facebook
twitter

Медии

Политическите фалшиви новини остават недосегаеми

Кодексът на ЕК ще филтрира социалните мрежи, но няма да накриви шапката на дезинформаторите с власт
625
Снимка: Архив
Ако политиците подпишат кодекс да не създават фалшиви новини, в ГЕРБ ще трябва да редактират голяма част от изказванията си.

Българският комисар за цифровата икономика и общество Мария Габриел обяви с фанфари появата на Кодекса с добри практики на Европейската комисия, с който социалните мрежи и рекламната индустрия се ангажираха да се борят с фалшивите новини.  

Присъединилите се към него се ангажират да предприемат действия в пет области:

1. Спиране на рекламните приходи на акаунти и уебсайтове, които разпространяват дезинформация

2. Мерки за прозрачност на политическата реклама

3. Мерки за справяне с фалшивите акаунти и онлайн ботове

4. Оправомощаване на потребителите да могат да докладват за случаи на дезинформация и да имат достъп до различни източници на новини, като същевременно се подобрява видимостта и откриваемостта на качественото съдържание

5. Оправомощаване на изследователската общност да следи онлайн дезинформацията чрез достъп до данните на платформите, съобразени с неприкосновеността на личните данни.

Габриел похвали силно творението си и го нарече "важна стъпка напред в борбата с разпространението на дезинформация онлайн”. „Това е единствена по рода си инициатива, в която индустрията се съгласява на доброволна основа да има набор от стандарти, като се ангажира с предприемането на широк спектър от действия. Кодексът представлява съществен момент от действията за ограничаване на това явление, което застрашава доверието на европейските граждани”, отбеляза тя във „Фейсбук”.

Друго твърдят специалистите, участвали в изготвянето на кодекса. От техните думи се разбра, че

 

кодексът не се е появил спонтанно, а е наложен от политиците.

 

Както и че вероятно последното нещо, което може да се каже за него, е, че е важна стъпка напред. Според единствения  българин, участвал лично в писането, работата е била хаотична и без фокус, поради което и ефектът от предложения продукт се очертава доста съмнителен. Димитър Димитров работи в Брюксел като представител на фондацията, управляваща „Уикипедия”.  

„Г-жа Габриел обича много да се представя като „убийцата на фалшивите новини”, което е много ефектно в медиите, и е причината този термин да продължава да се използва, въпреки че повечето специалисти съветват обратното”, заяви Димитров на конференция за явлението „фалшиви новини”. Той разказа още, че политиците най-много са натискали кодексът да бъде направен. Те са заплашвали, че ако не бъде или пък ако не проработи, догодина те ще започнат да пишат закони по темата. За критерий ще се счита как ще преминат евроизборите.

„След като бе притисната от правителствата на големите страни в ЕС, които директно заявиха: „Направете нещо против fake news”, ЕК направи буквално „нещо”. Преди месеци тя свика „Експертна група на високо ниво за фалшивите новини”. Това бе много странно име, защото групата не бе нито експертна, нито на високо равнище. Събраха ни в една стая и казаха, че след 3-4 месеца комисията ще даде пресконференция, на която ще съобщи, че взима решителни мерки срещу проблема. Казаха ни: „Имате три месеца да ни кажете как да го решим”, разказа Димитров.

Според него резултатът от усилията е бил частичен. „Първият месец премина в обсъждане какъв точно е проблемът. Групата реши да преименува термина от „фалшиви новини” в „дезинформация”, което на самата комисия не се хареса. Ако с fake news политическото и медийното внимание е гарантирано, „дезинформация” е сравнително скучно. След като постигнахме съгласие, че да се лъже все още не е незаконно, определихме, че

 

фалшива новина има тогава, когато „умишлено се търси обществена вреда”.

 

В крайна сметка социалните мрежи и рекламистите се разбраха поне да се опитат да направят нещо, като демонетизират правенето на фалшиви новини. Разбира се, печалбата е само една от причините за появата на дезинформация, има и много други”, припомни си експертът.

Несъстоятелността на опитите на ЕК да бори дезинформацията с чиновничество бе отбелязана и от множество журналистически организации. „Т.нар. Кодекс за съжаление не съдържа общ подход, смислени ангажименти, измерими цели или ключови индикатори за ефективност. Липсва възможност за наблюдение на процеса по изпълнение”, заяви в становище най-голямото професионално сдружение на Стария континент - „Европейската федерация на журналистите”.

Животът също доказа, че фалшивите новини не могат да се спрат с бюрокрация и с тропане по масата, че има обратен ефект регулации да се натрапват на явление, което не е ново (описвано е още в Средновековието), както и че борбата с него трябва да се води не с абстрактни закони, а като се помогне на обществото да развие сетива за фалшивите новини и да си изработи имунитет срещу тях. Което би трябвало да се насърчава и от политиците. В началото на годината обаче Германия стана първата държава в Европа, в която влезе в сила закон срещу фалшивите новини. Той задължи социалните мрежи да отстраняват език на омразата, клеветнически и неверни твърдения до 24 часа след публикуването им под заплаха от глоба до 50 милиона евро. На практика обаче стана така, че

 

сред първите неща, които „Фейсбук” блокира, бяха статиите на германско сатирично списание,

 

коментиращо ксенофобските изказвания на крайни политици. Това още повече засили критиките, че определението за fake news в германския закон е неясно и води до ограничаване на свободата на словото. Законът се оказа абсолютно безпомощен, когато в Кемниц избухнаха антиемигрантски демонстрации, за които имаше подозрения, че са катализирани от фалшива новина.           

В България също има индикации, че политиците се готвят дори да прескочат периода със саморегулациите и директно да натресат регулации на журналистите и аудиторията. ВМРО даде заявка, че възнамерява да бори фалшивите новини със закон. Текстовете още не са публични, но анонсът бе, че това ще става чрез филтриране на съдържанието в интернет. 

Вместо българските политици да пишат закони и да участват в кампании, с които други професии биват принуждават да пишат кодекси, най-добре е самите те да се задължат да не създават и разпространяват фалшиви новини. И да се самосанкционират! Това би било най-положителната мярка срещу замърсяването на информационната среда от политиците. Тогава например изказвания от типа, че бдението на съгражданите на убитата тв водеща Виктория Маринова в Русе е очернило България пред света и че след убийството й срещу държавата се води "международна хибридна война", щяха да влязат в графата на политическия "фейк нюз", с който управляващите денонощно промиват мозъците на избирателите. И тогава може би избирателите щяха да започнат да филтрират политическите лъжи от истината.

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Медийната комисия прие закона на Пеевски за 5 минути

25.10.2018

1259 22
СЕМ регистрира телевизията на БСП

09.10.2018

714 19
И ВМРО се вдъхнови за медийни репресии

Коментари

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Именно! Анджак !

Много добро туй момче Светослав Спасов 👌

Влез или се регистрирай за да коментираш