Quantcast
Делата за пред Брюксел се сменят, а успехите са все нулеви | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Делата за пред Брюксел се сменят, а успехите са все нулеви

Има много техники за контрол на главния прокурор. Въпросът е да има политическа воля, казва българският съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев
2 816
 БГНЕС
Йонко Грозев е българският съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург от април 2015 г. От май 2020 г. е председател на една от петте секции на съда, позиция, която досега не е заемана от българин. Завършил е право в СУ през 1991 г., а през 1994 г. защитава магистърска степен по право в Харвардския университет. Още през 1992 г. е сред учредителите на Българския хелзинкски комитет (БХК), чиято правна програма оглавява от 1995 до 2005 г. Като адвокат той спечели делото "Колеви" пред ЕСПЧ.

- Съдия Грозев, как оценявате българската  ситуация с изпълнението на решенията на ЕСПЧ? Вече 12 години властите отказват да изпълнят решението по делото "Колеви", което очерта проблемите с недосегаемостта на главния прокурор...

- Изпълнението на решенията на съда е въпрос, който стои далеч не само за България. В редица страни, най-вече източноевропейски, има проблеми със забавяне на изпълнението на общите мерки. Това са ситуации, в които в резултат на решение на ЕСПЧ се налагат по сериозни промени на законодателно ниво. В различни държави има проблеми с такива общи мерки по различни теми. За съжаление, България има забавяния по няколко проблема, които са установени в редица решения на ЕСПЧ и които до голяма степен са свързани, най-общо казано, с качеството на наказателното правосъдие. Един от проблемите, който Комитетът на министрите през последните години поставя на дневен ред, е статутът на главния прокурор.

- Има ли друга държава, която толкова години да влачи тези промени? Какво е вашето обяснение за това?

- Това е уникален проблем, защото статутът на българската прокуратура също е уникален и няма как да направя сравнение с друга държава. Обикновено проблемите с изпълнение на решения, които продължават много години, касаят по-скоро масови случаи и са свързани с ресурси. Мога да дам пример с условия в затворите. Често това е проблем, който изисква комплексни мерки и това отнема време. Имахме го и ние, но българската държава реагира сравнително бързо и адекватно. Друг пример е изпълнението на съдебни решения срещу държавни институции и предприятия в Украйна. Държавата няма достатъчно средства за изплащане по решенията на съдилищата срещу тези институции в полза на граждани. Но този тип проблем, който поставя решението "Колеви", е уникален и не мога да намеря друг пример, с който да го сравня.

- Какъв ресурс ни липсва, за да го решим?

- Политическа воля очевидно. Това винаги е отговорът, когато става дума за промяна на институционална уредба. Мнозинството в парламента трябва да има желание да направи промяната.

- Как трябва да е уредена институционално прокуратурата, за да се реши този проблем?

- Навсякъде по света уредбата на прокуратурата е въпрос на национална традиция и постепенно израстване и наместване на различните институции. Така че няма универсален модел. Навсякъде обаче се поставя въпросът за намиране на баланс между възможността за отговорност на институцията за осъществяваната от нея наказателна политика и гарантиране на нейната независимост. Когато има такъв баланс, прокуратурата е способна да разследва политически силните. Този баланс се намира посредством различни механизми, гарантиращи независимост на отделния прокурор и в същото време отчетност на институцията за нейната ефективност. За да има отчетност на институцията, в едни системи възможността за освобождаване на главния прокурор е олекотена, в други - възможностите за даване на инструкции от изпълнителна власт са засилени, в трети - парламентът може да има повече контрол. Проблемът с българския модел е, че на практика независимостта е въведена в абсолют и възможностите за отговорност и контрол от страна на другите власти са нулеви. Това е проблемът с българския модел, нещо, което е казвано многократно от различни европейски институции.

- Въвеждането на прокурор, който да разследва главния и заместниците му, би ли било решение?

- Зависи как ще бъде регламентирано това решение, и от това, което наблюдаваме засега, по-скоро няма да бъде довършена и да се получи тази промяна (Заб. Интервюто е взето, преди КС да отмени текстовете от закона, регламентиращи специалния прокурор.). Ако се фокусираме върху решението "Колеви", важна е ефективната възможност за разследване не само като законодателната рамка, но и като реално функциониране. Проблемът не е само в невъзможността да се разследва главният прокурор. Липсата на възможност за разследването му е елемент от цялостната липса на на възможност за отчетност на главния прокурор за работата му и ефективността на осъществяваната наказателна политика. 

- Главният прокурор Иван Гешев често повтаря, че той е едва ли не само един администратор в прокуратурата и не вижда проблем с безотчетност и безконтролност.

