Американското безполово кино от последните десетилетия е длъжник на романтичния жанр. С изключение на "канселирания" Уди Алън ми е почти невъзможно да се сетя кой днес снима филми за любовта. Канадско-корейската режисьорка и драматуржка Селин Сонг рязко смути тази липса с дебюта си "Минали животи" - горчиво-сладка приказка за старата любов и миграцията. Макар да не повтори гръмкия успех на други филми с източно ДНК напоследък и да остана само с две номинации "Оскар" (най-добър филм и оригинален сценарий), той предизвика сравнения със стандарти като трилогията "Преди..." на Ричард Линклейтър и "В настроение за любов" на Уон Карвай. Трайността му и шансовете да се нареди наистина сред тях изглеждат незначителни, обаче дебютът на Селин Сонг бе все пак прекрасно написан и заснет, с точен ритъм на разказа и ненатрапчив финес.
Вторият й филм, "Материалисти", отново е за любовта. И отново любовен триъгълник. Той отстъпва почти във всяко отношение на "Минали животи" - освен в калибъра на актьорския състав, най-високият възможен за независима продукция на студио А24 - но все пак затвърждава две неща, и двете рядкост в днешното кино:
1. Сонг пише прекрасни и живи диалози;
2. Сонг е заклета романтичка.
Нищо че персонажите й са милениали-материалисти, за които намирането на партньор е като пазаруване в мола: чеклист с претенции, които отсрещната страна трябва да удовлетвори. Възраст, външност, образование, доходи и не на последно място - както се оказва в една от леко зловещите развръзки във филма - ръст. Разбира се, в този така прагматичен свят има и сръчни "продавачи консултанти": като Луси (Дакота Джонсън), опитна сватовница от "Адор". Агенцията, в която тя работи, е аналогова и разчита на живия контакт, но етиката на нейната дейност и нейните клиенти е тази на "Тиндър".
А24 рекламират "Материалисти" като романтична комедия и много ясно, че ще е така - жанрът е взел-дал в боксофиса и това е единственият им шанс да привлекат поне отчасти вниманието на публиката. Но филмът отговаря само на първата част от определението, макар да включва няколко комични епизода. Това е всъщност социална драма за любовта от края на първата третина на XXI век.
Ако "Материалисти" бе заснет през 90-те - епохата на "Сексът и градът", на филмите с Мег Райън и Джулия Робъртс, това щеше да е лек, весел и безгрижен разказ, филмово просеко, което героинята си пийва с приятелки, преди да предпочете бедния, но страстен актьор/сервитьор пред Тузара. Но не сме в 90-те: светът се е променил, филмите също. Луси в крайна сметка ще направи избор (нали ви казах, че Сонг е безнадеждна романтичка), но не преди да ни бъде представена като интелигентна, красива и безскрупулна сметкаджийка, копнееща да се изкачи по социалната стълбица чрез брак: "Гордост и предразсъдъци" 200 години по-късно.
В ролята, стана дума, е Дакота Джонсън - приказно красивата дъщеря на Мелани Грифит и Дон Джонсън, чиято кариера бе закопана от "50 нюанса сиво" още преди да е започнала. Деликатното й екранно присъствие засега не върви в комплекс с кой знае какъв актьорски диапазон, макар че филми като "Фъстъченият сокол" и "Дадио" загатват за повече потенциал, отколкото е разгърнат дотук. Що се отнася до кандидатите, и двамата са от сой. В ролята на "еднорога" милионер влиза Педро Паскал, който напоследък само от чешмата не тече - от супергерой на "Марвъл" през генерал в "Гладиатор 2" до кмет в съвременния Див Запад в алтернативния "Едингтън" на Ари Астер. Негов конкурент за сърцето на Дакота е Крис Еванс, познат най-вече от многобройните си безстрастни превъплъщения като Капитан Америка: неочаквано той е най-приятната актьорска изненада във филма.
В "Материалисти" има далеч по-малко кипяща страст, отколкото в, да речем, "Претенденти" , топлюбовния триъгълник на изминалата година. Макар да започва в темпо, филмът губи инерция след средата и е неимоверно разтеглен към края. Диалозите са все така верни и искрящи, а актьорите - привлекателни, но кулминацията е размита. Може би защото Сонг е далеч по-добър сценарист, отколкото режисьор. "Материалисти" обаче е поредно доказателство за нейния отчетлив почерк в съвременното американско кино и рядък летен гост в киносалоните, препълнени с генерични продължения, франчайзи и хоръри.
YouTube
