра провокация с дрон или дронове.
Независимо, че последните седмици и дни са белязани от изключителна активност по темата на цялото държавно и военно ръководство, с всевъзможни обещания за защитни стени, за взети мерки срещу евентуално масово навлизане и нападение с дронове, с посещения на президента на военни състезания с дронове и анти дрон системи, с ходене и снимане на Бойко Борисов във военен завод, произвеждащ дронове, с какви ли не европейски и национални бомбастики по темата, то едно е сигурно - че истинския въпрос е всъщност
колко точно неподготвена е България по темата
Всъщност точно покрай скандалната история с мистериозния дрон, който си правеше каквото поиска на Летище София през февруари т.г.. лъсна в прав текст колко гол е царят и в що за разграден двор живеем.
От дрона, който е тип "Крило", тежи около 30 кг., има 1,5 м дължина на крилата, не се продава масово, изисква специални умения за управление и може да се контролира от 50 км разстояние, няма следа и до момента. Няма следа и от собственика му, независимо от разследването на МВР и ДАНС. Остават предположенията, че
става дума за сериозна провокация и за неприятелско тестване на системите за сигурност
Въпросният дрон предизвика сериозно безпокойство и с твърденията, че е бил хакнат, манипулиран и изобщо не е случаен. По правило големи дронове като използвания в случая са тип военни, служат за шпионаж и за наблюдение. Това се разбра още дни след скандалната поява на безпилотната машина от изявления и коментари на шефа на Гранична полиция Антон Златанов и на експерти. "Дрон, който е продаден от лицензирана фирма, няма да може да извърши полет над летището, тъй като зоната е забранена, но самото летище не разполага с анти-дрон система. Това говори, че
дронът е манипулиран и че това е целенасочено действие,
заяви тогава Златанов. Дронът, който навлезе на летище София, явно е хакнат. Това пък допусна от своя страна председателят на Асоциацията на българската авиационна индустрия Тодор Иванджиков. "В повечето дронове, в софтуера им е заложено летището като забранена зона. Този дрон явно е хакнат или е произведен тук, пипнат е софтуерът, така че да минава навсякъде, включително и през цялото летище", коментира тогава експертът.
Стана ясно и, че той не се продава масово и се изискват специални умения за неговото управление. Още по-притеснително бе, че се оказа как дронът е застанал на полосата за кацане на самолетите и след като те са пренасочени, и той се е преместил. Или казано по-простичко -
провокацията си е била достатъчно нагла
Така или иначе обстоятелството и, че и досега една цяла държава и десетки служби с милиарди левове бюджет не могат да открият един дрон, а камо ли е да установят кой го е управлявал и кой се е гаврил със сигурността на полети със стотици пътници, си е само по себе си показателно какви са възможностите да се отразят атаки или дори само провокации от този характер.
Или какво да говорим за историята
как с МиГ-29 ще се свалят дронове
От години е някаква страшна тайна колко точно изтребители има от този вид, но покрай липсата на части, двигатели и кой да ги ремонтира и поддържа, покрай разбиването на една машина, покрай опита преди години пилотите да спретнат нещо като стачка, в различни формати е ставало дума, че те са между 15 и 18, като от тях летят между 6 и 8. Не е ясно колко точно са те, но едва ли е далеч от тези цифри истинската ситуация. И то когато им се намерят резервни части и резервни двигатели. Дори няма и да се отваря дума от колко време насам е изтекъл и ресурса с ракети към изтребителите.
Така или иначе само в Украйна, Русия и Беларус може да се търси ремонт с лиценз, а пък двигатели могат да дадат същите държави плюс Полша и Словакия. Полша даде няколко двигателя и с това в общи линии се изчерпва публично известната поддръжка. Но да приемем, че има три-четири двойки, които може да дават дежурства, дори да предположим, че във въздуха се вдигнат освен дежурната двойка и още 6 самолета. Колко точно дрога може да унищожат те? С колко и какви точно ракети?
Ами ако дроновете са примерно 20 или 100 - как и кой точно ги унищожава?
