Бясно развиващият се глобален свят на информационните технологии прави българските медии все по-малко интересни за чуждите инвеститори. Доколкото такива се появиха през последните 30 години, напоследък все по-масово се изтеглят от медийния сектор у нас - първо от вестникарския, впоследствие от радиоефира, а сега и от телевизионния. Което предоставя отлична възможност на свързани с властта родни икономически групировки да им заемат местата. Седмица след като шведската компания „Модърн таймс груп” продаде Нова телевизия и свързаните с нея програми и сайтове на фирма на братята Кирил и Георги Домусчиеви, собственикът на Би Ти Ви също обяви, че търси купувач. Различното спрямо сделката за Нова е, че към момента Central European Media Enterprises (CME) изглежда по-настроена да продаде всички притежавани от нея активи в Централна и Източна Европа на един инвеститор, а не да търси купувач за всяка страна поотделно, включително за „Би Ти Ви медия груп”. Преди дни CME обяви, че бордът на директорите е започнал „процес по проучване и оценка на потенциалните стратегически алтернативи за корпорацията, насочени към максимализиране на акционерната й стойност”. За целта се създава комитет, който ще ръководи оценката на тези алтернативи. „Те могат да включват продажбата на част или цялата компания, сливане с друг стратегически партньор, рекапитализация или продължаване на изпълнението на дългосрочния бизнес план на CME. Най-големият акционер в компанията - AT&T, подкрепя плана на CME за преразглеждане на стратегическите алтернативи”, се казва в анонса. Подчертава се, че не е задължително в крайна сметка проучването до доведе до някаква трансакция, както и че CME не е определяло график за провеждане и приключване на операцията. А също и че дружеството не възнамерява да дава допълнителна информация и коментари, „освен ако не прецени, че това би било подходящо или необходимо”.
Освен Би Ти Ви и телевизиите и сайтовете около нея в България, СМЕ притежава още две от най-големите и влиятелни медийни групи в Чехия и Румъния – TV Nova и Pro TV, както и програми в Словакия и Словения. Преди да се стигне до анонса за възможна тяхна продажба, самата СМЕ бе част от серия от сделки и преминавания от едни ръце в други.
Когато фирмата стъпи в България преди повече от 10 г.,
най-големият акционер в нея бе шефът на Световния еврейски конгрес Роналд Лаудер. По-късно акционерната структура на СМЕ се промени и контролът премина в „Тайм Уорнър” – американски медиен гигант, част от който са CNN и НВО, филмовото студио „Уорнър” и т.н. През 2016 г. бе обявено, че „Тайм Уорнър” ще бъде купена от телекомуникационния лидер AT&T за умопомрачителните 85 млрд. долара. Последва дълга съдебна битка, тъй като администрацията на президента Доналд Тръмп се опита да блокира сделката. Делата приключиха през 2018 г. с победа на AT&T. След което, както личи и от съобщението на СМЕ, AT&T вече влиза в ролята си на собственик и надзорник на активите на „Тайм Уорнър”, позволявайки на шефовете на СМЕ да търсят начини за осребряване или за по-добро управление на телевизиите в България, Чехия, Румъния, Словакия и Словения.
Ако се стигне до продажба на цялата собственост на СМЕ на един купувач и фирмата премине в ръцете на друг международен инвеститор, това може да се окаже добър сценарий за българския медиен пазар. Понеже ще означава, че сделката няма да се одобрява от местния регулатор – Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Подобна развръзка вече имаше преди години, когато Роналд Лаудер загуби контрола над СМЕ за сметка на „Тайм Уорнър”. Тогава КЗК въобще я нямаше в „цялата схема”, тъй като операцията започна и приключи на международно ниво, а България само наблюдаваше как ръководството на Би Ти Ви се сменя и на мястото на едни хора идват други.
Ако обаче мениджмънтът на СМЕ прецени, че е по-добре активите да се раздробят и да се продава по държави,
съдбата на Би Ти Ви може да повтори тази на Нова тв
Тъй като ще е възможно бордът на директорите да започне преговори с купувач единствено за територията на България, в резултат на което сагата ще стигне и до КЗК. И тогава е напълно възможно комисията пак да се превърне в решаващ фактор. Както „Сега” писа, след едногодишна процедура, в която КЗК изигра ключова роля, тя позволи преди дни на братя Домусчиеви да купят „Нова броудкастинг груп”. Преди това антимонополният орган забрани същото на фонд на чешкия милиардер Петр Келнер, макар първоначално той да бе одобрен от продавача - споменатата „Модърн таймс груп”. КЗК обаче се намеси брутално в сделката и се оказа на друго мнение, като спря чеха с напълно абсурден мотив - че Нова и свързаните с нея медии са прекалено голям играч на местния рекламен и медиен пазар и че след придобиването новата група може да стане още по-голяма. Въпреки че към онзи момент Келнер нямаше никакви инвестиции в България.
Това бе претекст за блокиране на сделката, който не бе използван при офертата на „Адванс медия груп” на Домусчиеви, макар от дълго време те да са едни от най-големите собственици в България, включително и на медийния пазар. Решението на КЗК породи напълно основателно усещане, че комисията накланя везните към купувач, който е предварително одобрен от управляващите. Нещо, което е вероятно да се случи и с Би Ти Ви, ако се стигне дотам контролният орган да решава кой става и кой - не, за нов собственик на втората най-голяма и гледана телевизия в България.