- Трудно е да се приеме такава теза. Става въпрос за централизирана институция, която е йерархично изградена със сериозни правомощия, фокусирани във фигурата на главния прокурор. Има системи, в които прокуратурата е регламентирана институционално по друг начин и където няма този силно изразен йерархичен елемент. Проблемът с намаляването на йерархичната подчиненост на прокуратурата също не е еднозначен. За да може да осъществява единна наказателна политика в цялата държава, трябва да има сравнително високо ниво на организация и подчинение, за да може наказателната политика да е еднаква навсякъде. В противен случай рискуваме феодализиране на наказателната политика в различни части на държавата. Това също не е добро решение.

- Оказваме се в "параграф 22" и няма как да не е всевластен главният прокурор ли?

- Не, той не трябва да е всевластен. Безконтролната власт винаги ражда риск от злоупотреби. Има техники, с които могат да бъдат ограничени възможностите за влияние, запазвайки йерархичната структура на организацията. Освен контролът от другите власти са възможни и ограничения на определени правомощия. Ограничения на възможностите за влияния върху кариерното израстване, въвеждане на колективен модел на управление, не индивидуален. Техники има много. Въпросът е да има реално желание да се намери разумен баланс.

- Видяхме преди дни как главният прокурор поведе протеста срещу закриването на специализираните съдилища и прокуратури. Какво е вашето отношение към специализираното правосъдие, има ли нужда от такива структури?

- Специализирани съдилища, които се занимават с организирана престъпност и корупция, има в редица държави. От гледна точка на европейската конвенция, няма принципен проблем, доколкото гаранциите за тяхната независимост и безпристрастност са същите. Доколкото има проблем, той е, че когато един съд има конкретна задача, това в някакъв смисъл го отмества от логика на това да бъде съд и го фокусира по-скоро върху конкретната задача и това крие риск от изкривяване. Затова специализирани съдилища винаги се гледат с особено внимание, но няма принципна забрана за съществуването на такива институции. По-скоро преценката е на национално ниво доколко балансът е спазен и доколко тези институции успешно осъществяват функциите си.

- Какви са вашите наблюдения за българските?

- Ако трябва да преценяваме по-общо, една от критиките по отношение на България от европейските институции е неефективното наказателно преследване на организираната престъпност и корупцията. И през всичките тези години няма съществена промяна. Това, което наблюдавахме, е доклади на ЕК, в които се отбелязва този проблем, в отговор на което българските институции дават примери с конкретни разследвания срещу политици или видни бизнесмени. След известен брой години примерите вече са с други, нови дела, а по старите дела има прекратяване или оправдателни присъди. Наблюдавайки цялата картина от приемането на България в ЕС, няма ефективност в наказателно преследване на организирана престъпност и корупция.

От гледна точка на ефективната организация на наказателното разследване има смисъл да има звено, което да се занимава с такива дела, защото те имат специфика и тяхното разследване е по-различно от стандартната престъпност. От гледна точка на съдилищата ми е трудно да видя каква е спецификата, която изисква самостоятелни съдилища за организирана престъпност и корупция.

- Вече има дела на бързата писта в Страсбург, свързани с дейността на тези институции. Говоря и за жалбата на Миню Стайков, и за тази на Баневи. Какво значи Страсбург да разглежда приоритетно дела и кога можем да очакваме решения?

- Приоритетно гледане на дела е процедура, въведена преди повече от 7-8 години в съда, и която постепенно започва да се използва по-активно. Съдът има ограничен ресурс за разглеждане на дела, а броят на делата, които трябва да разглежда, е значително по-голям от неговия капацитет. Разглеждането на по-голям брой дела може да бъде осъществено през по-ефективни процедури. Има и различни типове дела. Някои имат по-системен характер и могат да повдигнат важни въпроси за цялостната организация и осъществяване на правосъдие в съответната държава. При други в някаква степен нещата вече са свързани само с евентуално обезщетение, най-общо казано, и позволяват изчакване. За да може да е по-адекватен и полезен, съдът започна по-активно да използва процедурата по даване на приоритет. И тъй като предварителното задържане е важен проблем от гледна точка на функционирането на една наказателна система, на няколко дела, в които има по-дълъг период на предварително задържане, беше даден приоритет. Това означава, че в рамките на тази година ще има решения по тези дела. 

Още

Предложенията за уволнението на Гешев се връщат на масата на ВСС
Кирил Петков ще ходи на разпит, за да пита Гешев за Мата Хари

07.02.2022

Обновена

9086
Гешев е преметнал евродепутатите за кюлчетата и "Барселонагейт"

23.06.2022

30791