Медия без
политическа реклама

АЕЦ "Белене" вече е мръсна дума за правителството

Визията за развитието на енергетиката до 2050 г. доказва, че сериозната материя не бива да се оставя на политици

17 Септ. 2020ЮЛИАНА БОНЧЕВА
МЕ

Енергетиката е прекалено сериозна област,  за да бъде оставена в ръцете на политици - особено ако са от калибъра на Бойко Борисов и неговата министерска чета. Но ето че самото правителство се взема много "насериозно" и макар че след броени месеци си отива, произведе важен документ - "Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.". 

Самото съчетаване на "Бойко Борисов" и "стратегия" в едно изречение звучи като смешка, защото са напълно несъвестими. Само един пример, свързан с важна тема като ядрената енергетика - по-лесно е да преброиш оборотите на пумпал, отколкото извъртанията на премиера за АЕЦ "Белене". А новата стратегия, подготвена от Министерството на енергетиката, прави нещата още по-объркани. 

 

Не е за вярване, но в целия документ от близо 70 страници

нито веднъж не се споменава АЕЦ "Белене"

Само на едно място срамежливо пише, че наред с  грижите за АЕЦ "Козлодуй" държавата ще продължи да подкрепя развитието на ядрената енергетика и чрез оказване на институционално съдействие за реализиране на инвестиционен проект за изграждане на два нови ядрени блока, всеки един от които с мощности от 1000 MW, които поетапно да бъдат въведени в експлоатация след 2030 г.

Това е всичко в проектостратегията за  "гьола", в който са закопани много милиарди. Не е ясно на какво се дължи това бодящо очите неглижиране на АЕЦ "Белене". Дали са се явили нови-стари пречки? Или проектът ще се мести на друга площадка? Може пък темата да е претупана, защото стратегията е за показване пред ЕК, а там не обичат руски ядрени технологии. Или има нещо друго? Каквито и да са причините, нечестно е да се крие от българските данъкоплатци какво ще става с атомните реактори, които мирно си стоят на площадката в Белене, покрити с найлони (по думите на премиера).

Писането на стратегии е лесна работа - нашите политици и чиновници още от времето на социализма са свикнали да хабят хартия и да нижат купешки думи в сложни изречения. Мъчното идва, когато трябва да се измислят тактиките. А опре ли до действия - става страшно. Държавата или безпомощно скръства ръце, или така се разшетва, че заприличва на слон, който вилнее в стъкларски магазин. 

Жега с цената на природния газ

Само преди половин година, на 3 март, с фанфари дойде новината за сензационно поевтиняване на синьото гориво - с 40%, защото в "Газпром" свалили гарда пред железните български аргументи и склонили на нова формула за ценообразуването. Нещо повече, руснаците се съгласили цената да падне със задна дата. И Бойко Борисов бе във вихъра си - с повод и без повод, ден след ден се перчеше с великото постижение и не спираше да натяква колко ще печели българската индустрия, каква евтиния чака българите, чието отопление се произвежда от природен газ, и как топлофикациите даже ще им връщат надзвети пари. Е, минаха няколко месеца и възторгът на премиера се спихна, надеждите на топлофицираните българи за ниски сметки - също. Оказа се, че новата ценообразуваща формула неумолимо води до повишение на цената на синьото гориво през есенно-зимните месеци. Така че тази зима всички в България ще трупат високи енергийни сметки. Експертите предупреждаваха за това още през март, но кой да ги слуша...

А когато през август "Булгаргаз" поиска корекция на цената (с 20% нагоре), Борисов се стресна и накара енергийния министър да натисне спирачката. Теменужка Петкова обясни, че иска да провери калкулациите на държавното предприятие, и го накара да оттегли заявлението си за поскъпване, внесено в енергийния регулатор КЕВР.  Мнозина коментираха, че намесата на министъра е на ръба на закона, че и отвъд. Е, изчисленията на "Булгаргаз" се оказаха верни и поскъпване ще има - при това не само за септември, но и за следващите месеци. 

