Quantcast

Медия без
политическа реклама

Българинът може само да се гордее с протестите си

За някои изводи от януарските вълнения, чиято кулминация се случи точно преди 10 години

19 Февр. 2023ДИЯН БОЖИДАРОВ
Снимка: Архив
Спомен от София през февруари 2013 г.

Времето е пясък в шепа. Точно преди 10 години първото правителство на Бойко Борисов подаде оставка, а във Варна един млад човек - Пламен Горанов, се самозапали. Това бе кулминацията на един от големите протести срещу властта в България. Гневът бе провокиран от високите цени на тока, а в някои от справочниците те останаха под наименованието "антимонополни". Специално във Варна, където протекоха бурни събития, мишената бе и кметът.

Малцина днeс се сещат за годишнината. Но ние нямаме право да неглижираме българските протести. Независимо кога точно доведоха до резултат, без протести нямаше да паднат две правителства на Андрей Луканов, на Бойко Борисов, по едно на Виденов и Орешарски - половината от редовните кабинети след 1989 г. А това опровергава общоприетата

заблуда, че българинът е мирен и тих

Зимата на 2013 г. бе едно от доказателствата за обратното. И ако не страдахме от комплекс за малоценност, щяхме да видим, че протестната ни биография е повод за гордост в иначе кратката ни демократична история.

Все пак, ако опитаме да уловим времето, да придадем на пясъка форма, ще видим, че след 10 години по отношение тогавашните събития някои от изводите за "обществената промяна" не са добри:

Цените скачат много повече. Ако през 2013-а бяха повод за протест, днес са направо за революция. Но предизвикват единствено мърморене вкъщи. Причината може би е в това, че всяко нещо се нуждае от организация. Организаторите на протести днес се занимават с хипотетичния скок на цените заради еврото, вместо с реалния без него.

Политик №1 през 2013 г. бе Бойко Борисов. Днес за №1 го конкурират няколко души, но той остана незаобиколим фактор. Специално във Варна кметът от ГЕРБ подаде оставка, но градът и за минута нататък не се е управлявал от друга партия.

Един човек с доста интересна биография бе дясна ръка на Борисов тогава. Неговата оставка два дни по-рано бе предвестник за края на кабинета. Става дума за финансовия министър Симеон Дянков, чиято студентска кариера случайно започва във Виена, точно когато тя е

столица на български соцкапиталисти

Малко след като напусна политиката, Дянков още по-случайно се оказа в борда на руския трезор  ВТБ. Отново абсолютно случайно днес някои медии са тъй гостоприемни за неговата изящна експертиза, сякаш... се готви завръщането му. Няма да е чудно.

Устойчиви са и някои думи в политическия речник. Борисов бе казал преди 10 години, че "руснаците мътят работата". Макар заради далеч по-очевиден повод, и днес Русия не излиза от устата на политици и електорат. "Основната причина България да не бъде приета в еврозоната на 1 януари 2024 г. е коалиция "Трактора"", казва сега Ивайло Мирчев от ДБ. Преди 10 години пък се смяташе, че "коалиция Трактора" провокира протестите. 

През 2013 г. политолозите отдавна бяха погребали двуполюсния модел. Днес говорят за консервативен и прогресивен блок. Липсата на двуполюсност се оказа кратко явление около появата на НДСВ. Дори 2013 г. донесе смяна на полюси. ГЕРБ бе заместена от "БСП плюс", а следващата година се върна "ГЕРБ плюс".

Един флейтист, "спонтанно" наредил се сред лидерите на протестите, малко по-късно официално получи работа в ДПС. Един кинорежисьор - във ВМРО. БСП също прати свой функционер на трибуната, предрешен като рокер. А в бунтовната Варна 90% от "спонтанните" водачи бяха домашни любимци на каишка от местни политици. Всички тези хора се мъчеха да

направляват гнева в изгода на работодателите си

Партиите работодатели и днес делят баницата, а редовите протестиращи остават с надеждите.

А от исканията за "самоуправление", "референдуми", "директна демокрация" не остана нищо, понеже партиите превърнаха демокрацията в безотговорност и слободия.

Но всичко това не значи, че протестите от зимата на 2013 г. бяха безсмислени. Те показаха че може да бъде отстранен от власт един политик, намиращ се в най-силния си период. А също и кмет (Кирил Йорданов), считан за вечен. Бяха море, което разклати лодката, след като политолозите разправяха, че без полюси 1997-а няма да се повтори, а политиците могат да правят каквото си искат в нея. Дори чрез грешките, тези протести изиграха положителна роля в трупането на граждански опит. Каквито и проблеми да има България, независимо от отрицателни тенденции (най-вече демографските), каквато и олигархия да се разпорежда, днес тя е несравнимо

по-добро място за живеене спрямо 1989 г.

Всички протести допринесоха за това като елемент от постоянния обществен климат. А разочарованията от тях, неудовлетворенията, не бива да подпечатват изводите. Ролята им е да сочат какво не бива да се допуска занапред, за какво следва да се внимава и като списък със задачи, които все още предстоят.

Впрочем, съдбата на варненската грамада, вдигната в памет на Пламен Горанов, имаше интересна съдба. Граждани събират камъните, някой потаен среднощ ги изнася; те ги събират, той пак ги изнася - и така много пъти. В общ план всичко е точно такова - процес, в който борбата срещу потайния не спира; трудна продължителна битка, чийто смисъл е, че тече. И че трябва да тече!