Медия без
политическа реклама

Борбата с прането на пари в Латвия става все по-мръсна

Финансовата министърка е мишена на засегнатите от крутите мерки, одобрени от правителството

04 Септ. 2018ПОЛИТИКО
EПА/БГНЕС
Финансовият министър на Латвия Дана Рейзниеце-Озола е решена да продължи битката с прането на пари въпреки мръсната кампания, която се води срещу нея.

От началото на годината се руши репутацията на Латвия, която от доста време е известна като център за узаконяване на финанси, придобити по съмнителни начини в Русия или в други бивши съветски републики. Третата по големина банка в Латвия ABLV рухна през февруари, след като американските власти я обвиниха в „широк спектър от незаконни дейности“, свързани с оръжейната програма на Северна Корея и с рушвети в Русия и Украйна. А през юни прокурори обвиниха гуверньора на централната банка в корупция.

Проблемите на Латвия, както и скандали, свързани с пране на пари в други държави в Европа, накараха ЕС да изготви план за въвеждането на строг контрол върху мръсните пари. Дясноцентристкото правителство в Рига предизвика недоволство с решението си

 

да намали дела на банковите депозити на хората,

 

които не са жители на страната, от около 40% на 5% още от тази година. Това доведе до прехвърчането на искри с лявоцентристката проруска опозиционна партия „Хармония“ и с най-големия бизнес вестник в страната „Диенас бизнес“, които оглавиха атаките срещу властта преди общите избори, насрочени за октомври.

На прицел е финансовият министър Дана Рейзниеце-Озола. Изданието „Диенас бизнес“ свърза името й с мафиотски бос и разпространи фалшив плакат с лика й с надпис „Издирва се“, все едно че антикорупционната агенция я търси.

„Води се голяма, очевидна кампания“, заяви Янис Сартс, директор на базирания в Рига Център за стратегически комуникации на НАТО – звено, чиято задача е да анализира дезинформацията и пропагандата. „Тази кампания съвпада с времето, когато Латвия започна да прави сериозни стъпки, за да прекрати бизнеса с прането на пари, който се прави тук от доста дълго време“.

В кабинета си, обзаведен с тъмно дърво, във финансовото министерство Рейзниеце-Озола обвинява руски бизнесмени и местните им съдружници – отказва да ги назове поименно – но твърди, че те са начело на клеветническа кампания. Според нея целта им е да повлияят на изборите и да попречат на усилията й да прочисти банковата индустрия.

Дана Рейзниеце-Озола показва броя на „Диенас бизнес“ от 11 юни т.г. Нейна карикатура е заела по-голяма част от първата страница на изданието, а заглавието е „Дона Дана, оттегли се! Играта свърши“. На рисунката Рейзниеце-Озола стои пред шахматна дъска, хванала в ръката си кон, и крещи „шах и мат“ – известно е, че министърката е гросмайстор. „Опитваха се да ме представят като мафиотска кралица или нещо подобно“, казва Рейзниеце-Озола, която е начело на Министерството на финансите от февруари 2016 г. На втора страница, в колонката с мнения на читатели, Рейзниеце-Озола

 

е обвинена, че е некомпетентна и че е кукла на САЩ

 

Няколко дни преди това в статии в „Диенас бизнес“ също се изразява съмнение, че министърката е виновна, тъй като поведението й е като на мафиотите.

Журналистът Сандрис Точс, който стои зад двете статии, проверил правителствени назначения на висши постове във финансовия сектор и обвинява министърката, че е принудила банковия надзорен орган пряко да контролира ликвидацията на банката ABLV, вместо да й разреши постепенно да намалява дейностите си. Прякото участие на държавата може да ощети банката с 400 млн. евро, пише Tочс.