Сигурно мнозина ще кажат - ами нали ще имаме нови 16 американски изтребители F-16. Първо, те ще влязат в бойно дежурство вероятно най-рано след 2-3 години. Освен това те също имат ограничен ресурс ракети. Изобщо да не говорим и как се изстрелват ракети за минимум половин милион долара едната срещу дронове за по няколко стотин или хиляди долара.
Да не говорим, че липсват и модерни радари. Доколкото има радари, които със сигурност не покриват цялата страна, то те са още от съветсто време, което и иранските технологии, чрез които се произвеждат хиляди дронове, дори със сигурност отдавна са надскочили. Сделката за нови трикоординатни радари дори още не е в началото си.
Същата работа е и с ПВО-защитата, която се изразява в два-три комплекса С-300 и няколко C-75М3 "Волхов" (SA-2), C-125М "Нева" (SA-3), 2К12 "Куб" (SA-6), C-200 "Вега" (SA-5) и C-300 (SA-10). Все съветско производство, от съветско време. Дали може да направят нещо на съвременните машини и технологии? Едва ли.
Тук стигаме до
новата дъвка със стената срещу дронове на Източния фланг на ЕС и на НАТО
Така само преди дни се състоя специална среща на военните министри на България, Дания, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Украйна, плюс ръководни фактори от ЕК и НАТО, с обявена тема на консултации и дискусии за изграждането на въпросната защитна стена.
Всъщност идеята за стената беше спомената от председателя на ЕК Урсула Фон дер Лайен в реч на 10 септември – само часове след нахлуването на руски дронове в Полша. Тя обяви, че Европа ще създаде „дронов съюз“ с Украйна, както и, че Европа трябва да построи „стена срещу дронове“. Тогава председателката на ЕК добави, че Съюзът ще отдели 6 млрд. евро за първата инициатива. Но и момента обаче няма информация какво финансиране ще е нужно за европейската отбрана срещу дронове и
най-вече откъде ще дойдат парите
Лъсна и как идеята за координирана отбрана срещу дронове по източната граница на Европейския съюз не е изцяло нова и как през юли т.г вътрешното министерство на Литва каза, че по-рано през годината Брюксел е отказал да финансира проект за „стена срещу дронове“, предложен от балтийските държави. Очевидно сега има рязка промяна в позицията.
От срещата на военните министри обаче стана ясно не само, че не е ясно откъде ще дойдат парите, но и че изобщо не се разбира какво точно ще се прави и най-вече за какъв срок. Заговори се с общи приказки и фрази от рода как трябвало да се работи за „възможности за откриване“ на дронове, за радари, акустични сензори и друго оборудване за намиране на по-малки летателни апарати, летящи на ниска височина. За електронна война и заглушаване, за традиционна артилерия и какви ли не подобни.
Накрая ръководещият срещата европейски комисар по отбраната Андрюс Кубилюс обяви, че някои експерти предполагат, че ЕС може да завърши проекта за „стена срещу дронове“ в рамките на година, но веднага след това призна, че
изобщо „не е сигурен“ относно този график и тези срокове
Паралелно с общите европриказки дойдоха и същите нищо незначещи фрази и у нас от целокупното държавно и военно ръководство, което се изсипа на състезание между оператори на безпилотни летателни системи от формированията на Сухопътните войски „Ястребово око 25“, което се проведе на учебен център „Люляк“ край Стара Загора. На събитието присъстваха президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, командирът на Сухопътните войски ген.-майор Деян Дешков и още куп официални гости.
И тук като се започна - как темпото на въвеждане на дронове било добро, но можело да е по-добро, как нямало държава, която можела сама да се бори с дронове, как антидрон системата била "комплекс от мерки – наблюдение, откриване, класифициране, съпровождане, некинетично и кинетично въздействие", как имало "структуриран подход за насочване на отбранителната промишленост и извършване на стандартизация в процедурите и подготовката. Ако някой държавник, генерал, министър, партиен лидер си мисли, че с подобни общи приказки и али-бали успокояват някого или пък си заработват заплата, то много се лъжат.
Защото каквито и да ги говорят, то очевидно държавата и армията са хванати по бели гащи по темата, а България е като разграден двор за възможни атаки и провокации с дронове. И колкото по-бързо се признае това, толкова по-добре и по-бързо може да се вземат мерки.