Борисов вече веднъж подаде оставка след протести срещу високи сметки за ток. Сега упорства въпреки продължаващите трети месец протести срещу корумпираното управление, но третото му предсрочно сбогуване с властта може да е заради бунтове срещу скъпото парно....

Шок с ток

Буквално след няколко дни, от 1 септември, малкият бизнес трябва да направи квантов скок - към свободния пазар на ток. Написано е в закона, че всяко предприятие - вкл. цехът за играчки и фризьорският салон, само си избира доставчик на електроенергия и само си договаря цената. Либерализацията е прекрасно нещо, но кой ще обясни на дребните фирми какво да правят? Държавата отсъства точно когато най-много трябва да помогне - в случая с мощна и внятна разяснителна кампания. Същата тази държава преди години потроши милиони левове за реклама и ни проглуши ушите с напълно безсмисленото мероприятие, наречено "цифровизация на тв ефира". 

Вярно е, че малките фирми имат още няколко преходни  месеца, в които ще могат да останат с досегашния си достачвик - примерно ЧЕЗ или "Енерго Про". Но дори това трябва да бъде скрепено с нов договор още сега, а колцина дребни предприемачи го знаят? Държавата напълно е дезертирала и е оставила цялата разяснителна работа на търговците на ток. Но те са повече от сто, а и  тяхната информация е тип реклама - как дребният бизнесмен да се ориентира кой наистина предлага най-добрата оферта? Преходът може да се окаже шок за много фирми, ако не разберат какво да направят, за да получат изгодни цени. Но властта нехае. 

Със сигурност много дребни предприемачи изобщо не знаят, че ако до 1 юли 2021 г. , когато приключва преходният период, не са подали заявление за преминаване на свободния пазар и не са сключили договор с избран от тях достачвик, няма да останат без ток, но ЕРП-тата вече ще им го доставят по други цени, които вероятно ще са поне с 50-60% по-високи от борсовите, предпуреждават от  БСК.

Някъде там след 2030 г...

Обичайно управленските документи са обемисти съчинения, пълни с общи приказки и пожелания. "Разширяването на битовата газификация" например неизменно фигурира като "стратегическо направление". Но всъщност  държавата нищо не прави по въпроса. Иначе премиерът Борисов може с часове да говори за газовия хъб "Балкан", за "Балкански поток" и за интерконекторите.  И обновената енергийна стратегия "говори" много, но казва малко:

"В контекста на европейските цели за създаване на взаимосвързан и единен общоевропейски газов пазар изграждането на регионален газоразпределителен център „Балкан“ е в синхрон с проектите за развитие на Южния газов коридор и в пълно съответствие с плановете за развитие на газовата инфраструктура в Европа." 

Или до болка познатите фрази за интерконекторите и "Балкански поток":  "Изпълнението на проектите IGB, IBS, LNG Александрополис, „Балкански поток“, Разширение на ПГХ  „Чирен" и „Рехабилитация, модернизация и разширение на българската газопреносна система“ има за цел да повиши сигурността на доставките на природен газ от различни източници и по различни маршрути...". 

Какво конкретно ще се случва с тези проекти, така и не става ясно. 

Мини в мините 

Стратегии си имаме всякакви, но бъдещето на въглищните мини и на тецовете, работещи с твърдо гориво, остава в мъгла. Политиците ни само разтягат локуми за европейската "Зелена сделка", за "Компенсиращи механизми", за декарбонизация. Не казват най-важното - какво ще стане с въгледобива, ще се затварят ли блокове в тецове. Работещите с местни въглища централи осигуряват близо 40% от производството на ток в България. Това са тецовете "Марица-изток 2", „Контур Глобал Марица-изток 3“, “ЕЙ И ЕС- 3С Марица-изток І“  и ТЕЦ “Бобов дол”, които са с обща мощност 3848 МW. За сравнение вторият по важност производител - АЕЦ "Козлодуй", разполага с 2000 мегавата.  

Ето защо е важно да се каже ясно какво е бъдещето на тези централи - конкретно, с числа и срокове, не с усукани фрази за зелени сделки и розово бъдеще.  

Но май искаме невъзможното от все още управляващите.