Журналистът не обяснява точно как подобни мерки корумпират Рейзниеце-Озола или защо е подходящо сравнението с мафиотска кралица. Toчс не отговаря на многобройните молби за интервю, отправени от „Политико“. Главният редактор на „Диенас бизнес“ Лива Мелбарзде обаче застана зад критиките, отправени към  финансовата министърка. „Диенас бизнес“, който е най-големият латвийски национален бизнес ежедневник и онлайн портал за бизнес новини, открито защитава бизнеса и предприемачите в страната“, се казва в публикувано нейно изявление. „Министерството на финансите наскоро взе будещи съмнения решения, които оказват сериозно влияние върху икономиката и бизнес средата в Латвия. Задължително е изданието да задава въпроси, да оценява, да анализира и съобщава за тези политики, прилагането им и последствията от тях“, казва Мелбарзде.

Тя визира ликвидацията на банката ABLV и решението драстично да се намалят банковите депозити на хора, които не са жители на Латвия. Според Мелбарзде това

 

ще струва на хазната милиарди евро изгубени приходи

 

Тя обаче не отговоря на въпроси дали атаките на „Диенас бизнес“ са част от по-широка оркестрирана кампания.

На 13 август разследващото издание Re:Baltica  публикува статия, според която „Диенас бизнес“ е използван от олигарх с бизнес интереси в Русия. Целта е да се засилят позициите на опозиционната партия „Хармония“ и на популистката партия KPV LV преди общите избори. Лива Мелбарзде отказва да коментира материала в Re:Baltica.

Острата съпротива срещу правителствените планове показва до каква степен бизнесът  в Латвия се възползва от устройството на банковата система. Прането на пари е голям бизнес в страната с 2 млн. население. Разположението на Латвия я прави идеална за управление на фондове, в които след Студената война парите се насочват към Запада от Русия и от другите бивши съветски републики. Латвия прие еврото през януари 2014 г. и това я направи още по-привлекателна като център за прехвърляне на пари от Изток на Запад. Депозитите на хората, които не са граждани на страната, са бизнес за милиарди евро. Това пък отвори вратата за пране на пари чрез кухи фирми, регистрирани извън Латвия.

Разследване на НПО Organized Crime and Corruption Reporting Project разкри, че Латвия има

 

основна роля в схема, използвана за прехвърлянето на 21 млрд. долара

 

в съмнителни фондове между 2010 и 2014 г. Около 13 млрд. долара от тях са прехвърлени чрез латвийската Траста Комерцбанка, която след това фалира. Това накара латвийския финансов надзор да представи по-сериозни мерки в борбата с прането на пари и да наложи глоби на банките, които според експертите са действали в нарушение на законите. Като част от строгите правителствени мерки парламентът в Латвия прие в края на април закон, с който да се попречи на банките да обслужват кухи фирми. Мярката беше одобрена с 57 гласа „за“ и 17 „против“, като несъгласни със закона бяха депутатите от „Хармония“. На въпрос дали партията подкрепя позицията на „Диенас бизнес“ срещу финансовата министърка, партиен говорител обяви: "Не е приемливо политическата партия да коментира дали подкрепя или не позиция, изразена от медия".

Лиене Гатере, която е начело на латвийската антикорупционна НПО „Делна“, смята, че критиките към Дана Рейзниеце-Озола вероятно идват от „собственици на банки или в случая на една определена банка (ABLV)" и от хора, „които се възползват от прането на пари и трансфера им чрез нашите банки“.

 

Обвиненията към правителството в корупция са пресилени,

 

смята Гатере, чиято организация е представителят за Латвия на „Трансперънси интернешънъл“. Тя отбелязва, че „Латвия е доста малка, така че е трудно да спреш частния сектор да влияе на обществения сектор“.

Финансовата министърка Дана Рейзниеце-Озола не може да назове тези, които подозира, че се оркестрирали подетата атака срещу нея, тъй като „трябва да бъдеш сигурен“, преди да обвиниш някого публично. Тя обаче е категорична, че кампанията няма да я спре. „Мотивира ме, тъй като показва колко голям е натискът и че интересите все още са силни в този сектор“, казва тя. „Трябва да използваме момента за преструктуриране на тези операции, тъй като може да се окаже последен шанс“.