Гай Ричи снима все същия филм
Любимите на Ричи неудачници от лошите квартали тук са под ръководството на "Тренера" Колин Фарел (вторият отдясно).
"Обичам средната възраст", казва героят на Матю Макконахи в "Джентълмените", американски наркобарон с много врагове във Великобритания преди Брекзит. Възможно е така да се чувства и връстникът му Гай Ричи, но в неговия случай количествените натрупвания не са довели със себе си качествени изменения. Заснел ударния си дебют "Две димящи дула" на 29 и мигом произведен в голямата надежда на английския жанров филм от края на миналия век (позиция, затвърдена две години по-късно с втория му "Гепи"), бившият мистър Мадона така и не се разви като режисьор.
Почти всяка негова продукция оттогава е копие на дебюта му - по-добро или по-неуспешно, но неизменно оставащо в сянката му. Запазените знаци на Ричи: насечен монтаж, герои с логорея и разнообразни акценти, неприветливи ъгли на Лондон, ръкопашни схватки и намусени злодеи, зарибяващ саундтрак. Дори Тарантино, който лично основа този стил в независимото кино и поведе рояк подражатели от двете страни на океана, отдавна забеляза, че 90-те са свършили. Само Гай си остава непорасналото момче, изключено от гимназията за наркотици и други зулуми. Героите му от английския ъндърграунд са забогатели и понатежали, но все така запазват грубия си език и обноски.
Поради това "Джентълмените" е "още едно от същото" - каквито бяха и "Револвер", и "Рокенрола", а донякъде и "Шерлок Холмс" и "Крал Артур: Легенда за меча". Той е режисиран прилично и изигран от редица актьорски имена - неузнаваем Хю Грант, самоуверен Макконахи, симпатичен, но епизодичен Колин Фарел. Чарли Хънам, в главната роля, не бих поставила сред тях, макар Ричи да го пробутва вече в няколко поредни филма.
Гай Ричи е подобрил техниката си (това пролича и в единствената голяма холивудска продукция в CV-то му - "Аладин" за Disney), но видимо страда от идейна немощ. Всичко в "Джентълмените" е рециклирано, чак до употребата на прасета в ролята на наказателен отряд. Темпото е спаднало спрямо първите му филми - умора от средната възраст? Значително намалели са и дозата освежаващ абсурд и автопародия. Опитите за закачка с политическата коректност на днешния ден също са плоски.
"Джентълмените" е сръчно заснет крими екшън, филм за развлечение, чиято вторичност би била простима, ако беше забавен. Но не е. Скучен и церемониален е като чай с обеднели аристократи (такива във филма не липсват). Стилното заснемане не отменя безумните сценарни решения; когато в края в кадър се появяват плакати от стари ленти на Ричи, никой не го схваща като самоирония. Още по-неуместна е неоновата табела на възкръсналата компания Miramax, продуцент на "Джентълмените" (вече няма общо нито с братята Уайнстийн, нито с "Дисни"). Героят на Хю Грант, който води разказа, е добра метафора за напъните на целия филм: иска да е творец, но си остава мутра.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
